Решение № 19992 от 05.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19992 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110150622 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника В. В. Я. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на В. В. Я. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 83,05 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 27.08.2024г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 15,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 12.08.2024г., сумата 38,06 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 27.08.2024г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 9,43 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.08.2024г., които суми касаят топлоснабден имот гараж № 3, находящ се в гр. София, жк. „..., ет. 1, аб. № 157509.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца процесните суми.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. В. Я., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите на ищцовото дружество по основание и размер. Твърди, че от представените от ищеца писмени доказателства не се установява задължение в претендирания размер.Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за 1 отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на 2 същите.

В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, като при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

От представен по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот № 133, том I, рег. № 1690, дело № 156/1999г. (л. 9-11) се установява, че на 10.08.1999г. В. В. Я. е придобил 3/4 ид.ч. от следния недвижим имот: гараж № 3, находящ се в блок 3...“, гр. София, етаж 1, със застроена площ 21,67 кв.м. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по замяна и по наследство № 49, том I, рег. № 2459, дело № 273/1999г. (л. 12-13) от 21.12.1999г., В. В. Я. е признат за едноличен собственик ( ¾ ид.ч. по замяна и ¼ ид.ч. по наследство) на същия имот - гараж № 3, находящ се в блок 3...“, гр. София, етаж 1. В допълнение към горното по делото е прието заявление декларация от 17.09.1999г., от съдържанието на което се установява, че по силата на изричното искане на В. Я. за сключване на договор, чрез откриване на партида, за доставка на топлинна енергия до имота, между страните е възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот, като по делото няма данни за прекратяване на това облигационно правоотношение. В конкретния случай Я. е заявил писмено волята си пред ищеца, че иска партидата относно топлоснабдения имот да бъде на негово име, Последното по мнение на настоящия състав представлява индивидуално писмено предложение, отправено от купувача до търговеца, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за собствения на ответника имот. Ищецът, откривайки партида за имота на името на собственика В. Я., е приел отправеното му предложение, като по делото няма данни за прекратяване на това правоотношение. Същевременно съгласно Удостоверение от ГИС – София с изх.

№ 68-00-502/11.04.2016г., многофамилна жилищна сграда – блок 313 – 2, с три входа, отразена с идентификатор *** в КККР, одобрени със Заповед № РД-1849/16.09.2015г. на ИД на АГКК, е с настоящ адрес: блок 3.... Съвкупната преценка на данните, удостоверени във всички обсъдени по-горе писмени доказателства по делото навежда до крайния правен извод, че именно ответникът се явява легитимиран да отговаря за процесните вземания за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи процесния гараж № 3, находящ се в гр. София, жк. „..., ет. 1, като заявените от него оспорвания в тази насока останаха недоказани.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията 3 на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Техем Сървисис" ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици (л. 19-20). Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение е посочено, че в имота за процесния период е имало 1 брой отоплително тяло с поставен ИРРО, а топлата вода е била прекъсната. Вещото лице дава заключение, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано на база реален нулев на отчет ИРРО на радиатора. От същото се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена съобразно приложимата методика е общо 82,95 лева. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Техем сървисис” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.