Определение № 1101 от 20.11.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1101 гр. ХАСКОВО, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500898 по описа за 2025 година Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – чл.279 от ГПК.

С определение № 1016/22.08.2025 година, постановено по гр.д. № 525/2025 година на РС-Димитровград е оставено без уважение искането на ответника в първоинстанционното производство „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД за изменение на основание чл. 248 от ГПК на Решение № 247/16.07.2025 година, постановено по същото дело, в частта за разноските.

Недоволен от така постановеното определение е останал ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, който подава частна жалба с оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Настоява, че районният съд неправилно е преценил обема от извършената работа от процесуалния представител на ищцата по делото. Процесното дело било едно от многото еднотипни, по които вече имало формирана стабилна и непротиворечива съдебна практика. От там – работата на адвоката не се отличавала със сложност и многобройност на процесуални действия по делото. С тези и останалите доводи, изложени в частната жалба, се прави искане за отмяна на обжалваното определение и за намаляване на размера на разноските за адвокатското възнаграждение, които подлежат на възстановяване на ищцата.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от

1 ищцата в първоинстанционното производство Е. В. К.. Изразява се становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт и се прави искане за потвърждаването му.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 525 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград е образувано по искова молба, подадена от Е. В.

К., чрез упълномощен адвокат, против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД - София. В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени два иска – за нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит, като ищецът се позовава на разпоредбите на чл. 26 ал. 1 пр. 1-во и 2-ро ЗЗД във връзка с чл. 21 и 22 ЗПК, както и осъдителен иск за връщане на недължимо платено от ищцата на ответника по нищожния договор – на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът е оспорил иска и за правилно изясняване на делото от фактическа страна е била извършена съдебно-икономическа експертиза.

По делото е постановено решение № 247/16.07.2025 година, с което са уважени и двата иска, в пълен размер.

Първоинстанционният съд е приел, че общо дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на ищеца в производството следва да бъде 916,70 лева, като на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв е възложил заплащането на адвокатския хонорар на ответника по делото, в полза на процесуалния представител на ищцата.

С определение № 965/07.08.2025 година, по молба на ищцата и на основание чл. 247 от ГПК съдът е допуснал поправка на сторената в решението фактическа грешка и е приел, че сумата 916,70 лева се дължи на ищцата, а не на нейния процесуален представител, доколкото се касае за възстановяване на разноски, понесени от страната за заплащане на адвокатския хонорар.

Ответникът също е подал молба по чл. 248 от ГПК и е поискал изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК, а именно – оспорил е съответствието на заплатения от ищцата 2 хонорар на адвоката и е поискал същият да бъде намален. С атакуваното определение съдът е оставил без уважение тази молба, с аргумент че се касае за два иска, предявени в условията на обективно кумулативно съединяване и цената на труда на адвокатите не следва да се обезценява.

Препис от Определение № 1016/22.08.2025 година е връчен на „Ай Ти Еф Груп“ АД на 29.08.2025 година, а подадената от процесуалния му представител частна жалба е приета в съда на 05.09.2025 година, т.е. в предоставения на страните двуседмичен срок за обжалване, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК – предпоставки, обосноваващи извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Основателността на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, се обосновава с приложението на чл.78, ал.1 от ГПК.

Искането за присъждане на разноски е обективирано в исковата молба и поддържано в хода на разглеждане на делото, от което следва извода, че е заявено своевременно.

Спорният по делото въпрос се свежда до размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на ищеца, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие.

Ответникът своевременно е направил възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, следователно съдът дължи да се произнесе по същото.

На действителната фактическа и правна сложност на настоящото дело, обема на свършената от процесуалния представител на ищеца работа – изготвяне на ИМ и подготовка на доказателствата към ИМ, подаване на писмено становище за 1 с.з., както и явяване в едно съдебно заседание и участие в разпит на ССчЕ, както и с оглед изхода на делото, съответства възнаграждение в размер на 400 лева, което следва да се възложи в тежест на ответника.

За да определи размера на това възнаграждение и при преценка на възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК съдът възприема подхода, наложил се в актуалната съдебна практика (н.п.

Определение №

3

278/09.09.2025 година по в.т.д. № 103/2025 година на ПАС), както и с оглед приетото в Определение № 1016/06.03.2024 година по ч.гр.д. № 4123/2023 година на ВКС, 4 г.о.. Дадените разрешения на още по-голямо основание са приложими по дела за потребителска защита, тъй като касаят съдебна защита на потребители – икономически по-слабата страна в сравнение с техните контрагенти – кредитори по договори за потребителски кредит. При определяне на адвокатско възнаграждение за защита по иск за нищожност на договор, сключен с потребител, както и за връщане на платеното по такъв нищожен договор, цената на иска не следва да е фактор при определяне на размера на възнаграждението за осъщественото процесуално представителство, за да не се създаде значителна финансова тежест върху страните, която като краен резултат да действа като ограничение на правото на достъп до съд. Ето защо при определяне на възнаграждението на адвоката, осъществил процесуалното представителство на ищцата, съдът се ръководи от посочените в НВАР размери, но без процентното увеличение.

Освен това, съдът отчита обстоятелството, че по правните въпроси, повдигнати с предявените искове, вече е формирана константна и еднопосочна съдебна практика. Независимо от това, че исковете са два, защитата на претендираните с тях права е практически идентична, осъществява се с еднотипни доводи и се основава на взаимно свързани правопораждащи факти. Така че правната сложност на делото не е във висока степен, както се позовава процесуалният представител на ищеца, претендирайки отделно възнаграждение за всеки от исковете.

Не до тези изводи е стигнал РС-Димитровград, поради което атакуваното определение следва да бъда отменено като неправилно, а искането на частния жалбоподател – уважено. Този извод на съда следва да рефлектира и върху Определение № 965/07.08.2025 година, което е функционално свързано с основното решение - без отмяната му (в частта за възлагане на разноските за адвокатското възнаграждение) не би могъл да се осъществи целеният с частната жалба ефект.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1016/22.08.2025 год.,

4 постановено по гр.д. № 525 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е оставена без уважение подадената от “Ай Ти Еф Груп“ АД – София молба по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 247 от 16.07.2025 год., постановено по гр.д. № 525/2025 година на Районен съд – Димитровград в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 247 от 16.07.2025 год., постановено по гр.д. № 525/2025 година на Районен съд – Димитровград, в частта за разноските като НАМАЛЯВА присъдените в полза на Е. В. К. деловодни разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение от 916,70 лева на 400 лева.

ОТМЕНЯ Определение № 965/07.08.2025 година, постановено по гр.д. № 525 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград, в частта, в която „Ай Ти Еф Груп“ АД – София е осъдено да заплати на Е. В. К. деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение над сумата 400 лева до сумата 916,70 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1101 гр. ХАСКОВО, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500898 по описа за 2025 година Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – чл.279 от ГПК.

С определение № 1016/22.08.2025 година, постановено по гр.д. № 525/2025 година на РС-Димитровград е оставено без уважение искането на ответника в първоинстанционното производство „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД за изменение на основание чл. 248 от ГПК на Решение № 247/16.07.2025 година, постановено по същото дело, в частта за разноските.

Недоволен от така постановеното определение е останал ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, който подава частна жалба с оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Настоява, че районният съд неправилно е преценил обема от извършената работа от процесуалния представител на ищцата по делото. Процесното дело било едно от многото еднотипни, по които вече имало формирана стабилна и непротиворечива съдебна практика. От там – работата на адвоката не се отличавала със сложност и многобройност на процесуални действия по делото. С тези и останалите доводи, изложени в частната жалба, се прави искане за отмяна на обжалваното определение и за намаляване на размера на разноските за адвокатското възнаграждение, които подлежат на възстановяване на ищцата.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от

1 ищцата в първоинстанционното производство Е. В. К.. Изразява се становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт и се прави искане за потвърждаването му.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 525 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград е образувано по искова молба, подадена от Е. В.

К., чрез упълномощен адвокат, против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД - София. В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени два иска – за нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит, като ищецът се позовава на разпоредбите на чл. 26 ал. 1 пр. 1-во и 2-ро ЗЗД във връзка с чл. 21 и 22 ЗПК, както и осъдителен иск за връщане на недължимо платено от ищцата на ответника по нищожния договор – на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът е оспорил иска и за правилно изясняване на делото от фактическа страна е била извършена съдебно-икономическа експертиза.