Решение № 71 от 06.10.2021, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Търговище, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20213500500186 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260 от 08.06.2021 г., постановено по гр. д. № 286/2021 година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е признал за неистински договор за заем от 02.04.2019 г., сключен между СТ. Д. СТ. ЕГН ********** и Д. Н. Г. ЕГН **********, по силата на който СТ. Д. СТ. е дал в заем на Д. Н.

Г., сумата от 1 000 лв., на основание чл.193 от ГПК, като го е изключил от доказателствата по делото. Съдът е отхвърлил предявения от СТ. Д. СТ. против Д. Н. Г. иск за установяване на вземане в размер на 1 000 лв., представляващо задължение по договор за заем от 02.04.2019 година, ведно със законната лихва от 22.12.2020 година, за което е издадено Заповед за изпълнение на парично задължение № 813 от 23.12.2020 г., по ч.гр.д.№ 1641/20 по описа на ТРС, на осн. чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдени са разноски в производството.

1

Срещу така описаното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца със съдебен адрес и адрес за призоваване Търговище, ул. „**********” ****, ет.****, офис ****, действащ чрез своя процесуален представител ад в. Ц.И. при АК - Търговище, с адрес: Търговище, ул. „*********” ****, ет.****, офис ****, тел.********, в която се излага следното:

От събраните по делото доказателства съдът е приел, че ответницата успешно е провела оспорване на писмено доказателство, поради, което е и отхвърлил исковата претенция като неоснователна. Същевременно съдът е пропуснал да се произнесе по повод факта, че има съдебно признаване на факти. В съдебно заседание представителят на ответницата признава факта, че сумата е получена от ответницата, като уточнява, че оспорва договора за заем, но не и получаването на сумата. Според въззивника липсва каквото и да е произнасяне по повод този факт, което е съществено нарушение, допуснато от съда. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно.

По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от ответницата чрез адвокат Н., в който отговор се акцентира на следното:

В противоречие със събраните по делото доказателства е твърдението в жалбата, че ответната страна е признала факта за получена от нея сума в заем в размер на 1 000 лв. Същата е оспорила претенцията с възражение срещу Заповед, издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1641/2020 г.; с отговора на исковата молба и в съдебно заседание, като категорично е заявила, че не е получавала посочената сума и не е подписала, приложения по делото писмен договор за заем от 02.09.2019 г. По делото е назначена графологична експертиза, заключението на която е, че подписът на „заемател” не е положен от ответницата, обстоятелство, квалифициращо договора за заем като неистински, поради което правилно е изключен като доказателство по делото.

С оглед изложеното ответницата моли съда да потвърди обжалваното решение.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не е взел участие чрез законен или упълномощен представител.

2

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адвокат Н., която моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Предявен е иск с правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК във вр. чл. 240 и сл. от ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на писмен договор за заем е предоставил на ответницата сумата от 1 000 лева, която не била върната. Снабдил се със заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1641/2020 година по описа на ТРС, но поради подадено възражение от ответницата, предявява иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение.

Ответницата оспорва иска с твърдение, че никога не е подписвала договор за заем и получавала процесната сума по него от ищеца.

Договорът за заем, въз основа на който ищецът претендира вземането си, е приложен по ч. гр. дело № 1641/2020 година по описа на Районен съд – Търговище и съгласно този договор ищецът предоставя на ответницата в присъствието на адвокат Ст. И. в заем сумата от 1000 лева, която ответницата следва да върне до 01.02.2020 година. По отношение на този договор е открито производство по чл. 193 от ГПК и е назначена графологична експертиза, която дава категорично заключение, че подписът на „заемател“ не е изпълнен от ответницата.

Във въззивната жалба се твърди, че ответницата чрез своя процесуален представител е признала факта на даване на сумата, а единствено е оспорила подписването на договора за заем. Съдът счита, че това твърдение е неоснователно. Нито в отговора, нито в съдебно заседание адвокат Н. е признала факта, че ответницата е получила сумата от 1000 лева от ищеца.

От правна гледна точка съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да 3 върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем за потребление (паричният заeм) е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

В конкретния случай ищецът не е доказал, че е бил в заемни отношения с ответницата за сумата от 1000 лева. Писменият договор, на който той базира претенцията си, не е подписан от ответницата, поради което не доказва наличие на заемни правоотношения между страните. Други доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца няма.

Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Като е стигнал до същия правен извод, Търговищкият районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

Ответницата има право на разноски във въззивното производство за заплатения от нея адвокатски хонорар в размер на 300 лева.

Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260 от 08.06.2021 г., постановено по гр. д.

№ 286/2021 година по описа на Районен съд - Търговище, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА СТ. Д. СТ. ЕГН ********** от гр.Търговище, съдебен адрес гр.*********, ул.“*******“, № ****, ет.****, офис ****, адв. Ц.И. АКТърговище да заплати на Д. Н. Г. ЕГН ********** от гр.********, ул.

“*********“, № ****, действаща чрез процесуалния си представител адв.

АНТ. Н. гр.Търговище, ул. “*********“, № ****, вх.****,ет.****, кантора 6, 4 направените по делото разноски за въззивното производство в размер на 300 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5