Определение № 3286 от 17.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3286 гр. София, 17.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20268002101782 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. Ж. Т. срещу решение № 5189 от 08.08.2025 г. по в. гр. дело № 7455/2022 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава бракоразводно решение от 13.04.2022 г. по гр. д. № 54367/20200 г. на Софийски районен съд в частта относно мерките за упражняване на родителските права, местоживеенето, режимът на лични отношения с децата Б. и Я. и ползването на семейното жилище.

Първоначално по касационната жалба на Я. Ж. Т. е образувано гр.д №4507 по описа на ВКС , Трето г.о ,като с определение №1213 от 12.03.2026г касационната жалба е върната за администриране на Софийски градски съд.След отстраняване на указаните недостатъци по чл.284, ал.3 т.1 във вр чл.285 ГПК,по касационната жалба е образувано настоящето гр. дело № 1782/2026 г по описа на ВКС , Трето г.о, към което гр.д №4507/2026г следва да бъде присъединено .

За да постанови така обжалваният резултат и да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е възприел в цялост установената от първоинстанционният съд фактическата обстановка и е препратил към нея на основание чл. 272 от ГПК. За безспорно е прието, че децата Б. Я. Т. и Я. Я. Т. са родени по време на брака на страните. Инстанцията по същество е достигнала до извода, за по-голяма пригодност на майката да полага грижи за децата.

Твърденията на бащата в подкрепа на негово убеждение за лошо родителстване от страна на майката,не се подкрепят от доказателствената съвкупност,не се установяват от събраните в производството писмени и гласни доказателства. Така също по делото липсват такива доказателства за лошо отношение на майката обуславящи основателност на въззивната 1 жалба,а родителският капацитет на двамата родители е съизмерим.Отчетено е, че децата са на сравнително ниска възраст,като трайно са адаптирани в семейната среда на майката,ползват образователни услуги в общността и имат изграден стереотип на живот, социален и роднински кръг.Установено е, че имат регулярни контакти с бащата,които се осъществяват основно по месторождението му в [населено място], в дома на неговите родители.Бащата не разполага с подходящи жилищни условия, извън осигурените със семейното жилище, работи нощем и не разполага с подкрепяща среда на територията на [населено място].След раздялата и съгласно определените привременни мерки майката ползва семейното жилище, придобито от страните по време на брака им в СИО, работи на нормиран работен ден, получава солидни доходи Понастоящем в условията на определения привременен режим полага необходимите ежедневни грижи за отглеждането , обучението,извънкласните занимания и възпитанието на децата.Проявяваваната от нея взискателност към тях е засилена. И двете деца са силно привързани към бащата, те имат положително отношение и към двамата си родители , но и двамата родители не винаги съумяват да следват поведение ,което да не намесва децата в конфликтите между тях. По време на процеса Б. е навършил десетгодишна възраст и е изслушан от въззивния съд,което е ескалирало напрежението и е довело до взаимни нападки между страните в манипулация над децата, коментирани и от присъстващия на заседанието социален работник от ДСП Люлин. Поради това въззивният съд допълнително е назначил и приел съдебнопсихологическа експертиза.Според възприетото заключение ,стилът на майката при общуването с децата е по-припрян и императивен ,докато бащата проявява мек и емоционално топъл подход, но остава по-пасивен към постиженията им.С конфликтното си поведение и двамата не щадят децата и това е продължило твърде дълго за тях. Бащата е запознал Б. с исканията по бракоразводното дело по неподходящ за възрастта му начин и в заключение вещото лице по приетата СПЕ допуска първоначално да е имало известна манипулация от страна на бащата в ролята му на „жертва” от изваждането му от семейното жилище и сочене на майката като виновна за случващото се. По делото има и данни ,че майката също си е позволявала неадекватни изказвания пред детето. Пораснали докато родителите им водят съдебен спор,по време на психологическото изследване и двете деца вече показват твърде балансирана нагласа по отношение на двамата си родители, те желаят да бъдат равно време с всеки от тях. Това е заявило детето Б. и при изслушването. Предвид горните обстоятелства въззивният съд е приел за правилно да се даде приоритет на майката, като местоживеенето на децата е определено при нея. Изтъкнато е , че бащата не сочи и не мотивира по- добри свои родителски качества ,а оспорва родителския капацитет на майката ,без твърденията му да са подкрепени от доказателства.

Касаторът намира така постановеното решение за противоречащо на закона,тъй като не е спомената нормата на чл.59, ал.4 СК. Б. е изразил предпочитание да живее при баща си, защото се разбира по- добре с него , но това не се е отразило на правните изводи на съда,затова тези изводи не са съобразени с установените по делото факти , поради което е налице противоречие на въззивното решение с чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Съответно моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което да се 2 уважат предявените от касатора искове.

В допълнително представено изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Формулираният въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, се свежда до обстоятелствата и критериите, които следва да се обсъдят и преценят от съда при определяне на най-добрия интерес на детето. По този въпрос се твърди противоречие с ППВС № 1/1974 г., ППВС №2/1967 г. решение № 158 от 28.06.2016г. на ВКС, III г.о., решение № 292 от 06.11.2013 г. по гр.д. № 2966/2013 г. на ВКС, III г.о., решение № 102 от 16.02.2024 г. по гр.д. № 2994/2023 г. на ВКС, III г.о.,според която съдебна практика следва да се обсъдят критериите по чл.59, ал.4 СК като привързаност на децата и моралния лик на родителите, важни за преценката са всички релевантни обстоятелства в тяхната съвкупност , следва да се мотивира защо се дава приоритет на едни или други обстоятелства .

Ответницата по касация Б. Б. А., чрез адв. В. Д., оспорва жалбата в писмен отговор. Излага становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд. Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради следните съображения:

Въведените от касатора твърдения за едностранчиво обсъждане на обстоятелствата и доказателствата по делото не могат да бъдат споделени. Постановилият обжалваното решение съдебен състав в мотивите си е изхождал от задължението си в производството да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Като предмет на преценка, с оглед осигуряване нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие на децата, е посочил като значими всички установени по делото обстоятелства, които са относими към предмета на производството и очертани в чл. 59, ал.4 СК .Същите са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, а по отношение тежестта и значението им за постановяване на решението са изложени ясни и разбираеми съображения.

По въпроса за предоставяне упражняването на родителските права Върховния съд на РБ е постановил задължителна тълкувателна практика /ППВС № 1/1974 г./, съобразена от въззивния съд в решаващата му преценка. С оглед интереса на детето, като водещи се възприемат критериите, свързани с притежаваните родителски качества и проявата им.Според задължителните указания на Върховния съд,привързаността на децата е от съществено значение,когато чувствата им са се развили поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане, разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради занижаване изискванията към тях. Желание на децата, продиктувано от такива съображения, не е в техен интерес.При това в случая е изяснено ,че заявеното от детето Б. и засвидетестваното при по-малката му сестра желание на двете децата, е да имат равно време с двамата родители, а предпочитанията им за един от тях са на следващо място и са били инцидентно формирани. При изложените от съда фактически констатации , даденото от 3 въззивния състав разрешение съответства напълно на установената съдебна практика на ВКС .

При изложените мотиви на въззивния съд,настоящият съдебен състав намира, че е съобразена трайно установената съдебна практика във връзка с разрешаването на спорове за предоставяне на родителски права /напр. решение № 158 от 28.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3316/2015 г., III г. о., решение № 39 от 09.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3857/2017 г.,IV г. о. и цитираните в тях/. Решението е основавано на конкретната оценка по критериите , значими за най-добрия интерес на децата Не са пренебрегнати изискванията за засилена служебна активност при изясняване на релевантните факти и оценката им в най-добър интерес на децата - тяхното съдържание в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи в полза на кой от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права , доколкото нито са налице условия ,нито има готовност за съвместното им упражняване.

В заключение,оспорваното от страната въззивно съдебно решение посочва всички фактически обстоятелства относно децата, имащи отношение към оценката на най-добрия им интерес, съдържанието на елементите в конкретния случай и как те са претеглени, за да се разреши възникналия правен спор.Мотивирана е преценката за това защо съдът дава приоритет на едни или други от обстоятелствата. Доводите на касатора за противното са бланкетни и се свеждат до несъгласието му с направените от съда констатации.От позиция , в която жалбоподателят се възприема като ощетен и подценен родител и „жертва” на необективни твърдения и изводи не се обосновават предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Следва да се добави,че при наличието на трайно установена и безпротиворечива съдебна практика, позоваването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения в изложението въпрос се явява изцяло неаргументирано.

При този изход на делото следва да бъдат присъдени поисканите от ответника разноски за адвокатска защита, които съгласно представен с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 09.10.2025г. възлизат на 511,29 евро /равностойността на 1000 лв./.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

Присъединява към настоящето дело гр.д №4507 по описа на ВКС , Трето гражданско отделение.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5189 от 08.08.2025 г. по в. гр. дело № 7455/2022 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Я. Ж. Т., ЕГН: [ЕГН] да заплати на Б. Б. А. с ЕГН: [ЕГН] сумата от 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента/ – сторени разноски пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5