Определение № 35104 от 28.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35104 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20261110103895 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Т.. ЕАД срещу А. А. К., с която са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 466,57 лева (238,55 евро), представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 02.05.2025 г. до изплащане на вземането, 68,43 лева (34,99 евро), представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 12.04.2025 г., сумата от 11,93 лева (6,10 евро), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 02.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,83 лева (1,45 евро), представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 12.04.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25954/2025 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като собственик на 1/6 ид. ч. от имот, находящ се в гр. София, ул. „Кричим“ № 64, бл. 23, вх. 2, ет. 2, ап. 17, аб. № 279036, има качеството потребител на топлинна енергия и е обвързан от общите условия на ищеца, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнася, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се е извършвала от „Бруната България“ ООД (сега „....... ООД) на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. А. К., чрез особения представител адв. Т. И. Т., е постъпил писмен отговор, с който поддържа становище за нередовност на исковата молба поради недостатъчна индивидуализация на претенциите по месеци, каква част от претенциите за стойност на доставена топлинна енергия са за отопление, сградна инсталажия или за БГВ. Оспорва се да е налице облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия. Поддържа се, че липсват данни абонатната станция да е въведена в експлоатация съгласно законовата и нормативна уредба, с наличен общ водомер в етажната собственост /ЕС/ и съответните записи и доказателствен материал за отчисляване на технологичните загуби от показанията на общия топломер. Не били представени и изравнителни сметки за исковия период, както и подробни индивидуални сметки за използвана топлинна енергия, а единствено извлечения от сметки и фактури, представляващи едностранно издадени частни документи, които не са годни да установят доставката на топлинна енергия, обема и стойността й, респективно дължимостта на претендираната главница за топлинна енергия. Липсвали и доказателства за извършеното дяловото разпределение на топлинна енергия, от което да е видно какъв е размерът на дължимите суми за исковия период, съответно да се направи извод дали сумите, начислени на топлинна енергия, са определени в съответствие с действащата за периода нормативна уредба в областта на енергетиката. Възразява, че топлинната енергия не е отговаря на дължимите от ищеца качествени параметри, поради което вземане не може да възникне.

Релевира възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. По тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът намира, че исковата молба е редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК, ищецът е изложил фактическите обстоятелства, на които основава исковите се претенции посочил е основанието, на което претендира вземанията – договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия, индивидуализиран е топлоснабденият имот, включително с посочване на абонатния номер, като вземанията са индивидуализирани с размер и период; формулирал е искането си към съда.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че ответникът е собственик или носител на правото н а ползване на процесния имот или е сключил договор за доставка на ТЕ с ищеца като ползвател на имота, че в имота за процесния период е доставена топлинна енергия на претендираната стойност, че е извършвана услуга дялово разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и размера на цената на услугата дялово разпределение относно процесния имот през процесния период.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаж е положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.

За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т..

ЕАД одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

2

По исканията на страните:

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице помагач на дружеството „....... ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и, в случай на неточно изпълнение на това задължение, ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Ищецът е представил писмени доказателства, които следва да бъдат приети.

Исканията на ищеца и на ответника по реда на чл. 190 ГПК за изискване на документи от третото лице-помагач следва да бъде уважено.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено, като същата бъде изготвена и въз основа на намиращите се в третото лице - помагач документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода /в случай че такива са налице/.

С оглед оспорванията на ответника допускането на съдебно-счетоводна експертиза не се явява необходимо, поради което това доказателствено искане на ищеца следва да се остави без уважение.

Исканията на ответника по чл. 190 ГПК следва да се оставят без уважение, доколкото относно обстоятелствата, във връзка с които са направени, са допуснати въпроси към СТЕ.

Искането на ответника по чл. 183, ал. 1 ГПК за задължаване на ищеца да представи оригинали на всички доказателства, следва да се остави без уважение, тъй като искането е бланкетно, неконкретизирано и необосновано. С част от документите ищецът няма как да разполага с оригинал, тъй като не е страна по тях, а други документи, като съобщения към фактури и извлечения към сметки за процесния период са неподписани частни документи, които не се ползват нито с материална, нито с формална доказателствена сила.

Съгласно решение № 75 от 04.08.2020 г. по гр. д. № 4626/2019 г., ВКС, IV г. о., съдът изисква оригинал на документ за установяване на дали такъв документ съществува в действителност и дали съдържанието му съответства на представеното копие, в случаите, когато копието е неясно или нечетливо или при оспорване на документа по реда на чл. 193 ГПК досежно неговата автентичност или истинност, като в случаите, когато между страните няма спор, че документ със съдържание, съответстващо на копието е съставен, искането за представяне на оригинал се явява необосновано. В изложението по отговора на исковата молба ответникът не оспорва наличието на представените от ищеца документи, нито тяхната автентичност или материална доказателствена сила, поради което и искането за изискване на оригиналите по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК се явява неоснователно.

Съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 10 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 ГПК „....... ООД като трето лице - помагач на страната на ищеца „Т.. ЕАД.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 19.11.2026 3 г. от 10:50 часа, за когато да се призоват страните.

ДОКЛАДВА делото съгласно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 25954/2025 г. по описа на СРС, 79 състав.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач „....... ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба, включително документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на измервателните уреди, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение, както и документи, свързани с информация относно броя на лицата, за които е начислявана на база топлата вода за процесния имот, както и документи, свързани с уведомяването на етажната собственост за датите, на които ще бъдат извършени отчетите на измервателните уреди за процесния период.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 220 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. С. В.-Т..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

ДА СЕ ИЗИСКАТ от СРС, 64 състав, заверени преписи от влезлите в сила решения в първа и втора фаза на делбата по гр. д. № 55314/2016 г.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.