Определение № 9921 от 12.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9921 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110175108 по описа за 2024 година

На 19.02.2026 г. е постъпил отговор на исковата молба от ответника. С разпореждане от 23.02.2026 г. на ответника са дадени указания за отстраняване на нередовности, които са изпълнени на 09.03.2026 г. Ето защо, настоящият състав приема, че отговорът на исковата молба е подаден в срока по чл. 131 ГПК. Ответникът счита,че искът е недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че заповедта е нищожна. Оспорва наличие на валидно правоотношение по продажба на топлинна енергия, тъй като не е представен писмен договор между страните. Счита, че претендираните суми са недължими и силно завишени, тъй като не отговарят на реалното потребление. Поддържа, че не е налице основание за начисляване на услуга сградна инсталация. Оспорва цената на КВтч. Поддържа, че исковете не са доказани, тъй като не са представени документи, от които да се установява от какво произтича дълга. По отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сочи, че в случая е налице предявяване на чуждо вземане, а именно - на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че е нищожно начисляването на лихви върху прогнозни сметки, както и на лихви върху вземания, които не са ликвидни. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени сторените разноски.

Настоящият състав приема,че заповедта по чл. 410 ГПК не е нищожна, като са изложени мотиви на какво основание е издадена заповедта. Доводите на ищеца, че топлинната енергия не е доставена конкретно на доверителите, а до абонатната станция в сградата не водят до недопустимост на исковата претенция. С отговора на исковата молба ответникът отправя искане за сезиране на Конституционния съд на Република България във връзка на първо място с противоречие на чл. 195, ал. 1 АПК ,чл.4 вр. чл.1, ал. 1 от КРБ вр. чл.

15 , ал. 3 ЗНА и с чл. 5, ал. 4 от КРБ вр. чл. 6 от ДЕС и чл. 288 ДФЕС вр. чл. 15, ал.2 ЗНА и т. 41 и т. 42 от Решение от 24.11.2022 г. по дело С-289/2021 г. на Съда на ЕС и на второ място:във връзка с противоречие между чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 от ЗЕ с чл. 4, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 1 от КРБ вр. чл. 15, ал. 3 от 1

ЗНА и чл. 5, ал. 4 КРБ, чл. 6 ДЕС, чл. 288 ДФЕС, чл. 15, ал. 2 ЗНА, вр. чл. 6 и чл. 7 от ДиректИ. 2011/83/ЕС, както и чл. 101 и чл. 107 ДФВС. Съгласно чл.

150, ал. 2 КРБ, всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатИ. може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Ответникът счита, че липсва правен ред, по който тези разпоредби да бъдат премахнати от действащото законодателство. Съдът съобрази, че всеки съд е задължен, при констатирано противоречие на национална разпоредба с норма от правото на Европейския съюз, да откаже да приложи националното право. Освен това, в случая Конституционният съд вече се е произнесъл с решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г. относно конституционносъобразността на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката. Ето защо не е налице и поддържаното от ответника основание за сезиране на Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от КРБ, поради което исканията са неоснователни.

Ответникът е направил искане за представяне документи, изложени в т.

1 до т. 15 вкл., от които настоящият съдебен състав счита за относими само тези за представяне на фактури и ДИ/КИ към тях за процесния период и за протоколи за извършена метерологична проверка на общия топломер. В останалата част оставя без уважение.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване на производството като недопустимо.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за сезиране на Конституционния съд, заявено в отговор на искова молба от ответника от 19.02.2026 г.

ДОПЪЛВА проекта за доклад, обективиран в определение по чл. 140 ГПК от 21.08.2025 г., В ЧАСТТА на доказателствената тежест по възражението за изтекла погасителна давност, като УКАЗВА , че в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.

ЗАДЪЛЖАВА *******************, да представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението заверени копия на данъчните фактури и ДИ/КИ, издадени за процесния период, както и всички документи удостоверяващи извършването на метрологична проверка на общия топломер в процесния период, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания , заявени в отговора на исковата молба в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2