Решение № 818 от 08.05.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№................/……………… гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Варненският окръжен съд, гражданско отделение в съдебно заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Станчева

ЧЛЕНОВЕ: Иванка Дрингова мл.с-я Милена Николова при участието на секретаря Светлана Тодорова като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева в. гр. дело № 467 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 10.11.2017г., постановено по гр.д. № 3962/2017г. Варненският районен съд е

1/. ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК и чл.111 от ЗЗД, по отношение на И.Б.И.,

ЕГН **********, П.К.С., ЕГН **********, П.Г.П., ЕГН ********** и З.Г.И., ЕГН **********, всички в качеството им на наследници на М. П. Т., ЕГН **********, починала на 28.08.2013г., че Г.С.Т., ЕГН ********** и Т.С.К., ЕГН ********** /с грешно посочен в диспозитива друг ЕГН/, НЕ ДЪЛЖАТ на ответниците сумите, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20177120400238 по описа на ЧСИ И.С., рег. № 712, с район на действие Окръжен съд - Варна, поради изтекла погасителна давност на вземанията по изпълнителен лист от 22.12.2011 г., издаден по гр.дело № 8874/2007 г. от РС-Варна, 12 състав, или за всеки един от ищците, както следва: Г.С.Т. не дължи сумата от 1061 лв. главница, ведно със законната лихва, която към 02.03.2017г., датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, е 1099.30 лв., неолихвяема сума 426 лв., сума 0.80 лв. допълнителни разноски, сума 174 лв. разноски по изпълнителното дело, такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските на ЧСИ, с включен ДДС в размер на 320.36 лв., както и 500 лв. адвокатско възнаграждение; Т.С.К. не дължи сумата от 1061 лв. главница, ведно със законната лихва, която към 02.03.2017 г., датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение е 1099.30 лв., неолихвяема сума 426 лв., сума 0.80 лв. допълнителни разноски, сума 174 лв. разноски по изпълнителното дело, такса по т. 26 от тарифата за таксите и разноските на ЧСИ с включен ДДС в размер на 320.36 лв., както и 500 лв. адвокатско възнаграждение.

2/. ОТХВЪРЛИЛ е предявеният от И.Б.И., ЕГН **********, П.К.С., ЕГН **********, П.Г.П., ЕГН ********** и З.Г.И., ЕГН ********** против Г.С.Т., ЕГН ********** и Т.С.К., ЕГН ********** /с грешно посочен в диспозитива друг ЕГН/ насрещен отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК и чл.111 от ЗЗД за недължимост на сумите предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20177120400276 по описа на ЧСИ И.С., peг. № 712 в общ размер от 22 755.92 лева, или от всеки ищец - по 5688.98 лева, от които неолихвяема сума в размер на 4805.25 лева, 7.05 лева допълнителни разноски и 34.50 лева разноски по и.д., както й таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 517.18 лева в полза на ЧСИ и.с., както й други суми, дължими до този момент, в общ размер на 325.00 лева /вт.ч.ДТ, адв. възн., възн. за в.л., за пазач и пр./, поради изтекла погасителна давност на вземането за подобрения, за което е издаден изпълнителен лист, с което е ПРИЗНАТО ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ, на осн. § 4в ПЗР ЗСПЗЗ вр. чл.72 ЗС, в полза на Г.С.Т., ЕГН ********** и Т.С.К., ЕГН ********** върху ПИ № 376 по ПНИ на с.о. „Боровец - юг", с площ 686.61 кв.м., при граници: път, ПИ №375 и ПИ № 3634, до заплащане от М. П. Т. на сумата от 19221 лева, представляваща стойността на направените в имота подобрения, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

3./ ПРИЕЛ Е ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Б.И., ЕГН **********, П.К.С., ЕГН **********, П.Г.П., ЕГН ********** и З.Г.И., ЕГН **********, всички в качеството им на наследници на М. П. Т., ЕГН **********, починала на 28.08.2013г. ДЪЛЖАТ на Г.С.Т., ЕГН ********** и Т.С.К., ЕГН ********** /с грешно посочен в диспозитива друг ЕГН/, само СУМАТА от 15190.34лв. претендирана от последните двама като извършени подобрения в ПИ № 376 по ПНИ на с.о.”*****”, след издаден изпълнителен лист по решение № 81/14.01.2010г. постановено по в.гр.д.№ 115/2009г. по описа на ОС-Варна, за което е образувано ИД № 20177120400276 от ЧСИ И.С., № 712 на НК, поради извършено прихващане със сумата от 4030.66лв., дължима от Г.С.Т., ЕГН ********** и Т.С.К., ЕГН ********** /с грешно посочен в диспозитива друг ЕГН/ на И.Б.И., ЕГН **********, П.К.С., ЕГН **********, П.Г.П., ЕГН ********** и З.Г.И., ЕГН **********, всички в качеството им на наследници на М. П. Т., ЕГН **********, починала на 28.08.2013г., по издаден изпълнителен лист от 22.12.2011г. по решение № 81/14.01.2010г. постановено по в.гр.д.№ 115/2009г. по описа на ОС-Варна, за което е образувано ИД № 20177120400238 от ЧСИ И.С., № 712 на НК, на основание чл.103, ал.2 от ЗЗД.

4./ ОСЪДИЛ е всяка една от страните да заплати на насрещната разноски за производството, на основание чл.78 ГПК.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.

І. Ищците Г.С.Т. и Т.С.К. обжалват съдебния акт в частта, в която е признато извършено прихващане със сумата от 4030.66лв. и е прието за установено, че ответниците И.Б.И., П.К.С., П.Г.П. и З.Г.И. им дължат само сумата от 15 190.34лв., представляваща непогасената част след прихващането от вземането им за подобрения по изпълнителен лист, предмет на изп.д. ИД № 20177120400276 от ЧСИ И.С., № 712 на НК.

В жалбата, депозирана чрез процесуален представител адв. Д., са изложени оплаквания за недопустимост, а в условията на евентуалност и за неправилност на решението в обжалваната от тях част. Сочи се, че не е допустимо да се прави и разглежда възражение за прихващане в производството по предявения от тях иск с правно основание чл.439 ГПК, доколкото такова възражение съставлява защитно средство, несъвместимо с правната природа на отрицателния установителен иск.

Наред с това съдът се е произнесъл за компенсация с вземане, която не е била заявена от ответниците /приел е извършено прихващане с вземането им за подобрения, докато същите са заявили прихващане с присъдени в тяхна полза суми за съдебни разноски и само за част от вземането им за подобрения/. Изложени са и доводи за неправилност на решението в тази му част, поради неправилно приложение на материалния закон и необсъждане на всички приети доказателства. Иска се обезсилване на същото и прекратяване на производството по отношение на възражението за прихващане, а в условията на евентуалност неговата отмяна и отхвърляне това възражение като неоснователно.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

ІІ. Ответниците И.Б.И., П.К.С., П.Г.П. и З.Г.И., чрез процесуалния си представител адв. Д. обжалват изцяло постановеното от ВРС решение. Излагат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на съда. Относно уважения главен иск сочат, че неправилно и в противоречие със съдебната практика, съдът е определил началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност, не е отчел прекъсването й в резултат на предприетите изпълнителни действия. Оспорват и направените правни изводи досежно предявения от тях насрещен иск, в частност, че давността е била прекъсната поради обжалването на отказа за издаване на изпълнителен лист вр. признатото право на задържане. Сочат, че правото на задържане има обезпечителен характер спрямо вземането за подобрения и не съставлява осъдително основание за тяхното заплащане. Излага доводи, че давностният срок за тяхното предявяване е влизане в сила на решението по признаване правото на задържане. Относно извършеното прихващане се излагат доводи, че съдът в мотивите си правилно е приел наличието на предпоставки за компенсиране с вземанията им, но неправилно е извършил такова в поредност, в каквато не е заявявана от тях. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение изцяло и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу тях иск, да уважи насрещния им иск, а в условията на евентуалност, при уважаване на главния иск, респ. отхвърляне на насрещния да се произнесе по направеното възражение за прихващане.

Срещу тази въззивна жалба, в срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззивниците /ищци/, които оспорват същата като неоснователна.

ІІІ. Постъпила е и жалба от ответниците /наименована частна жалба/ срещу постановеното на 22.12.20177г. определение по реда на чл.247 ГПК, евентуално чл.250 ГПК по същото дело и с което първостепенният съд е оставил без уважение молбата им за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното решение, а в условията на евентуалност за неговото допълване досежно заявеното в хода на процеса възражение за прихващане.

Твърди се, че неправилно съдът е отказал да поправи решението си, евентуално да го допълни като се произнесе по действително направеното от тях изявление за прихващане. Сочи се, че в мотивите на решението е формирана воля за наличие на предпоставки за компенсация относно всичките им вземания, но неправилно в диспозитива е призната такава само спрямо вземането за подобрения.

Срещу тази жалба също е депозиран отговор от насрещната страна, излагайки становище, че законосъобразно съдът е приел, че не са налице основанията на чл.247 ГПК или чл.250 ГПК.

В с.з., чрез процесуалните си представители, всяка една от страните поддържа въззивната си жалба и оспорва насрещната.

При извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269 ГПК, вкл. и по наведените от въззивниците оплаквания за недопустимост относно признатото от първоинстанционния съд прихващане, настоящият състав констатира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК от Г.С.Т. и Т.С.К. за приемане за установено по отношение на ответниците И.Б.И., П.К.С., П.Г.П. и З.Г.И., че всеки един от ищците не им дължи сумите, предмет на изпълнително дело № 20177120400238 по описа на ЧСИ Ил.Станчева, включващи вземания по изпълнителен лист от 22.12.2011г., издаден по гр.д. № 8874/2007г. на РС- Варна, както и начислени разноски по изпълнителното производство.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са наследници на М. П. Т., в полза на която и срещу тях е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 8874/2007г. за сумата от 2 122 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения й имот, в периода 05.11.2002г. – 05.11.2007г., на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.11.2007г., както и сумата от 852 лева съдебни разноски. Твърдят, че към датата на образуване на изп.д. № 20177120400238 вземането по този изпълнителен лист е погасено по давност поради изтичане на законоопределения давностен срок, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила – 22.11.2011г. С оглед на това, считат, че не дължат сумите, предмет на принудителното изпълнение, в това число и начислените от съдебния изпълнител такси по изп.дело.

В срока по чл.131 ГПК искът е оспорен като неоснователен с възражения, че съдебно признатото вземане на наследодателката им не е погасено по давност. Считат, че давностният срок е започнал да тече от 28.02.2012г., датата на която наследодателката им се е снабдила с процесния изпълнителен лист, а не от датата на влизане на съдебното решение в сила, че с образуването на изпълнителното производство на 27.02.2017г. същата е прекъсната, както и че докато трае изпълнителния процес давност не тече. Едновременно с тези доводи е направено изявление за прихващане на това тяхно вземане до размер на сумата от 4 030.66 лева, включваща присъдената главница по чл.59 ЗЗД в размер на 2122 лева, натрупаната законна върху нея от датата на завеждане на исковата молба до датата, към която компенсацията е станала възможна в размер на 1056.66 лева и присъдените в исковия процес съдебни разноски в размер на 852 лева с вземане на ищците спрямо тях за сумата от 2070 лева, представляваща присъдени разноски по в.гр.д. № 115/2009г. на ОС-Варна, за които е издаден изпълнителен лист от 29.12.2011г., а непогасения остатък след тази компенсация с друго тяхно задължение към ищците, а именно за стойността на извършени в имота подобрения на стойност 19 221 лева, за които е признато право на задържане и е издаден изпълнителен лист от 28.02.2012г. Във връзка с това изявление е отправено искане съдът да се произнесе по настъпилата компенсация, независимо от крайния му извод по основателността на предявената срещу тях искова претенция.