Определение № 35134 от 25.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35134 гр. С., 25.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110165869 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. И. Д., ЕГН ********** с адрес гр. С., ж.к. *********, чрез пълномощника си адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУДСТАТ под № 177492004, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ж.к.

„Манастирски ливади", бл. 112, вх. „А", ет. 2, оф. 11, представлявано от Д. М. М. – управител против „Сити кеш" ООД, с ЕИК: 202531869, сьс седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Средец" ул. "Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев Генчев.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок последния, е депозирал отговор на исковата молба, с който исковите претенции се оспорват неоснователни. Твърди, че не е налице неизпълнение на договора и злоупотреба с прав по изложените аргументи от страна на ищеца .

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът, в качеството му на заемополучател, сключил Договор за потребителски кредит №551794 с ответника „Сити Кеш" ООД в качеството му на заемодател, като 1 уговореният размер на кредита бил 1000лв., като съгласно справка ЦКР сумата е отпусната на 28.07.2021 г. и следва да бъде погасена до 13.04. 2021 г. След подписване на договора, ищецът е извършил 15 броя плащани, всяко в размер на сумата от по 55 лв. или общо 825 лв. На 28.11. 2022 г. е посетил физически офис на кредитиращото дружество, като е пожелал дa му бъде предоставено копие от договора и погасителен план — с посочени извършени и предстоящи плащания .Било му е отказано , но му е посочено устно, че дължи сумата в размер на още 1397.39лв, т.е.общото задължение включвайки заплатеното и дължимото е в размер на 2222,39 лв.Ищецът пояснява и твърди се, че са заплатени 15 вноски по 55 лв., което прави 15х55 лв. = 825 лв., платени са 825 лв., претендирани са 1397,39 лв. Сбора от двете /това което е платено и това което се претендира/ е в размер на 2222,39 лв. Тоест 825 лв. /заплатена сума/ + 1397,39 лв. /претендирана сума от ответника/ - 2222,39 лв. Тоест, според ответното дружество цялото задължение по договора /лихви, главница и т.н./ е в размер на ОБЩО 2 222,39 лв.Според ищеца договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът е недействителен, потребителят връща само чистата сума. Тоест предоставен е кредит в размер на 1 000 лв., заплатени са 825 лв. – то ищеца счита, че към настоящия момент дължи 175.00 лв. /1000- 825 = 175.00 лв./, а не както е посочено в исковата молба, ответникът претендира 1397,39 лв. От 1397.39 лв.

/претендираната сума/ следв ада се извадят 175,00 лв. /сумата, която според ищеца се дължи/ и се получава сумата в размер на 1222,39 лв.Така уточнява ищецът , че е предявен отрицателно установителен иск.Твърди се още , че Съгласно ОУ, публ. в сайта на търговеца чл. 23 Страните могат да уговорят изпълнението на договора за кредит да бъде обезпечено с някое от следните обезпечения: Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия , имат осигурителен доход общо в размер на най малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната;в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тяx трябва да е в размер на пoне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени от Кредитора; не са Кредитополучатели и по сключени и непогасени договори за кредит ,скл.с кредитора ; нямат кредити към банки или финансови инст с класификация различна от „редовен“ , както по активни така и по погасени задължения, съгласно спв ЦКР към БНБ. Също така съг публ. В сайта на търговеца тарифа на такси за доп, услуги, разходи за събиране на просрочено вземане 25%.Ищецът твърди, че със сключването на договора му била начислена „неустойка" в размер, надхвърлящ многократно позволения от размер, като същата била включена в погасителния план. Сочи, че уговорената в договора неустойка противоречала на множество императивни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД била нищожна. Твърди, че уговорената неустойка заобикаля предвиденият максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/, като договарянето на този разход като неустойка имало единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което па основание чл. 21 от ЗПК тази клауза била недействителна. Счита, че уговорената неустойка излизала извън присъщите □ обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД била нищожна, противоречала на закона и добрите нрави и с нея се нарушавали 2 основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Същата била в размер на над 100% от предоставения заем, без да ставало ясно какви вреди обезщетява.

Ищецът твърди, че било налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.

1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза за неустойка кредиторът уговарял още едно допълнително обезщетение за неизпълнено акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичала подобна неустойка, което било недопустимо. Уредената неустойка била нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на погребителите /ЗЗП/, като необосновано висока неустойка и противоречаща на чл. 146 от ЗЗП.

Излага, че били налице основания целият договор за потребителски кредит да бъде приет за недействителен, заради недействителността на неустоечната клауза, както и поради неспазване на изискванията в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Предвид изложеното, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните , че ищецът не дължи сумата от 50 лева/частично/ от общо 1222.39 лв по договор за потребителски кредит№551794/28.07.2021г. представляваща разликата между предоставената на кредитора главница в размер на 1000лв, заплатена от ищеца сума в размер на 825 лв и претендираната от ответника сума от 1397.39 лева.Прави се искане за присъждане на сторените разноски от ищеца в исковото производство.

С отговора на исковата молба се твърди още , че претенциите на ищеца за недължимост на суми по посочения от него договор за кредит, и за нищожност на същия са неоснователни и недоказани.

Възразява срещу твърденията, че договорът и отделните му клаузи са недействителни. Евентуално, се позоваваме на чл.

26, ал. 4 ЗЗД, съгласно който нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор.Оспорват се твърденията за недействителност по смисъла на ЗПК. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Неоснователни и необосновани са и аргументите за нарушение на изискванията за шрифт и форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Договорът за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата договора, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още преди сключване на договора, без да е обвързан с отделни клаузи, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия.Оспорва се твърденията за нарушение на принципа на 3 добрите нрави и оспорваме твърденията за неравноправност на клаузи от договора.

Твърдим, че клаузите отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. Предвид това е изключено ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП.В тази връзка , всички твърдения за липса на информация за разходите по връщане на предоставения кредит са неоснователни, предвид фактът, че клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 147 ЗЗП.Изложеното изключва възможността потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.Твърди се , че не било налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, тъй като в същия били посочени всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на годишния процент на разходите, който в конкретния случай ГПР бил в размер на 49.8%, изчислен по формула, съгласно Приложение № 1, като видно от съдържанието на процесния договор единственият разход бил посоченият в договора годишен лихвен процент. Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Оспорва се твърдението, че в размера на ГПР следвало да бъде включен и размерът на неустойката, понеже това противоречало пряко на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, съгласно която при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Ответното дружество изтъква, че в договор за потребителски кредит били всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на годишния процент на разходите. Поддържа, че изискването по чл. 11, ал. 1, т.9 ЗПК не било приложимо към процесния договор за заем, доколкото в него бил уговорен фиксиран лихвен процент, който остава непроменен за целия период на договора. Сочи, че клаузата на договорната лихва и ГПР не била неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Размерът на възнаградителната лихва по договора за кредит бил приет в определен процент на годишна база, като ГЛП бил фиксиран и с ясно изразена стойност към момента на подписване на договора - 40.05%,Сочи, че в договора за кредит ясно били посочени параметрите на главницата, възнаградителната лихва, както и размерът на дължимата неустойка и още при сключването на договора потребителят можел да направи преценка за икономическите последици от сключения договор. Твърди, че предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависило изцяло от волята и действията на потребителя, като ако ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият бил договарял 4 недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита.