Решение № 6395 от 18.09.2017, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …… гр. София, 18.09.2017 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1193 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Т.Б.“ АД против И.Г.П., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД за реално изпълнение на задължения по договор от 28.11.2006 г. за доставка и монтаж на пречиствателно съоръжение „Й.– 2х500“ - да произведе комплексната технология, описана в договора, да въведе съоръжението в експлоатация, да обучи обслужващ персонал и да предаде станцията, както и с правно основание чл. 92 ЗЗД – да заплати договорна неустойка за забава в размер на 24 000 лв., частична претенция от общо дължима сума от 2 141 315,06 лв.

Ищцовото дружество твърди, че на 28.11.2006 г. между него и ЕТ „Х.– И.П.“ е подписан договор за доставка и монтаж на пречиствателно съоръжение „Й.– 2х500“, с обект с. Рупча, обл. *****. Поддържа, че по силата на чл. 1 от този договор ЕТ „Х.– И.П.“ се задължава да произведе комплексна технология и да я достави на мястото на монтажа, да монтира съоръжението и да въведе същото в експлоатация, както и да обучи обслужващ персонал и да предаде станцията. Посочва, че срокът за доставката е 15.12.2006г. Навежда доводи, че към сегашния момент ЕТ „Х.– И.П.“ все още не е изпълнила задълженията си по договора. Излага съображения, че договорът е бил сключен с физическо лице, което към момента на сключването е било регистрирано като едноличен търговец с фирма ЕТ „Х.– И.П.“ и същото, въпреки заличаването си от търговския регистър като търговец, продължава да отговаря за задълженията, които е поел като такъв.

Твърди, че той е изпълнил всички свои задължения по договора, като е платил дължимата по него цена. Поддържа, че доставените през 2014 г. в с. Рупча, съоръжения са само част от договорената технология. Излага съображения, че ответницата е изпаднала в забава на задълженията си по договор и дължи неустойка в размер на 2 141 315,06 лв., като претендира сумата от 24 000 лв. от нея.

Ответницата оспорва иска. Твърди, че производството по иска е недопустимо, като предявено срещу ненадлежен ответник. В тази връзка излага съображения, че след като търговецът ЕТ „Х.– И.П.“ е бил заличен от търговския регистър, той не съществува, като тя не следва да отговаря за неговите задължения. В тази връзка излага, че с посоченото от ищеца Тълкувателно решение № 2 на ВКС по тълк д. № 2/2001г. на ОСГК не се обхваща хипотезата на заличаване, по реда на § 5, ал. 1 ПЗР на ЗТР. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищцовото дружество вземания. Навежда доводи, че давностният срок по отношение на главното вземане е изтекъл на 18.01.2012г., като останалите вземания на ищеца са погасени като допълнителни, на основание чл.

119 ЗЗД. Твърди, че е изпълнила добросъвестно задълженията си по договора, като за удостоверяване на това обстоятелство са налице подписани от представители на ищцовото дружество документи. Навежда доводи, че ищецът не е осигурил нужното съдействие и е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД. Посочва, че лицето посочено като възложител в процесния договор се различава от ищцовото дружество, доколкото притежават различни единни идентификационни кодове и в този смисъл последното не е материално легитимирано да иска изпълнение по договора. Излага съображения, че договорът е прекратен по право на основание чл. 89 ЗЗД, поради обективна невъзможност за изпълнението му, доколкото обектът е изграден и приет от възложителя, инвестиционния контрол и РИОСВ - гр. *****.

Прави възражение за нищожност на процесната неустоечна клауза, като сключена в противоречие с добрите нрави. Прави възражение и за намаляне на неустойката, поради прекомерност.

В депозираната допълнителна искова молба, ищецът излага съображения, че с регистрирането на физическо лице търговец, то не придобива различна правосубектност и е носител едновременно на граждански и търговски права и задължения. В тази връзка навежда доводи, че физическото лице отговаря за тези задължения с едно и също имущество, като заличаването на регистрацията му като търговец не го освобождава от задълженията му поети като такъв и то продължава да отговаря за тях. Посочва, че е без значение по какъв ред е била заличена регистрацията на лицето в търговския регистър. Поддържа, че е налице прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, ал. 1 ЗЗД, като през целия период на забава ответницата е признавала за наличието на задължението си. Оспорва твърденията на ответницата, че е налице изпълнение на задълженията ѝ по договора.

Посочва, че разминаването между посоченото в договора ЕИК и това реално определено на дружеството се дължи на техническа грешка, като посочените в договора фирма, седалище и адрес на управление и управител към датата на сключване на договора са достатъчни за надлежното идентифициране на ищеца като страна по договора. Поддържа, че нормата на чл. 89 ЗЗД не може да намери приложение в конкретния случай. Твърди, че уговорената неустойка не е нищожна, като целта, с която е уговорена не е изляза от присъщите ѝ функции, като уговарянето на неустойка без краен предел не е сключена в противоречие с добрите нрави, доколкото преценката за това не може да се направи към момента на сключване на договора. Навежда доводи, че неустойката не може да се бъде намалена поради прекомерност на основание чл. 309 ТЗ, като дължима по търговска сделка, сключена между търговци.

В подадения отговор на допълнителна искова молба, ответницата излага, че съгласно константната и задължителна практика на ВКС, нормата на чл. 116, б.

„а“ ЗЗД изисква длъжникът да отправи недвусмислено и безпротиворечиво признание на дължимостта на едно свое задължение, като признанието следва да е отправено и да е достигнало до кредитора и то преди изтичане на давностния срок. В тази връзка, поддържа, че тя нито лично, нито в качеството си на ЕТ „Х.– И.П.“ е признавала съществуването на задължението си по договора, съответно такова признаване не е направено и в срока на погасителната давност. Поддържа изложените в отговора на първоначалната искова молба твърдения, че е изпълнила добросъвестно задълженията си по договора. Във връзка с доводите ѝ за неизправност на ищеца, посочва, че той не е платил в срок дължимата по договора цена. Навежда доводи, че съгласно чл. 13 ТЗ, в редакцията му към сключване на процесния договора, търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция съдът, където е регистриран и номера на регистрацията си. Излага съображения, че в конкретния случай не е посочен съдът по регистрацията на възложителя по договора, съответно не може еднозначно да се установи кой е контрагентът по договора, именно защото уникалността на фирмата се отнася само до региона на съответния съд. От друга страна навежда доводи, че БУЛСТАТ номерът е уникален идентификационен код, който се генерира специално за всяко лице и не се повтаря за друго на територията на страната и в конкретния случай посоченият в договора БУЛСТАТ номер не е на ищеца по настоящето производство. Поддържа направените възражения за нищожност и прекомерност на неустоечните клаузи.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото се установява, че на 28.11.2006г. е сключен договор за доставка и монтаж на пречиствателно съоръжение „Й.– 2 х 500“, по силата на който ЕТ „Х.– И.П.“, в качеството ѝ на изпълнител, се е задължила да произведе комплекса технология „Й.– 2 х 500“ и да я достави на мястото на монтажа, да извърши монтаж на технологията, да я въведе в експлоатация, както и да обучи обслужващ персонал и да осигури предаване на станцията, като ищцовото дружество, в качеството му на възложител се е задължило да заплати цена от 275 205 лв. без ДДС.

Ответницата излага доводи, че не носи отговорност за задълженията на търговеца ЕТ „Х.– И.П.“, доколкото последният е бил заличен от ТР на основание § 5, ал. 1 ПЗР на ЗТР и не съществува. Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. С регистрирането си като ЕТ физическото лице не придобива нова правосубектност. След прекратяването на търговската му дейност, то продължава да носи отговорност за задълженията, възникнали в качеството му на търговец преди заличаване на регистрацията. Аргумент в тази насока може да се извлече и от нормата на чл.

611, ал. 1 ТЗ, с която е предвидена възможност за откриване производство по несъстоятелност на ЕТ, който е починал или е заличен в Търговския регистър. Без значение е основанието за заличаване на регистрацията му – не са налице особени правила в тази насока.

Неоснователни се явяват и доводи, че ищецът по настоящето дело не е лицето посочено като възложител по процесния договор. Той е индивидуализиран по достатъчно изчерпателен начин, за да се установи идентитет между него и възложителя по договора от 28.11.2006г. Посочени са фирмата, седалището и адресът на управление на дружеството, които са основни индивидуализиращи белези на търговските дружества. Обстоятелството, че е посочено ЕИК на друг търговец, респ. че не е посочен съдът, в който това дружество е регистрирано към процесния период, не води до извод за невъзможност за индивидуализация на възложителя по договора, ако такава може да бъде изведена от други данни, посочени в договора.

Действително, в редакцията на чл. 13 ТЗ към момента на сключени е посочено, че търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: фирмата; седалището и адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка, но неизпълнението на това задължение не води изначално до невъзможност за индивидуализация на страните по договора, а по-скоро е основание за ангажиране на административната отговорност на търговеца.

В процесния договор са уговорени две групи задължения на ответницата, в качеството ѝ на изпълнител. От една страна, тя следва да достави описаната технология, а от друга да осигури монтажът ѝ, въвеждането ѝ в експлоатация, обучението на обслужват персонал и предаването ѝ на ищеца.

В тежест на ответницата е да докаже изпълнение на задълженията си по договора от 28.11.2006г. Тя навежда доводи, че е налице изпълнение от нейна страна на задължението ѝ за доставка на процесната технология, като представя акт образец № 19 за установяване завършването и за заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи от 03.01.2007 г. и Протокол № 1 за приемане на извършената работа по договор № 5586/15.12.2006г. Посочените в акта образец № 19 и Протокол № 1, който препраща към него, строително-монтажни работи се изразяват в изграждането на канализация, главен колектор и пречиствателно съоръжение за пречистване на отпадни води в с. Рупча. Тези документи са подписани от ищеца в настоящето производство, както и от представител на възложителя – община Руен и удостоверява изпълнение на задължения в отношенията между тях – в частност по договор № 5586/15.12.2006г., видно от протокол № 1. Не се удостоверява обаче изпълнение на задължения по процесния договор. Въпреки близостта на посочените извършени СМР и предмета на договора от 28.11.2006г., в акт образен № 19 никъде не се споменава договорът от 28.11.2006г., нито името, респ. фирмата на едноличния собственик, под формата на който ответницата е осъществявала дейност или каквато и да е друга информация, която да свидетелства за връзка между изпълнение на задължение по съществуващи облигационни отношения между ищцовото дружество и община Руен и на такова по процесния договор. С оглед на това, не може да се приеме, че с подписването на акт образец № 19 от 03.01.2007г. ищцовото дружество е признало изпълнение на задълженията на ответницата по договора от 28.11.2006г.