Определение № 419 от 05.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. Велико Търново, 05.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ВАЛЕРИ ВЛ. СЪБЕВ като разгледа докладваното от ВАЛЕРИ ВЛ. СЪБЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264000500269 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от процесуалния представител на М. Й. Д., срещу разпореждане рег. № 1375 от 04.05.2026г. по в.гр.д. № 101/2026г. по описа на Окръжен съд Русе. С обжалваното разпореждане е оставена без уважение молбата на М. Д. за издаване на изпълнителен лист за присъдените суми по делото. В жалбата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно.

Развиват се съображения, че решението е влязло в сила и отбелязването в него, че подлежи на обжалване, е без правно значение. От съда се иска да отмени разпореждането и да върне делото на Окръжен съд гр. Русе с указания за издаване на изпълнителен лист. Претендират се разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от другата страна – „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Съдът, след като обсъди наведените доводи и въз основа на представените доказателства по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Същата подлежи на разглеждане от настоящия съдебен състав по арг. от чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 ГПК – поради постановяване на оспореното разпореждане от окръжен съд като въззивна инстанция.

По съществото на жалбата, съдът намира следното:

С Решение рег. № 109 от 06.04.2026г. по в.гр.д. № 101/2026г. по описа на Окръжен съд Русе е потвърдено Решение № 1460 от 20.10.2025г. по гр.д. № 4244/2025г. по описа на Районен съд Русе, с което е отхвърлен предявеният от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу М. Д. иск за установяване дължимостта на сумата от 4500 лв., частично предявен от 6000 лв. – главница по Договор № 100345127 от 06.09.2021г. за потребителски кредит тип кредитна линия – Кешио, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2025г. до окончателното й изплащане и 500 лв., частично 1 предявен от 3464,57 лв. – договорна лихва за периода 06.09.2021г. – 29.01.2024г. Със същото решение е отменено Определение № 5341 от 05.12.2025г. по гр.д. № 4244/2025г. по описа на Районен съд Русе в частта за разноските и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати на М. Д. сумата от 50 лв. – разноски по ч.гр.д. № 2057/2025г. по описа на Районен съд Русе и 409,03 евро – разноски по гр.д. № 4244/2025г. по описа на Районен съд Русе. С решението дружеството е осъдено да заплати на Д. и сумата от 613,55 евро – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. В решението е отбелязано, че може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Пред Окръжен съд Русе е подадена молба от М. Д. – за издаване на изпълнителен лист за присъдените с Решение рег. № 109 от 06.04.2026г. по в.гр.д. № 101/2026г. по описа на Окръжен съд Русе суми за разноски. С обжалваното в настоящото производство разпореждане молбата е отхвърлена с доводите, че не са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист, тъй като решението не е влязло в сила и в частта за разноските не представлява годно изпълнително основание.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане е недопустимо. Съображенията за този извод са следните:

Първият поставен по делото въпрос е дали Решение рег. № 109 от 06.04.2026г. по в.гр.д. № 101/2026г. по описа на Окръжен съд Русе е влязло в сила. Във връзка с този въпрос следва да се отбележи, че от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 2057/2025г. по описа на Районен съд Русе. Със заявлението е формирана изричната воля на дружеството да отправи претенция за присъждане на сумата от 4500 лв. – частично от 6000 лв. – дължими по договор за потребителски кредит тип кредитна линия КЕШИО № 100345127 от 06.09.2021г. и сумата от 500 лв. – частично от 3464,57 лв.

– договорна лихва за периода 06.09.2021г. – 29.01.2024г. Впоследствие тази воля на заявителя е потвърдена и при предявяване на исковете по чл. 422 ГПК, като същите са предявени до същите размери и като частични.

Както е прието в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д.

№ 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, за да се приеме, че искът е предявен като частичен, е необходимо ищецът в исковата молба изрично да заяви, че претендира част от спорното право, част от вземането. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Настоящият случай е такъв – исковете за главница и възнаградителна лихва за предявени като частични за сумите съответно от 4500 лв. и 500 лв., като предмет на делото са именно тези размери (без значение, че се твърди пълен размер на главницата от 6000 лв. и на лихвата от 3464,57 лв.). В съдебната си практика върховната инстанция приема, че в такива случаи цената на иска се определя въз основа на претендираната част от вземането и е без значение стойността на цялото вземане – в този смисъл са множество актове на ВКС, сред които например Определение № 5143 от 11.11.2025г. по гр.д. № 254/2025г. по описа на II гр. о. на ВКС и Определение № 1680 от 09.06.2026г. по т.д. № 462/2026г. по описа на I т.о. на ВКС.

Според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела. В случая са предявени иск за главница с цена от 4500 лв. и за възнаградителна лихва с цена от 500 лв., поради което и двата иска 2 са с цена до 5000 лв. и не подлежат на касационно обжалване. Настоящите искове са по чл. 422 ГПК – за присъждане на суми по договор за кредит, поради което не попадат в изключенията по чл.

280, ал. 3, т. 1 – т. 3 ГПК, включващи други видове искове, които подлежат на разглеждане от ВКС, независимо от цената си. Както е посочено в цитираното вече Определение № 1680 от 09.06.2026г. по т.д. № 462/2026г. по описа на I т.о. на ВКС посочването в диспозитива на акта на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно.

Наред с това с Решение № 10 от 09.07.2026г., обн. в ДВ бр. 65 от 17.07.2026г. по конституционно дело № 5/2026г. по описа на Конституционен съд на Република България е отхвърлено искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Следователно по валидните и действащи правила на чл. 280, ал.

3 от ГПК Решение рег. № 109 от 06.04.2026г. по в.гр.д. № 101/2026г. по описа на Окръжен съд Русе не подлежи на касационно обжалване – въпреки отбелязването в него. Прилагайки служебно правилата на чл. 296, т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав достигна до извод, че решението е влязло в сила на датата на постановяването му – 06.04.2026г.

При горните изводи следва да се приеме, че става въпрос за подадена молба за издаване на изпълнителен лист (от 04.05.2026г.) за суми, присъдени с влязло в сила решение по смисъла на чл.

404, ал. 1, т. 1 ГПК. Компетентен да издаде изпълнителен лист по такава молба е съответният първоинстанционен съд – арг. от чл. 405, ал. 2, предл. 1 ГПК. Следователно с разпореждане рег. № 1375 от 04.05.2026г. по в.гр.д. № 101/2026г. съставът на Окръжен съд Русе се е произнесъл при липса на компетентност за това. В съдебната практика на ВКС трайно е застъпено разбирането, че поставените от некомпетентен съд актове по смисъла на чл. 405, ал. 2 ГПК са недопустими и подлежат на обезсилване – в този смисъл са Определение № 60462 от 09.12.2021г. по ч.т.д. № 2368/2021г. по описа на II търг.отделение на ВКС, Определение № 160 от 20.04.2022г. по ч.т.д. № 689/2022г. по описа на I търг.отделение на ВКС, Определение № 402 от 14.09.2022г. по ч.т.д. № 1523/2022г. по описа на II търг.отделение на ВКС, Определение № 2067 от 25.04.2025г. по ч.гр.д. № 3829/2024г. по описа на IV гр.о. на ВКС, Определение № 1389 от 19.05.2026г. по ч.т.д. № 697/2026г. по описа на I търг.отделение на ВКС.

В изпълнение на правомощията си да извърши служебна проверка на всички правно релевантни обстоятелства (вкл. и на непосочени в жалбата основания – арг. от приетото в Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019г. по тълк.дело № 6/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС) съдебният състав достигна до извод, че разпореждането е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на Районен съд Русе за произнасяне по постъпилата молба за издаване на изпълнителен лист.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като от една страна разпореждането се обезсилва и предстои произнасяне по надлежния ред по подадената молба, а от друга страна – в съдебната практика се приема, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист не слага край на съдебното производство, нито това се постига с определението, постановено по реда на инстанционния контрол върху него. Следователно изходът от него не обосновава отговорност за разноски по смисъла на чл. 81 ГПК – Определение № 2253 от 13.08.2024г. по ч.т.д. № 478/2024г. по описа на II търг.отделение на ВКС.

Настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване – арг. от Тълкувателно решение № 5 от 3

12.07.2018г. по тълк.дело № 5/2015г. по описа на ОСГТК на ВКС и Определение № 2880 от 05.11.2024г. по т.д. № 2365/2024г. по описа на II търг.отделение на ВКС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане рег. № 1375 от 04.05.2026г. по в.гр.д. № 101/2026г. по описа на Окръжен съд Русе.

Изпраща делото на Районен съд Русе – за произнасяне по молба с вх. № 5095 от 04.05.2026г. по в.гр.д. № 101/2026г. по описа на Окръжен съд Русе, подадена от М. Й. Д. – за издаване на изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4