Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 328 от 17.03.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1590/2025
Вид
Решение № 328
Подписан
17.03.2026
В сила
06.07.2026
Състав
Ивелина Христова - Желева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.63, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 15, ал.1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Варна, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20253110201590 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. То е образувано по жалба на Н.

К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес : град Варна *** против Наказателно постановление №24-0819-002894/14.10.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което й е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста / лв. на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 , пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

С жалбата си въззивницата К. иска отмяната на НП поради нарушаване на материалния закон, както и поради несъответствие между твърдяното нарушение в обстоятелствената част на акта и вмененото нарушение.

В жалбата се съдържат твърдения, че на 21.06.2024г. в 20:50 ч. на лек автомобил „Нисан Примера“ с рег.номер *** с неизвестен за нея водач е причинил значителни материални щети на управлявания от самата въззивника лек автомобил „Санта Фе“, с рег.номер *** поради движение с високата скорост и ненавременна реакция да спре.

Въззивницата сочи, че мястото на което е настъпил удара между управлявания от нея автомобил и л.а. „Нисан Примера“ с рег.номер *** - пред вход ***, гр.Варна, в ляво от контейнерите за боклук е на път с предимство, където нейният автомобил се е движил с не повече от 20 км/ч., когато бил застигнат и блъснат от л.а. „Нисан Примера“ с рег.номер *** .

Въззивницата излага твърдения, че водачът на другия автомобил позвънил на тел.112 1 и предприел словесна агресия към нея, в която се включили и група роми, както и водачът на л.а.“Мерцедес“, паркиран неправилно на пътното платно и блъснат от нейния автомобил след удара с л.а.„Нисан Примера“. Твърди, че пристигналият на място полицейски екип бил в познанство с водача на л.а. „Мерцедес“, поради което нейните обяснения за случилото се не били взети под внимание, а тя била неправилно санкционирана.

Счита, че наличието на пътен знак „Стоп“ е ирелевантно, тъй като произшествието се е развило на път с предимство и то поради високата скорост на другия водач.

Намира, че посочените в АУАН свидетели не са очевидци, тъй като такива нямало на инцидента.

Излагат се и твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при описанието на фактическата обстановка в НП, препятстваща правото на защита на въззивницата. В приложената санкционна разпоредба изрично било посочено, че само неспазването на предписанието на пътните знаци и пътната маркировка не е достатъчно, за да се наложи наказание на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

Необходимо било наред с това поведение и от него да се създаде посочената в нормата непосредствена опасност за движението, в противен случай отговорността следвало да се реализира по чл.185 от ЗДвП. С тези и други аргументи въззивницата иска отмяната на НП, като ангажира и веществени доказателства- фотоснимки във връзка с твърденията си в жалбата.

В съдебно заседание възз. се явява лично и упражнява лично право на защита, като участва активно в събирането и проверката на доказателствата. Делото е отлагано и трикратно за да се осигури право на въззивницата да ангажира гласни доказателства. В последното по делото заседание не се явява, като впоследствие моли производството по делото да бъде възобновено с оглед упражняване на правото й на защита чрез разпит на воден от нея свидетел. Производството е възобновено за приобщаване на звукозаписи от тел.112, като въззивницата ангажира гласни доказателства чрез разпита на един свидетел доведен от нея в последното по делото заседание.

Наказващият орган - Началник група в ОДМВР - Варна, Сектор ПП-Варна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивницата на Н. К. К. е правоспособен водач от 1986г., като притежава СУМПС 2 за категория „В“,, „М“ и „ АМ",. През периода от 1996г. до настоящия момент срещу нея са издадени и влезли в сила общо 6 НП и 5 фиша за различни нарушения на ЗДвП.

На 21.06.2024г., възз.К. управлявала собствения си лек автомобил „ Хюндай Санта Фе“, с рег.№***. Около 20:50ч. на същата дата, тя се движела с горепосочения автомобил в гр.Варна, в ж.к. „***“, в близост до бл.**. При движение по пътното платно до вх.4 на същия блок, тя не спряла при наличие на пътен знак „Б2“ /Стоп!Пропусни движещите се по пътя с предимство!/, погледнала наляво и продължила движението си , като навлязла на пътя с предимство пред блока, обозначен с пътен знак „Б3“ / Път с предимство/.Този път бил с двупосочно движение, с по една пътна лента във всяка посока. Въззивницата пресякла пътната лента в противоположната посока, където най-вляво на пътя имало паркирани коли, с намерение да навлезе в платното за движение посока ул.“Асен Разцветников“. В същото време по пътя с предимство, в който искала да навлезе възз., се движел св.Ж.Д. с управлявания от него лек автомобил марка „Нисан Примера“ с рег.№ ***.

Възз. предприела навлизане в лентата, по която се движел св.Д. и между двата автомобила настъпил удар , като за възивницата ударът бил в предната дясна част, а за автомобила на св.Д. в предната и странична лява част. От удара автомобилът на въззивицата се откллонл вляво и ударил с предната си лява част в задната му лява част паркирания на пътното платно лек автомобил „Мерцедес ДЛК 220“ с рег.№***, собственост на Е.Р..

В резултат на пътния инцидент по автомобила на въззивницата били причинени деформации в предната дясна част и охлузвания в лявата част. Автомобилът, управляван от св.Д. бил охлузен в лявата му част, а по лекия автомобил „Мерцедес ДЛК 220“ с рег.№*** били причинени материални щети по задната му лява част.

Произшествието било непосредствено възприето от св.В. В., който в този момент се намирал на пътното платно срещу бл.**, като изчаквал да пресече улицата. Той видял, че възз. К. не спира на знак „Б2“ /Стоп!Пропусни движещите се по пътя с предимство!/ , като навлязла по пътя с предимство , гледайки наляво, без да забележи движещия се по пътя с предимство лек автомобил, управляван от св.Д..

Пътният инцидент бил възприет и от св.К. К., който по това време се намирал на терасата на жилището, в което живеел- апартамент на ***. Докато пушел цигара, той видял, че въззивницата с управлявания от нея автомобил не спира на пътния знак „Б2“ , навлиза по пътното платно на пътя с предимство и се блъска с движещият се там лек автомобил.

След удара възз. К. отрекла вината за пътния инцидент , като между нея и св.Д. възникнал спор по този въпрос. Поради това в 20:56ч. св.Д. подал сигнал на тел.112. В часовия интервал от 20:56ч. до 21:55ч. на тел.112 били подадени още четири сигнала – още един от св.Д., два от случаен минувач, възприел спора след инцидента и един от 3 въззивницата.

По подадения сигнал за пътния инцидент на място бил изпратен полицейски екип от Сектор ПП-Варна в състав –св.К. К. и негов колега. Служителите на реда провели беседа с участниците в инцидента, в това число и с водача на засегнатият лек автомобил„Мерцедес ДЛК 220“ с рег.№***, както и със свидетелите очевидци – свидетелите В. и К.. На мястото на инцидента били снети и писмени сведения от въззивницата и от свидетелите Д., В. и К.. Били изготвени и фотоснимки на участвалите в ПТП автомобили.Въз основа на констатациите от проведените беседи и снетите сведения на място служителите на реда преценили, че вина за инцидента има възз.К..

При тези констатации св.К. съставил срещу възз. АУАН Серия GA, №1277129/21.06.2024г., като описал допуснатото според него нарушение на ЗДвП, а именно на чл.6, т.1 от ЗДвП. Въззивницата била запознат със съдържанието на АУАН , като последната го подписала без отбелязване, че има възражения.

Възражения от въззивницата срещу съставения АУАН, придружени с фотоснимки на произшествието, постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. По депозираните възражения била сформирана нарочна комисия от наказващия орган, която излязла със становище, че възраженията са неоснователни. Заключено било, че АУАН е правомерен и законосъобразен.

Впоследствие на 14.10.2024г. срещу въззивницата било издадено и атакуваното НП.

В него наказващия орган приел изцяло фактическите и правни констатации на актосъставителя. Затова и наложил наказание на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 , пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

НП било връчено на жалбоподателя на 26.03.2025г., а на 09.04.25г. чрез наказващия орган възз. депозирала жалба срещу него до ВРС.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни , писмени и веществени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протоколи за ПТП, фотоснимки , скици, звукозаписи от ЕЕН 112 и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели К. К., В.

В., Ж. Д. и К. К., тъй като са непротиворечиви помежду си и кореспондиращи с писмените и веществени материали по делото.

В хода на съдебното следствие не бяха установени факти, които да сочат, че служителят на реда и съставител на АУАН е бил в познанство с някой от участниците в ПТП, в частност с въззивницата и св.Д.. Показанията на полицейския орган са последователни и кореспондират напълно с показанията на В. В., Ж. Д. и К. К., както и 4 с останалите писмени и веществени доказателства. Св.К. не е очевидец на произшествието, но пресъздава в показанията си възприетата от него фактическа обстановка въз основа на проведената на място беседа с участниците в ПТП и свидетелите очевидци на същото, както и въз основа на обективните находки установени на място- пътната ситуация и уврежданията по автомобилите.

Съдът кредитира изцяло и показанията на св.Ж.Д., понеже същите са последователни, логични и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни, писмени и веществени доказателства. Макар свидетелят, да е участник в ПТП, за съда няма съмнение, че той не е пряко заинтересован от изхода на настоящия процес, в който е привлечена към отговорност възз.К..

Относно свидетелите В. В. и К. К., също не бяха събрани доказателства, които да възбудят съмнение в безпристрастността на тези свидетели. Няма никакви данни същите да има взаимоотношения с някой от участниците в ПТП, нито пък да са пряко или косвено заинтересовани от изхода на делото. Действително в хода на съдебното следствие стана ясно, че св.В. е баща на приятел на св.Д., но бе установено също, че до процесния ден двамата свидетели не са се познавали. Свидетелят В. подробно и добросъвестно изложи възприятията си относно пътния инцидент, които негови възприятия съответстват както на останалите гласни доказателства, така и на писмените и веществени такива събрани в хода на съдебното следствие.

С подразбиращо съмнение в безпристрастността на показанията му, бяха ценени тези на св.Ч., доведен в съдебната зала от възз.К.. Съдът намира за абсолютно нелогични твърденията му, че е възприел, че негова позната /адвокат, чиито услуги е ползвал/ е изпаднала в пътна ситуация, блъсната, както твърди той от движещ се с висока скорост автомобил и обясненията му, че е напуснал мястото на произшествието, без да се поинтересува има ли нужда същата от помощ и съдействие.

Твърденията му, че автомобилът на св.Д. се е движел с висока скорост са в тотално противоречие с останалите гласни доказателства по делото, а и с обективните находки установени при огледа на автомобилите и фиксирани на приложените по делото фотоснимки, от които е видно, че по автомобила на възз. , този на св.Ж.Д. и по л.а.