Решение № 58 от 20.02.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. гр.Велинград, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100825 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 ГПК

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, предявени от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София. ул. „Димитър Хаджикоцев’’ 5254, вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: 131134023, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Г. Спасов, в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, против З. А. М., ЕГН:********** и адрес:_гр. Велинград, п.к.

4600, ул. Анезица №65, с които се иска да бъде установено, че З. А. М. ЕГН:

**********, в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № 4054108273 от 01.02.2024 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 2009,38 лв., от които:

1775,97 лв. главница, 106,57 лв. - договорна лихва за периода от 05.03.2024 г до 05.08.2024 г. и 126,84 лв,- обезщетение за забава за периода от 05.03.2024 г. до 06.08.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ТПК (21.08.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение № 569 от 22.08.2024 г., по ч.гр.д. № 1037, по описа ВРС за 202 4 г..

Ищцовото дружество излага, на 01.02.2024 г. е сключило Договор за потребителски кредит № 4054108273 с ответника З. А. М. ЕГН: **********.

Твърди, че е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията за 1 усвояването му. Излага, че съгласно чл. 7 от Договора, във връзка с т. 1 от същата разпоредба, е определен общ размер на потребителския кредит от 1775,97 лв.. Сочи, че съгласно чл. 7. т.2.1 от процесния договор, Кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на кредитополучателя, открита в „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, но по изрично нареждане и съгласие на потребителя е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 1699 лв. на Продавача на стоката. Излага, че кредитополучателят е декларирал, че е получил стоката, като е подписал декларация за това. Твърди, че потребителят е пожелал и да сключи застраховка „Bank пакет кредит“ в размер на 74,42 лв. и Bank пакет 1 уред“ в размер на 2,55 лв., така общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлизало на 1882,54 лв., която сума е разсрочена, съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от Договора, на 6 погасителни месечни вноски - в размер на 313,75 лв., ведно с последна изравнителна в размер на 313,79 лв. Сочи, че между страните е уговорено възнаграждение, което се състои от договорна лихва (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора) в размер на 20,29 % от остатъчния размер на главницата по кредита.

Твърди, че длъжникът не преустановил плащанията, а процесният договор за потребитеслки кредит е падежирал на 05.08.2024 г. Предвид изложеното се моли исковете да бъдат уважени. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК , не е постъпил отговор от ответната страна Съдът, като се запозна с приложените и приети писмени доказателства, и изразеното искане на ищеца за постановяване на решение при признание на иска /още с исковата молба/, намира за установено следното:

Предявен е иск с правна квалификация 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Ищецът в настоящото производство е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, въз основа на което по ЧГД № 1037/2024 г. по описа на РС Велинград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 569/22.08.2024 г., ведно с изпълнителен лист. Видно от писмо с вх. № 1247/21.02.2025 г. ЧСИ Деница Станчева уведомява съда, на основание чл. 418, ал. 5, изр. 2 от ГПК, че ПДИ до длъжника З. А. М. е връчена на 14.02.2025 г., капо прилага доказателства за това. В едномесечния срок длъжникът М. е депозирала възражение по чл.

414 ГПК, че не дължи сумите, предмет на принудително изпълнение. С Разпореждане № 1154/23.06.2025 г. по ЧГД № 1037/2024 г. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок от уведомяването да представи доказателства, че е подал искова молба, за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. Съобщението до заявителя е връчено на 02.07.2025 г., като в срок /първият работен ден след изтичане на срока/ е представил доказателства за предявена искова молба, заради което и искът се явява допустим.

В първото открито заседание по делото, с оглед твърденията на страните и признанието на иска като безспорни следва да се считат всички факти, включени във фактическия състав на спорното право. Същевременно съдът 2 намира, че не са налице отрицателните процесуални предпоставки, препятстващи постановяване на решение при признание на иска, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а ответната страна признава право, с което може да се разпорежда. Следователно, налице са всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, като същия дължи заплащане на процесните суми, поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски, сторени от ищеца в настоящото производство. В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство. Ищцовото дружество претендира разноски. Сторените разноски са както следва: по ч. гр. д. № 1037/2024 г. по описа на РС Велинград – 40,19 лв. ДТ, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, а в производството по гр. д. № 825/2025 г. – 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, държавна такса в размер на 40,19 лв., като всички гореописани суми следва да се възложат в тежест на ответника.

Ищцовото дружество е направило и разноски за хонорар на вещо лице, в размер на 255,65 евро, които обаче не следва да се възложат в тежест на ответника, тъй като съдът е отменил определението, в частта, в която е допусната експертизата, а посочената сума подлежи на връщане на ищеца след депозиране на изрична молба за това, в която да се посочи и банковата сметка.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, че З. А. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Анезица“ № 65, в качеството й на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 4054108273 от 01.02.2024 г., дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, сумата в размер на 908,04 евро /деветстотин и осем евро и четири цента, равностойността на 1775,97 лв./ - главница, 54,49 евро /петдесет и четири евро и четиридесет и девет цента, равностойността на 106,57 лв./, договорна лихва за периода от 05.03.2024 г. до 05.08.2024 г.; 64,85 евро /шестдесет и четири евро и осемдесет и пет цента, равностойността на 126,84 лв./ обезщетение за забава за периода от 05.03.2024 г. до 06.08.2024, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК – 21.08.2024 г. до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед № 569/22.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. 1037/2024 г. по описа на Районен съд-Велинград.

3

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, З. А. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Анезица“ № 65, да заплати на Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, разноски в общ размер на 173,94 евро/сто седемдесет и три евро и деветдесет и четири цента/ по гр. д. 825/2025 г. на РС Велинград, както и сумата от 97,24 евро /деветдесет и седем евро и двадесет и четири цента/, разноски по ч. гр. д. № 1037/2024 г. по опи са на РС Велинград.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред ОС Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4