Решение № 701 от 22.12.2021, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. С., 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20213420100142 по описа за 2021 година

Ищецът „. Б.-К.” ООД с ЕИК ----------------, със седалище и адрес на управление: гр.Д., п.к. ..........., ул. ’’С. ш.”, бл. „Л.”. ет.., ап.., представлявано от управителя М.А.Ш., чрез адв. П.Й. - АК - С., моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че вземането му - сумата от 25 000.00 лв.. представляваща част от стойността на продаден от него на ответника 700 т пшеница реколта 2020 год., за което е подписана Фактура № .............../ 28.10.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10. 11. 2020 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение № 1885 / 13. 11. 2020 г. по ч.гр.д.

№ 1433 / 2020 г. по описа на СРС съществува и същият дължи заплащането му. Претендира и разноски.

Ответникът „М.“ ЕООД, ЕИК --------------, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Д. № ., ет. ., офис ., представлявано от управителя М.И.М. е подал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени. Счита, че представеното от ищеца писмено доказателство – фактура не доказва реалното изпълнение на договора, както и наличието на приемане на стоката от страна на купувача. Твърди, че ищецът не е доставил и реално не е предала стоката на ответника, а на трето лице, като е налице и разминаване в количеството, отразено във фактурата и количествата, посочени в пътно – прехвърлителните разписки. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че е налице доставка, то твърди, че стоката не отговаря на договореното качество или на средно такова, тъй като съдържала примеси и зарази.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени средства, доводите и становището на страните, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.327 и чл.294 от ТЗ.

Между страните по делото е сключен договор за покупко – продажба на пшеница реколта 2020 год., по силата на който ответникът е бил задължен да заплати на ищеца стойността на получените количества. Размерът на задължението, количеството и вида на стоката, както и предаването й се удостоверява с представената по делото двустранно подписана фактура № ............./ 28.10.2020 год., пътно – прехвърлителни разписки, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съгласно общата норма на чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима писмена или и друга форма, освен ако това е предвидено в закон.

Специалните правила на ТЗ, отнасящи се до търговската продажба, а също и правилата на ЗЗД, уреждащи продажбата /субсидиарно приложими съгласно чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ/, не предвиждат законово изискване за писмена форма. При спор между страните, наличието на документ е необходимо, но за доказване на сделката. Фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване – в този смисъл е трайната практика на ВКС, застъпена в редица решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В контекста на съдържанието на задължителната съдебна практика на ВКС и доколкото процесната фактура № ............./ 28.10.2020 год. на стойност 266 000.00 лева е двустранно подписана и оформена с имената на двете страни, е налице основание за плащането на цената на стоката по фактурата на посочената в нея стойност. Фактът на доставката и наличието на задължение за заплащане на цената следват от самото издаване на двустранно подписаната фактура и отразяването й в счетоводствата на страните. Осчетоводяването на фактурата е установено и посредством експертиза.

Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. Въпреки възраженията на ответника, по делото не се събраха никакви доказателства за наличието на друга уговорка, включително и такава, за представяне на съпътстващи документи относно доставката или качеството на стоката. Голословните твърдения на ответника относно недоброто качество на стоката и наличието на зарази / също неконкретизирани / не е в състояние да ангажира съда и предвид липсата на доказателства за своевременно извършено възражение в този смисъл, съдът приема, на основание чл. 324 от ТЗ, че стоката отговаря на изискванията за качество и с приемането й е одобрена от купувача.

2

Стоката е предадена през периода 09 07. 2020 г. - 21. 07. 2020 год. и не са представени доказателства за плащането й на продавача.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията на ищеца за заплащане на главница в размер на 25 000.00 лева е основателна и следва да бъде уважена изцяло.

Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски, които, според представените по делото доказателства пред тази инстанция са в размер на 1 530.00 лева.

Мотивиран от горното, СРС

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „М.“ ЕООД, ЕИК --------------, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Д. № ., ет. ., офис ., представлявано от управителя М.И.М. дължи на „ Б.-К.” ООД с ЕИК ---------------, със седалище и адрес на управление: гр.Д., п.к. ..........., ул. ’’С. ш.”, бл.

„Л.”. ет.., ап.., представлявано от управителя М. А. Ш., сумата от 25 000.00 / двадесет и пет хиляди / лева, представляваща част от стойността на продадена от него на ответника 700 т пшеница реколта 2020 год., за което е издадена Фактура № .................../ 28.10.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10. 11. 2020 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1885 / 13. 11. 2020 г. по ч.гр.д. № 1433 / 2020 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК --------------, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Д. № ., ет. ., офис ., представлявано от управителя М.И.М. да заплати на „ Б.-К.” ООД с ЕИК ----------------, със седалище и адрес на управление: гр.Д., п.к. ............, ул. ’’С. ш.”, бл. „Л.”. ет.., ап.., представлявано от управителя М. А. Ш. сумата от 1 530.00 / хиляда петстотин и тридесет / лева – разноски по производството , както и сумата от 1330.00 / хиляда триста и тридесет/ лева - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 1433 / 2020 г. по описа на СРС.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3