Решение № 21019 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21019 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110122388 по описа за 2025 година

ЮЛ е предявило срещу Д. П. Г. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 195.20 лв. представляваща главница по договор за кредит ************ от 14.06.2019 г., сключен между ********** и Д. П. Г., вземанията по който са прехвърлени на ЮЛ по силата на приложение № 1 от 15.02.2024 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.10.2024 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 336.35 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.06.2019 г. до 14.02.2024 г., лихва за забава в размер на 57.89 лв. за периода от 15.02.2024 г. до 27.10.2024 г. за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 63902/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че на дата 15.02.2024 г. е подписано Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 30.11.2023 г. между ********** и ЮЛ, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит ************ от дата 14.06.2019 г., сключен между *************** и Д. П. Г. е прехвърлено в полза на ****************** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи, че длъжникът е уведомен за извършената продажба на вземането от страна на ищеца. В случай, че съдът приеме извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, ищецът представя Уведомително писмо от 24.03.2025 г., което да връчи на ответника. Изтъква, че на дата 14.06.2019 г. между *************** и Д. П. Г. е сключен договор за кредит ************, при спазване на разпоредбите на ЗПК, като съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 200 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.

Било уговорено още, че съгласно договореното от страните, в случай, че 1 кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Изтъква, че кредитополучателят получил от кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, които кредитополучателят се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит. Изтъква, че на кредитополучателя била начислена договорна лихва в размер на 336.35 лева за периода от 14.06.2019 г. до 14.02.2024 г., както и лихва за забава върху неплатената главница. Счита, че е налице правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред. Моли а уважаване на така предявените искове.

Претендира и разноски. Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа, че искът е недоказан и базиран на нищожен договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10, във връзка чл. 19, ал. 2 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК. Счита, че неустоечната клауза в чл. 20, във връзка чл. 15, ал. 1 от Договора е в отклонение на закона, както и на основния принцип за добросъвестност и справедливост, съответно се явява нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД. Счита, че неустойката е неоснователна и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Поддържа, че договора за револвиращ кредит с кредитен инструмент – кредитна карта № ********** от 14.06.2019 г. не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което същият е недействителен, като исковата претенция е необоснована и недоказана. Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл.

415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между *************** и Д. П. Г. е сключен договор за кредит ************ от 14.06.2019 г. Горното се установява и от представения договор за кредит ************ от 14.06.2019 г., сключен между Д. П. Г., като кредитополучател и ***************, като кредитодател, по силата на който на ответника е предоставен револвиращ кредит в размер на 200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта „Бяла карта“. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателят можел по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния предвиден размер на кредитния лимит, а в ал. 2 е предвидено през целия срок на валидност на този договор, кредитополучателят се задължавал да заплаща текущото си задължение до 2-ро число на текущия месец. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора е предвидено, че кредитът се представял при фиксиран лихвен процент от 43.2 %, като върху усвоения размер на кредита кредитополучателя дължал, дневен лихвен процент в размер на 0.12 %. В чл. 15 ал. 1 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на договора, същият се задължавал в срок от 3 дни след падежа, да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговарял на определени условия. Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора в случай на непредоставяне от кредитополучателя на допълнително обезпечение в посочени срок по чл. 15 от договора се дължала неустойка в размер на 10 % от усвоената главница, която се включвала в текущото задължение за месеца. В 2 чл. 21, ал. 3 е предвидено, че при забава за плащане, на което и да е парично задължение по настоящият договор, кредитополучателят дължал законна лихва за забава за всеки ден забава. В чл. 21, ал. 4 от договора е посочено, че при забава за плащане на текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 кредитополучателят дължал разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лв. за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. Представено е приложение № 1 към договор за кредит „Бяла карта“ с кид ********** от 14.06.2019 г. представляващо рамков договор за предоставяне на платежна кредитна карта Бяла карта.

По делото е представен рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.11.2023 г., сключен между ***************, като продавач и ЮЛ в качеството му на купувач, по силата на който продавачът прехвърля на купувача всички свои вземания.

Съгласно приложение № 1 от 15.02.2024 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.11.2023 г. сключен между *************** в качеството му на продавач и ЮЛ в качеството му на купувач е видно, че под номер 72 е посочен договор № ********** от 14.06.2019 г. с длъжник Д. П. Г. и общо задължение в размер на 1445.95 лв.

Приложено и потвърждение от *************** на основание чл. 99, ал.

3 ЗЗД за извършване на цесия на всички вземания, цедирани от *************** на ЮЛ, съгласно рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.11.2023 г., които са индивидуализирани в приложение № 1 от 15.02.2024 г., представляващо неразделна част от договора.

Представеното е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписи, от което се установява, че ЮЛ е упълномощен от *************** да уведоми от името на *************** всички длъжници за сключения рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.11.2023 г., сключен между цедента *************** и цесионера ЮЛ.

Представено е уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от ***************, чрез ЮЛ, съгласно което ищецът, в качеството си на пълномощник на ***************, уведомява ответника, че на основание приложение № 1 от 15.02.2024 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.11.2023 г., сключен между *************** и *********** е прехвърлило на *********** изцяло вземането произтичащо от договор за кредит ************ от 14.06.2019 г.

По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че до дата 12.07.2019 г. били извършени усвоявания на сума по кредита в общ размер на 195.20 лв. Съгласно заключението по процесния договор за кредит били извършени погасявания на задължения в общ размер на сумата от 1400 лв., с която била погасена сумата от 2.98 лв. договорна лихва по чл. 4, ал. 1, т.

2, сумата от 297.02 лв. неустойка по чл. 20, както и сумата от 1100 лв. разходи за събиране. Вещото лице е посочило, че размерът на лихвата за забава за периода от 06.07.2023 г. до 28.10.2024 г. бил 30.59 лв., а размерът на възнаградителната лихва възлизал на 336.35 лв. Съгласно заключението при включване на размера на неустойката в ГПР, то същият е в размер на 361.89 %.

С оглед разпределението на доказателствената тежест по исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно отношение по договор за кредит № ************ от 14.06.2019 г., въз основа, на който на ответника е предоставена на парична сума, а за 3 ответника е възникнало задължение да върне предоставената сума и да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери, че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми, прехвърлянето на вземанията по договора за потребителски кредит в негова полза, както и уведомяването на ответника за това прехвърляне.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между *************** и Д. П. Г. е сключен договор за кредит ************ от 14.06.2019 г., поради което е налице облигационна връзка по договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставен револвиращ кредит в размер на 200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта „Бяла карта“.

Като от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че до дата 12.07.2019 г. били извършени усвоявания на сума по кредита в общ размер на 195.20 лв., като с извършените погасявания на задължения в общ размер на сумата от 1400 лв. била погасена сумата от 2.98 лв. договорна лихва по чл. 4, ал. 1, т. 2, сумата от 297.02 лв. неустойка по чл. 20, както и сумата от 1100 лв. разходи за събиране.

От представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.11.2023 г., сключен между ***************, като продавач и ЮЛ в качеството му на купувач, от приложение № 1 от 15.02.2024 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.11.2023 г., от представеното потвърждение от *************** за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, се установи и обстоятелството, че *************** е прехвърлило на ЮЛ вземането си срещу Д. П. Г. по процесния договор за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 , ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.