Определение № 295 от 01.10.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 295 гр. Търговище, 30.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500237 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С разпореждане № 1639, от 02.09. 2024 г., по ч.гр.д. № 1187/ 2024 г. на РС – Търговище, съдът е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, за издаване на заповед за изпълнение против В. Ст. В. от с. В. Л., община Т., в частта за сумата от 950,98 лв. лв. – договорна лихва за периода 15.05.2023 г. г. – 07.08. 2023 г., обезщетение за забава в размер на 1659,77 лв. за периода 16.05. 2023 г. до 30.08. 2023 г., както и в частта за разноските за разликата над 266,89 лв. до пълния от 319,11 лв.

Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба от заявителя „АСВ“ ЕАД гр. София, чрез юрк. Н. Ат.. Излагат се съображения за необоснованост и неправилност на постановения акт. Посочва се, че разходите за застраховка не са били условие за сключване на договора и не са включени в размера на ГПР. Развити са подробни съображения в жалбата, по много аспекти, като е цитирана и практика на съдилищата в страната. Иска се отмяна на разпореждането и произнасяне по съществото на спора.

Съдът намира, че разпореждането е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. Въззивният съд подкрепя изводите на РС – Търговище по отношение вероятната неравноправност в клаузите на конкретния договор за кредит.

Какво се установява от доказателствата по делото: между длъжника и „БНП Париба пърсънълс файненс“ клон България има сключен договор за заем от 13.01.

2022 г., като на ответника е предоставена сума от 20 000 лв., със срок на погасяване от 48 месеца. Лихвата е 5,88 %, а ГПР е 7,14%. Общо дължима сума по кредита от 26 216,64 лв. Уговорена е в същия договор застрахователна премия от 3715,20 лв., има предвидена и такса ангажимент в размер на 400 лв. Размерът на погасителната вноска 1 е 546,18 лв., като в нея се включва и застрахователната премия.

В представения договор съдът не откри клауза, касаеща начина на определяне на годишния процент на разходите – ГПР. Какви са допусканията по договора и кои точно суми се включват в тях.

Твърди се, че вземането е придобито от заявителя чрез договор за цесия от 15.02. 2022 г.

Районният съд е приел, че е налице обоснована вероятност някои от клаузите на договора за кредит да са неравноправни. Посочил е освен това, че не е ясно как точно е сформиран ГПР, кои са включените в него компоненти. Счита, че е налице заобикаляне на закона и нарушаване на императивни негови разпоредби, нарушени са принципите на добросъвестност и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Прието е, че договорът е нищожен, тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и затова се дължи връщане само на главницата, на основание чл. 23 от ЗПК.

Въззивният съд се присъединява към тези изводи. Следва да се посочи, че липсата на каквото и да е споменаване в договора относно начина на формиране на ГПР и какви са допусканията, които са взети предвид при изчисляването им, е абсолютно и самостоятелно основание договорът да се счита за нищожен – чл. 22 от ЗПК. В процесния договор, както се посочи, никъде няма споменаване по въпроса как се формира този процент. В повечето стандартни договори има общи клаузи, които посочват кои са тези допускания. Докато в този договор липсва дори и това.

Правилно освен това районният съд се е позовал на практиката на СЕС в решението му от 21.03. 2024 г. по дело С-714/22. В това решение изрично се посочва, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48 разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница – § 2 от решението.

В случая по настоящото дело, в договора не само не са изброени всички разходи, които се включват в ГПР, но изобщо липсват данни за това какви са допусканията и как по принцип се определя ГПР.

С оглед на това, договорът не отговаря на основните изисквания на чл. 11, т. 10 от ЗПК и същият е изцяло нищожен, на основание чл. 22 от с.з.

С оглед на това, жалбата е неоснователна изцяло и следва да се остави без уважение.

Разноски, предвид изхода от делото, не следва да се присъждат на жалбоподателя.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, против разпореждане № 1639, от 02.09. 2024 г., по ч.гр.д. № 1187/ 2024 г. на РС – Търговище за отказ от издаване на заповед за изпълнение против В. Ст. В. от с. В.

Л., община Т., в частта за сумата от 950,98 лв. лв. – договорна лихва за периода 15.05.2023 г. г. – 07.08. 2023 г., обезщетение за забава в размер на 1659,77 лв. за 2 периода 16.05. 2023 г. до 30.08. 2023 г., както и в частта за разноските за разликата над 266,89 лв. до пълния от 319,11 лв.,като НЕОСНОВТЕЛНА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3