Решение № 68 от 06.02.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. София, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20241001000596 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 675 от 09.05.2024 г., постановено по т.д. № 616/2023 г. по описа на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.464, ал.1 ГПК от „ВМВ ТИМ“ ЕООД за установяване в отношенията му с „Айсиен консулт“ ООД и М. И. П. като страни по изп. дело № 20218410405875/2021 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № *** на КЧСИ, район на действие СГС, че длъжникът по изпълнителното дело „Айсиен консулт“ ООД не дължи на взискателя по изпълнителното дело М. И. П. сумата от 85 828 евро, включваща сумата от 81 408 евро вземане за връщане на заплатена сума по развален Предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 07.09.2017 г. и сумата от 4 420 евро, вземане за връщане на задатък по същия предварителен договор, законната лихва върху сумата от 85 828 евро, считано от 19.11.2019 г. до окончателното й заплащане, както и сума в размер на 13 496, 93 лева, представляваща разноски по съдебно производство по гр.д. № 10220/2019 по описа на СГС, I ГО-15 състав, както и по гр.д. № 2795/2021 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, които вземания са прехвърлени в хода на процеса на „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД. Със същото решение „ВМВ ТИМ“ ЕООД е осъдено да заплати на М. И. П. на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 13 660 лв. разноски сторени в съдебното производство. Решението е било постановено при участието на трето лице – помагач „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД на страната на ответника М. И. П..

Срещу така постановено решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ВМВ ТИМ“ ЕООД, в която се излагат доводи за недопустимост и подробни съображения за неговата незаконосъобразност, предпоставена от нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът е допуснал множество процесуални нарушения, свързани с предмета на доказване, като неправилно не е разгледал и не се е произнесъл по своевременно наведените оспорвания на документи по съдържание и достоверност на датата. Навежда доводи за неправилно разпределяне на доказателствената тежест по делото, 1 като твърди, че едва със съдебния акт определени факти били възложени за доказване в тежест на ищеца и приети за недоказани. Отделно твърди, че съдебното решение е постановено при неправилна преценка на доказателствената стойност на приетите по делото писмени доказателства. Голяма част от събраните по делото писмени доказателства не са обсъдени от съда, а друга част са ценени без да се отчитат обстоятелствата, за които свидетелстват. На следващо място твърди, че решението е необосновано, като фактическите констатации на съда, формирали решаващата му воля не съответстват на обективните факти по делото. Поддържа, че в приетите по делото писмени доказателства, а именно осем броя разписки и декларация без дата, като техен автор е посочен В. К., като липсва отбелязване, че последния действа в качество различно от това му на физическо лице. Въпреки това съдът неправилно е приел, че техен издател не е физическото лице, а търговското дружество – „Айсиен консулт“ ООД. Неправилно не са ценени от първоинстанционния съд изявленията на ответника – М. И. П., съдържащи се в декларация без дата „че никога не е извършвала плащания на „Айсиен консулт“ ООД, който е приел че подобни изявления не зависят от волята на деклараторите. Изтъква, че липсва оспорване на съдържанието на декларацията от страна на ответника, като приложеното от съда тълкуване на последната било недопустимо, като не е налице спор относно действителното й съдържание и изразената в последната воля от страна на М. И. П.. Поддържа, че съдебния акт е лишен от мотиви, тъй като изводите на съда са вътрешнопротиворечиви. От една страна се посочва, че декларацията без дата не можела да се цени като писмено доказателство по делото, а от друга страна кредитира последната, като посочва, че съдържа изгодни за автора й изявления, а именно че М. И. П. е извършила плащания по предварителния договор. В заключение счита, че декларацията без дата е следвало да бъде съобразена и кредитирана от съда, като относимо и допустимо писмено доказателствено средство, което отразява признание на релевантно за спора обстоятелство, че не са извършвани плащания по твърдения предварителен договор от страна на М. И. П. в полза на „Айсиен консулт“ ООД, което по съществото си е признание от страна на ответника на неизгоден факт. На следващо място поддържа, че по отношение на приетите по делото, като писмени доказателства осем броя разписки съдът е формирал неправилни изводи относно доказателственото им значение и стойност, които доводи развива подробно. Сочи, че разписките не могат да бъдат приети, като писмено доказателство удостоверяващо плащане по предварителния договор. Изтъква, че между дружеството, чиито едноличен собственик на капитала е съпруга на ответника М. П. и „Айсиен консулт“ ООД съществувало облигационно правоотношение, като стъпвайки на аргументите на първоинстанционния съд можело да се допусне, че плащанията предмет на разписките касаят именно него. Оспорва изводите на съда, че предварителния договор бил сключен между М. И. П. и „Айсиен консулт“ ООД и същият имал достоверна дата.

Поддържа още, че неправилно не са приети от първоинстанционния съд и възраженията на ищеца за нищожност на предварителния договор, поради липса на предмет, така и поради невъзможен предмет, като излага подробни аргументи в тази насока. Отделно оспорва изводите на съда по отношение на възраженията сторени от ищеца за нищожност на предварителния договор, поради липса на съгласие и липса на представителна власт, доколкото съдът е достигнал до неправилните изводи, че последните можели да бъдат сторени единствено от страната по договора, каквато не е ищецът. Неправилно съдът е приел, че това възражение на дружеството ответник – „Айсиен консулт“ е преклудирано, с оглед проведения съдебен процес по гр.д. № 10220/2021 г. на Софийски градски съд. Също оспорва изводите на съда по отношение на възражението за нищожност на предварителния договор, поради неговата симулативност, отново с подробно изложени аргументи. На следващо място оспорва да е налице неизпълнение от страна на „Айсиен консулт“ ООД по предварителния договор, което неизпълнение да е обусловило развалянето му. По всички изложени съображения моли въззивния съд да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното такова и да уважи предявения иск, както и да осъди ответниците да заплатят направените в двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника М. И. П., с който оспорва същата като неоснователна и моли апелативния съд да 2 я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния съд изцяло, със законните последици от това, включително присъждане на сторените по делото разноски.

Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е очертал предмета на спора и подлежащите на доказване обстоятелства, разгледал е всички относими възражения и доводи на страните, обсъдил е всички относими доказателства събрани по делото, като се е произнесъл по тези доводи съобразно установената фактическа обстановка и приложимото към спора право. Сочи, че възраженията на ищеца за антидатираност на приетите по делото писмени доказателства, а именно предварителния договор, анекса и осем броя разписки за извършено плащане не са доказани, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Сочи, че изводът на първоинстанционния съд за това, че М. П. е осъществявала валидни плащания по предварителния договор с погасителен ефект спрямо „Айсиен консулт“ ООД е правилен и законосъобразен и съобразен с приетите по делото доказателства, в това число осем брой разписки за извършено плащане към В. К. – едноличен собственик на капитала на ответното дружество до 16.03.2018 г. Посочва, че тези изводи се подкрепят и от приетия като доказателство по делото протокол от проведено ОС на съдружниците на „Айсиен консулт“ ООД от 08.01.2020 г. Поддържа, че ищцовото дружество „ВМВ ТИМ“ ЕООД и ответникът „Айсиен консулт“ ООД са свързани лица и ищецът е привиден кредитор на ответното дружество. Обръща внимание, че плащанията в полза на „Айсиен консулт“ ООД, удостоверени с процесните разписки са признати от ищеца „ВМВ ТИМ“ ООД, което признание се съдържа в имейл кореспонденция, съдържаща искане за постигане на споразумение и изкупуване на процесните вземания на М. П., чиято автентичността е потвърдена от приетата съдебно компютърно – техническа експертиза. Счита, че декларацията без дата изобщо не следва да бъде кредитирана от съда, тъй като е представена извън процесуалните срокове за това, в отговор на всички доводи във въззивната жалба, свързани с нейното значение за процеса. Също поддържа, че „Айсиен консулт“ е представил пред съда две различни декларации без дата, първата от които не е била приета от съда, като в отговор вместо да представи препис от първоначално подадената до съда декларация, ответника представя препис от визуално различна декларация със същото съдържание, по която всъщност е работила и приетата по делото комплексна съдебно – графическа и техническо – документна експертиза, което обуславя изключване на декларацията без дата от доказателствата по делото. Независимо от изложеното, декларацията без дата по никакъв начин не доказва липса на извършени плащания от М. П. към В. К., тъй като в какво качество е действал последния не е въпрос на факт, а на правна преценка. Поддържа, че разписките ясно посочват, че заплатените суми от М. П. представляват капаро за покупка на недвижим имот, съдържащи достатъчно индивидуализиращи белези да се установи относимостта им с предмета на предварителния договор. Посочва, че са правилни изводите на съда, че предварителния договор е валиден и действителен с подробни аргументи в тази насока.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба е депозиран и от ответника „Айсиен консулт“ ООД с подробни съображения за нейната основателност, в голямата си част покриващи изложените аргументи с въззивната жалба. Моли да бъде уважената депозираната въззивна жалба и съдът да се произнесе с решение, с което да отмени постановеното такова от първоинстанционния съд и да уважи предявения иск. Не претендира разноски.

Отговор на въззивната жалба е депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и от третото лице – помагач „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД с доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба, по съществото си идентични с тези изложени в отговора, депозиран от ответника М. П..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от 3 надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата .

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца „ВМВ ТИМ“ ЕООД с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 464, ал. 1 ГПК, с който е поискал да се признае за установено, че първият ответник М. И. П., имаща качеството на взискател по изпълнително дело № 20218410405875 на ЧСИ Н. М. няма вземания в размер на 85 828 евро, включваща сумата от 81 408 евро вземане за връщане на заплатена сума по развален Предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 07.09.2017 г. и сумата от 4 420 евро, вземане за връщане на задатък по същия предварителен договор, законната лихва върху сумата от 85 828 евро, считано от 19.11.2019 г. до окончателното й заплащане, както и сума в размер на 13 496, 93 лева, представляваща разноски по съдебно производство по гр.д. № 10220/2019 по описа на СГС, I ГО-15 състав, както и по гр.д. № 2795/2021 г. по описа на САС, ГО, 8 състав. Посочените вземания са били прехвърлени в хода на процеса пред първоинстанционния съд на „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД.