Определение № 543 от 16.06.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 333/2023
- Вид
- Определение № 543
- Подписан
- 16.06.2023
- В сила
- 16.06.2023
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 543 гр. Перник, 16.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20231700500333 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против Определение № 3829 / 04.11.2022г. по гр. д. № 30/2022 г. на РС - Перник, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 16481/12.08.2022 г. на “ЕОС Матрикс” ЕООД за изменение на решение № 823/18.07.2022 г., постановено по гр.д. № 00030/2022 г. по описа на РСПерник в частта за разноските.
В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК, тъй като така постановеното определение е необосновано и неправилно. Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 224 лева в заповедното производство, не отговаря на вида на осъществената защита и правната сложност на делото поради обстоятелството, че по заповедното дело е депозирана попълнена бланка възражение, с което се оспорва цялото вземане. Излага, че за изготвяне и депозиране на бланкетно възражение, законодателят е предвидил, че не се изисква никаква правна квалификация или специални знания и умения необходими за неговото попълване. Излага подробни съображения относно дължимостта на разноските и процесуално представителство по подаване на възражение по чл.414 от ГПК с твърдения, че съгласно съдебната практика, не се дължат разноски във връзка с мотивиране и подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Дружеството жалбоподател сочи, че за запознаване, изготвяне и депозиране на възражение по заповедното производство законодателят не е предвидил необходимостта от правна квалификация и, доколкото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. не е определено конкретно възнаграждение, то неговият размер следва да бъде определен по аналогия. С оглед изложените доводи се иска отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно.
В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор на частната жалба от 1 ответната страна.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване, подадена е в преклузивния срок и е депозирана от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване.
Производството по гр. д. № 30/2022 г. на Районен съд - Перник е образувано по искова молба, депозирана от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по реда на чл. 422 ГПК срещу О. Г. А., в изпълнение на указания, дадени с разпореждане от 16.11.21 г. по ч.гр.д. № 4833/2011 г. по описа на РСПерник, след депозирано в срок възражение от длъжника по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. В развилото се заповедно производство длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което е мотивирал, позовавайки се на погасителна давност.
Именно въз основа на направеното възражение, взето предвид в исковото производство, съдът е отхвърлил частично предявените искови претенции. В исковото производство ответникът не е проявил процесуална активност.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
С оглед разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. На основание чл.
414 от ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Подаването на възражение по реда на чл. 414 от ГПК, когато е извършено със съдействие на адвокат, включва следните дейности: проучване на делото и изразяване на становище относно правото на длъжника да подаде възражение вкл. Вероятната основателност на възражението, и фактическо изготвяне на самото възражение, дори да е елементарно с оглед на утвърдения с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец приложение № 7 към чл. 7 от Наредбата е свързано с проучването на делото и съдът намира, че тази дейност имплицитно се включва в правната защита и съдействие, които адвокатът оказва във връзка с подаване на възражението, доколкото грижата на добрия адвокат изисква още към този момент извършване на професионална преценка относно основателността на отричането на спорното материално право, в т.ч. и с оглед отговорността за разноски, които неговият доверител би понесъл в бъдещия исков процес при неоснователност на възражението.
В конкретния случай подаденото възражение дори бланкетно, съдържа правопогасяващо възражение, довело до частично отхвърляне на предявената по реда на чл.422 ГПК исковата претенция. Установява се и обстоятелството, че в заповедното производство длъжникът е сторил разноски в размер на 400,00 лв. във връзка с организиране на защитата си срещу издадената срещу него заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Процесуалният закон не обвързва представляването на страната от адвокат с вида, характера или сложността на производството, в което същата участва. Присъждането на разноските е свързано със санкционирането на едната от страните за неправомерно въвличане на другата в съответното производство, в което същата участва. По делото е безспорно, че в конкретния случай длъжникът е взел участие в заповедното производство, като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК и е заявил претенция за присъждане на направените от него разноски още при подаване на възражението, като е представил и доказателства, че същите са реално реализирани.
На основание ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие в 2 производство по издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В конкретния случай е безспорно, че в цитираната наредба е предвидена специална норма, която урежда минималните възнаграждения за адвокат в случаите на заповедно производство и следва да намери приложение именно тази разпоредба. Не би могло да се приеме, че участието на длъжника в заповедното производство се изчерпва единствено чрез депозиране на възражение, тъй като процесуалното представителство включва в себе си и действия, които не се изчерпват само с депозиране на възражение, а са свързани с проучване на доказателствата по делото, формиране на мнение и становище и тези действия не могат да се приравнят на подаване на молба по смисъла на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. И доколкото съдът в исковото производство се произнасяне по сторените от страните разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК в исковото и заповедното производство правилно първоинстанционният съд е присъдил съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции разноски в полза на ответника съобразно представените по делото доказателства за реално реализирани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът намира, че на ответната страна - длъжник в заповедното производство се дължат разноски в присъдения размер, поради което процесното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Предвид горното, Окръжен съд - Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3829 / 04.11.2022г., постановено по гр. д. № 30/2022 г. по описа на Районен съд - Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3