Решение № 260135 от 01.09.2020, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 3970/2019
- Вид
- Решение № 260135
- Подписан
- 01.09.2020
- В сила
- 29.09.2020
- Състав
- СВЕТЛА ИЛМЕНОВА ЗАМФИРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.Плевен,
01. 09. 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети състав, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. №
3970 по описа за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
В районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба от ***ЕИК / БУЛСТАТ ***, против ***., с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска 472, 03 лв. В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано ч. гр. д №
1014 / 2019 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение.
Ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Ответникът по делото признава иска в писмено становище и моли задължението да бъде разсрочено.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно е, че съдът е разпоредил ***с ЕГН
**********,***. ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми:
424,94лв. – главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена ***за периода от ***. до ***.; 47,09лв. – лихва върху главницата за периода от ***. до ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – ***. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 25лв. – внесена държавна такса и 50лв. – ***възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: ползвана и незаплатена ***за имот в гр.Плевен, ул. ***. *** за периода от ***. до ***.
Има извършени от ответника плащания след счетоводната експертиза.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкрекния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът с писмена молба е направил изявление, че признава иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения си размер.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал. 2 от