Решение № 3574 от 03.08.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6462/2023
- Вид
- Решение № 3574
- Подписан
- 03.08.2023
- В сила
- 01.09.2023
- Състав
- Александър Венков Точевски
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 3574 гр. Пловдив, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330106462 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „БАСФ” ЕООД, ЕИК: 831452470, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 118, Абакус бизнес център, ет. 1, представлявано от **** С. Д., чрез пълномощник ***. А. Т., е предявил против „САРС 12” ООД, ЕИК: 202067277, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Брезовска” № 13, представлявано от **** А. М., иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № ****/ 01.03.2023 г., издадена по частно гр. дело № ****/ 2023 г. на ПРС, XVII гр. с-в, парични суми, както следва: сумата от 13 729, 92 леваглавница, дължима по фактура № *****/ 12.02.2021 г. за доставен химически продукт **** и сумата от 2 618, 60 лева- лихва за забава върху главницата за периода 14.03.2021 г.25.01.2023 г., ведно със законната лихва върхуглавницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 10.02.2023 г. до окончателното й погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът доставил на ответника химически продукт **** (повърхностно активно вещество, който продукт служел за производството на перилни и почистващи препарати), за което била издадена фактура № *****/ 12.02.2021 г. на стойност 13 729, 92 лева. Сумата не била изплатена на падежа- 14.03.2021 г., поради което се дължала лихва за забава върху нея за периода 14.03.2021 г.- 25.01.2023 г. в размер на 2 618, 60 лева. Предвид неизпълнението на длъжника, за събиране на сумите се образувало 1 заповедно производство по частно гр. дело № 2101/ 2023 г. на ПРС, XVII гр. с-в, но против издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК постъпило възражение от длъжника в срок, като в тази връзка се предявявал и настоящият установителен иск. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди се, че той не дължал търсените суми, като взаимоотношенията между страните били изчистени. Като недоказан и неоснователен, моли искът да бъде отхвърлен. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № ****/ 01.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № ****/ 2023 г. на ПРС, XVII гр. с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 13 729, 92 лева- главница, дължима по фактура № *****/ 12.02.2021 г. за доставен химически продукт ***** и сумата от 2 618, 60 лева- лихва за забава върху главницата за периода 14.03.2021 г.- 25.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 10.02.2023 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото: държавната такса- 326, 97 лева и адвокатско възнаграждение- 768, 9 лева.
Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника, като настоящият установителен иск е предявен в срока по чл. 422 от ГПК и подлежи на разглеждане по същество.
Видно от фактура № ******/ 12.02.2021 г., ищецът е доставил на ответника стока*****, артикул № ******, количество- 5 000 кг., на обща стойност 13 729, 92 лева с ДДС.
Прието е потвърждение на поръчката, с посочване на датата на доставка- 15.02.2021 г.
Представена е и електронна кореспонденция между страните.
Видно от международна товарителница ЧМР № *****, ответникът е получил на 15.02.2021 г. стока- ****, количество- 5 000 кг. Към документа е приложена и електронна товарителница, издадена от **** ***** на Т. за продукта *****, артикул № *****, количество- 5 000 кг., предназначен за доставка на ответника.
Като писмени доказателства са представени още и общите условия за продажба на ищеца.
Приложена е и справка от електронен калкулатор за лихвата за забава.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
От представената извадка от електронна кореспонденция между страните е видно, че ответникът е направил заявка до ищеца за доставка на стока- продукт ****, като в последствие поръчката е потвърдена при следните параметри- количество- 5 000 кг., цена на 2
1 кг.- 2 888, 32 лева без ДДС, дата на доставка- 15.02.2021 г. От приетата международна товарителница ЧМР № **** се установява, че купувач на въпросната стока, описана със същите параметри- вид: *** и количество- 5 000 кг., е ответникът, като в долната дясна част на документа е наличен печат на „САРС 12” ООД и дата на приемане на стоката- 15.02.2021 г. Към тази товарителница е приложена и друга електронна такава, издадена от ****** на Т., за същият този продукт *****, артикул № *****, количество- 5 000 кг., предназначен за доставка на ответника. Последно е издадена и процесната фактура № *****/ 12.02.2021 г., в която стоката също е конкретно описана по вид, количество и стойност- ****, артикул № *****, количество- 5 000 кг., на обща цена- 13 729, 92 лева с ДДС.
При това положение, няма спор, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за продажба на стока, по който ответникът е направил съответната заявка, ищецът е потвърдил поръчката и в последствие са издадени необходимите документи- международна товарителница ЧМР и фактура. В тях е посочена стоката, предмет на продажбата, както и страните, а с товарителницата се установява, че продуктът е бил приет от купувача, без да са направени забележки или възражения.
Действително фактурата е едностранно съставен от издателя си документ, но това не означава, че сумата по нея е недължима. Основанието за плащане е самата сделка, която е била осъществена, като след заявка на ответника, стоката му е доставена и получена от него, за което в товарителницата са положени подпис и печат на дружеството. В тежест на купувача е да докаже изпълнение, но платежни документи, удостоверяващи плащане по фактурата не се представят. Голословни са твърденията в отговора, че отношенията между страните били „изчистени“ и суми не били дължими. Видно и от електронната кореспонденция, ответникът е имал непогасени задължения към ищеца, като са договаряни начини за продължаване на търговските им взаимоотношения и уреждане на проблема с погасяване на задълженията. Като не е представил доказателства за плащане на конкретната доставка, която е получил, а срокът за издължаване по фактурата вече е изтекъл, е налице изискуемо и непогасено задължение, за което ответникът следва да бъде осъден с настоящото решение да изпълни, за да се защитят правата на продавача по сделката. В този смисъл искът се явява основателен и следва да се уважи изцяло в размер на търсената с фактурата сума.
Съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В процесната фактура е посочено, че срокът за плащане е 30 дни от датата на издаването й, т.е. от 14.03.2021 г. Доколкото претенцията за лихва за забава представлява акцесорно вземане към главното, което съществува, то и този иск като първия се явява основателен и следва да се уважи в предявения размер от 2 618, 60 лева за периода 14.03.2021 г.- 25.01.2023 г., установен чрез представената справка от електронен калкулатор, която може да се цени като доказателство, съобразно нормата на чл. 162 от ГПК.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, обективирано в процесната фактура, по отношение на което вземане вече е 3 била издадена заповед за изпълнение.
С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират и са налице доказателства за реалното им извършваневнесена държавна такса в размер на 326, 97 лева и заплатено по банка адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 1 707, 50 лева с ДДС.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т.
12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № *****/ 01.03.2023 г., издадена по частно гр. дело № ****/ 2023 г. на ПРС, XVII гр. с-в, „САРС 12” ООД, ЕИК: 202067277, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Брезовска” № 13, представлявано от **** А. М., ДЪЛЖИ на „БАСФ” ЕООД, ЕИК:
831452470, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 118, Абакус бизнес център, ет. 1, представлявано от ***** С. Д., следните суми: сумата от 13 729, 92 (тринадесет хиляди седемстотин двадесет и девет лева и деветдесет и две стотинки) лева с ДДС- главница, дължима по фактура № ******/ 12.02.2021 г. за доставен химически продукт **** и сумата от 2 618, 60 (две хиляди шестстотин и осемнадесет лева и шестдесет стотинки) лева- лихва за забава върху главницата за периода 14.03.2021 г.- 25.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда10.02.2023 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „САРС 12” ООД, ЕИК: 202067277, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Брезовска” № 13, представлявано от **** А. М., да заплати на „БАСФ” ЕООД, ЕИК: 831452470, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 118, Абакус бизнес център, ет. 1, представлявано от **** С. Д., разноските в заповедното производство в размер на 326, 97 (триста двадесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки) лева- за държавна такса и на 768, 99 (седемстотин шестдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки) лева- за адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело: сумата в размер на 326, 97 (триста двадесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки) лева- за държавна такса и сумата в размер на 1 707, 50 (хиляда седемстотин и седем лева и петдесет стотинки) лева с ДДС- за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4