Решение № 159 от 24.04.2026, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 1200/2025
- Вид
- Решение № 159
- Подписан
- 24.04.2026
- Състав
- Петя Цветанова
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 159 гр. Провадия, 24.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130101200 по описа за 2025 година
Производството се развива след като с Решение № 793/16.07.2025 г. по в.гр.д. № 752/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна е обезсилено Решение № 49/24.02.2025 г. по гр.д. № 450/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия в частите му, с които е допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот дворно място, находящо се в с. ****, общ. ****, представляващо УПИ ****-****, кв. 24 с площ от 970 кв.м. между съделителите Н. Н. А. и З. М. Ш.; е отхвърлен предявения иск за делба от Н.
Н. А. срещу З. М. Ш. относно жилищна сграда с площ 42 кв.м. и сайвант с площ 35 кв.м.; е оставено без уважение искането на Н. Н. А. за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на констативен нотариален акт. Делото е върнато за ново разглеждане на иска за делба на горепосочените имоти от друг състав на същия съд, като са дадени указания от въззивната инстанция. В останалата част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. Н. А. с ЕГН ********** срещу З. М. Ш. с ЕГН ********** и С. М. Ш. с ЕГН **********, с която е заявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в село ****, представляващо УПИ ****-****, кв. 24 по регулационния план на селото, с площ 970 кв.м., при граници: улица, УПИ ****I - общ., регулационна линия и УПИ ****-****, ведно с построените в него сгради: жилищна сграда със застроена площ 42 кв.м. и сайвант със застроена площ 35 кв.м. при следните квоти: за дворното място: 735/970 ид.ч. за ищеца и 235/970 ид.ч. за ответниците, а за сградите: по 1/2 ид. част за ищеца и за двамата ответници.
Направено е искане за отмяна на нотариален акт № 19, том III, дело 411/2024 г. по описа на СВ при АВ Провадия, акт № 8, том II, дело № 104 от 14.03.2024г.
1 на нотариус И. К. с рег. № **** в НК. Моли се при извършване на делбата имотите да бъдат възложени на ищеца срещу уравнение на дяловете в пари и за присъждане на разноски.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения, изложени от ищеца в исковата молба:
Между страните е налице съсобственост, възникнала на следните основания: Цялото дворно място и съсобствените в него сгради са били собственост на общите на страните наследодатели М. И.Х. с ЕГН ********** и съпругата му А. К. Х. с ЕГН ********** съгласно нотариален акт № 87, том I, дело 297 от 1995 г. на РС-Провадия. След смъртта на М. И.Х. негови наследници се явяват А. К. Х. /съпруга/, З. М. Ш. с ЕГН ********** /дъщеря/ и Б.М.И. с ЕГН ********** /син/, съгласно удостоверение за наследници № 21/10.01.2024 г., издадено от кметство с. ****. След смъртта на А. К. Х. имотът се наследява от З. М. Ш. /дъщеря/ и Б.М.И. /син/. Б.М.И. е починал на 19.02.2017 г. и негов наследник съгласно удостоверение за наследници № 26/11.01.2024 г. е синът му Н. Б. М. с ЕГН **********. Н. Б. М. е починал на 26.12.2023 г. и съгласно удостоверение за наследници № 170/02.01.2024 г., издадено от кметство с. ****, ищцата, която е негова дъщеря, се явява единствената негова наследница. Твърди се, че с нотариален акт № 197, том 1, дело 298 от 1995 г. общите наследодатели М. И.Х. и А. К. Х. са дарили 500 кв.м. идеални части от описаното дворно място на сина си Б.М.И. с ЕГН **********, който съгласно разрешение за строеж № 30/09.06.1995 г. построил жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м. Твърди се, че след смъртта на Б.М.И. неговият син Н. Б. М. е станал собственик по наследство на припадащата му се част от имота, както и построените в него сгради. А след смъртта му съответно като собственик на 500 кв.м. от дворното място, ведно с построената сграда от 100 кв.м., както и 1/2 ид.ч. от 470 кв.м. от дворното място и двете сгради: жилищна сграда със застроена площ 42 кв.м. и сайвант със застроена площ 35 кв.м., се легитимира именно неговият единствен наследник - дъщеря му Н. Н. Б. /понастоящем А./. Твърди се, че ответницата се е снабдила с нотариален акт № 19, том III, дело 411/2024 г. на СВ при АВПровадия, акт № 8, том III, дело 104 от 14.03.2024 г. на нотариус И. К. за собственост на 470 кв.м. и жилищна сградата с площ от 42,00 кв.м. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника З. М. Ш., с който не оспорва, че между страните съществува съсобственост. Твърди, че се легитимира като собственик на 470 кв.м. ид.ч. от дворно място и на жилищна сграда с площ 42 кв.м., разположена в югозападната част на имота, съгласно нотариален акт № 8, том III, дело 104 от 14.03.2024 г. по описа на нотариус И.
К.. Посочва, че през 1995 г. родителите й са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния имот и на същия ден са дарили 500 кв.м. ид.ч. от имота на брат й, за да построи къща. Твърди, че родителите им са останали да живеят в другата част от имота, като желанието им било ответницата да се грижи за тях и да получи имота след смъртта им. През 1996 г. е започнало изграждането на къщата от брат й, съпроводено от неразбирателство с родителите им. Ответницата заявява, че до смъртта на 2 родителите й се е грижила за тях, след което е започнала да владее имота като свой собствен, без противопоставянето на брат й или сина му. Претендира, че е собственик на 27/97 ид. части от построената в източната част на дворното място жилищна сграда, изградена по разрешение за строеж № 30 от 09.06.1995 г. на името на брат й. Обосновава се с това, че в полза на брат й не е учредявано право на строеж, а само разрешението е издадено на негово име и доколкото теренът, върху който е изградена жилищната сграда е бил съсобствен между него и родителите им, то намира, че по силата на чл. 92 от ЗС изградената сграда е съсобствена между същите, а впоследствие и между ответницата и ищцата. Допълва, че голяма част от средствата за построяване на къщата са осигурени от нея и съпруга й. Не оспорва, че ищцата е собственик на 500 кв.м. идеални части от процесното дворно място, както и на 70/97 кв.м. от построената в източната част на имота жилищна сграда, придобити по наследство от нейния баща. Поради изложеното, моли за допускане на делба на имотите при квоти, както следва: дворно място, представляващо УПИ ****-****, в кв. 24, при квоти 47/97 ид.ч. за ответницата и 50/97 ид.ч. за ищцата и жилищна сграда, построена в източната част на дворното място при квоти 27/97 за ответницата и 70/97 за ищцата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. М. Ш.. Ответникът не оспорва наличието на съсобственост и заявява, че подкрепя изложеното от съпругата си З. М. Ш. в писмения отговор. Твърди, че с нея са собственици на 470 кв.м. от дворното място, цялото с площ 970 кв.м. и на построената в югозападната част на имота жилищна сграда с площ 42 кв.м., за което им е издаден КНА. Твърди, че през 1995 г. родителите на съпругата му се сдобили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота и още същия ден дарили на брата на З. 500 кв.м. ид.ч. от имота, за да построи къща. Родителите останали да живеят в западната част на имота. желанието им било ответниците да се грижат за тях и да получат имота след смъртта им. През 1996 г. започнало изграждането на къщата, което ответникът подпомогнал финансово. Твърди, че ищцата не проявявала интерес към баща си. Сочи, че съпругата му се е грижила за родителите си до тяхната смърт, а след това двамата с ответника започнали да владеят имота като свой, каквато била волята на родителите. Твърди, че З. е собственик и на 27/97 ид.ч. от построената в източната част на дворното място жилищна сграда. Сочи, че ищцата е собственик на 500 кв.м. ид.ч. от дворното място по наследство от баща си. Моли да бъде допусната делба при посочените квоти.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител – адвокат, поддържа исканията си, моли за допускане на делба имотите при посочените квоти. Лично, заявява, че притежава 500 кв.м. ид.ч. от дворното място по наследство от баща си, който бил собственик. От останалите 470 кв.м. ид.ч. твърди, че притежава 235 кв.м. ид.ч. също по наследство.
Ответниците чрез процесуален представител – адвокат, молят да бъде допусната делба при посочените от тях квоти. Ответникът С. заявява, че отдавна със старите се разбрали 500 кв.м. ид.ч. да бъдат прехвърлени на Б., за да построи къща, а старата къща 470 кв.м. ид.ч. да останат за З. и него, защото се грижили за старите хора.
3
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства в проведените производства предвид липсата на искания на страните за преповтарянето им, преценени поотделно и съвкупно, намира за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт № 87, том I, дело № 297/1995 г. на ПРС М. И.Ю. с ЕГН ********** е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в село ****, ****, а именно: дворно място с площ от 970 кв.м., включено в парцел ****-**** в кв. 24 по плана на селото, при граници: улица, общинско място, Б.С. и К.С., заедно с построените в него къща, лятна кухня и сайвант.
През 1995 г. М. И.Ю. и А. К. Х. даряват на сина си Б.М.И. 500 кв.м. ид. части от дворното място с площ от 970 кв.м., включено в парцел ****-**** в кв. 24 по плана на село ****, **** като страните се съгласили дареният да използва 500 кв.м. в югоизточната част на парцела, за което бил съставен нотариален акт № 197, том I, дело 298/1995 г. на ПРС.
С Разрешение за строеж № 30/09.06.1995 г. от Общински Народен съвет гр. **** на Б.М.И. е разрешено да построи жилищна сграда в парцел ******** в кв. 24 по плана на село ****, **** – жилище на един етаж без избени помещения на 7м от улицата и на 3м от парцел ****-****.
С протокол № 27/09.06.1995 г. са определени строителна линия и ниво съгласно одобрените планове и разрешение за строеж № 30/09.06.1995 г.
Представено е геодезическо заснемане на построената жилищна сграда в процесното дворно място.
Към материалите по делото са приложени скица и данъчна оценка на недвижимия имот и изградените в него постройки.
С нотариален акт № 8, том II, рег. № 864, дело 105/2024 г. по описа на нотариус И. К., вписан в Служба по вписванията-Провадия под акт № 19, том III, дв.вх.рег. № 936/15.03.2024 г. З. М. Ш. е призната за собственик по давностно владение на 470 кв.м. ид.ч. от дворно място с площ от 970 кв.м., включено в УПИ ****-**** в кв. 24 по плана на село ****, ****, одобрен със Заповед № 1185/12.04.1973 г., заедно с построената в югозападната част на имота жилищна сграда еднофамилна на един етаж със ЗП 42 кв.м., при граници на мястото: улица, УПИ ****I общинска собственост, регулационна линия и УПИ ****-****.
За инициираната процедура по обстоятелствена проверка по реда на чл.
26, ал. 1 от АПК са уведомени от Община **** Н. Н. Б., ведно с копие от молба-декларация № 9400-156/18.01.2024 г. В отговор Н. Б. е подала възражение до община ****, оспорвайки правата на молителката З. Ш..
От Удостоверение за наследници изх. № 21/10.01.2024 г., съставено въз основа на акт за смърт № 0004/04.04.2002 г., издаден от длъжностно лице по гражданско състояние при с. ****, се установява, че М. И.Х. с ЕГН **********, починал на 04.04.2002 г., оставил наследници по закон съпруга А.
К. Х. с ЕГН **********, починала на 28.02.2006 г., дъщеря З. М. Ш. с ЕГН ********** и син Б.М.И. с ЕГН **********, починал на 19.02.2017 г.
От Удостоверение за наследници изх. № 22/10.01.2024 г., съставено въз 4 основа на акт за смърт № 0003/01.03.2006 г., издаден от длъжностно лице по гражданско състояние при с. ****, се установява, че А. К. Х. с ЕГН **********, починала на 28.02.2006 г., оставила наследници по закон дъщеря З. М. Ш. с ЕГН ********** и син Б.М.И. с ЕГН **********, починал на 19.02.2017 г.
От Удостоверение за наследници изх. № 26/11.01.2024 г., съставено въз основа на акт за смърт № 0004/19.02.2017 г., издаден от длъжностно лице по гражданско състояние при с. ****, се установява, че Б.М.И. с ЕГН **********, починал на 19.02.2017 г., оставил наследници по закон син Н. Б. М. с ЕГН **********, починал на 26.12.2023 г.