Решение № 25 от 01.02.2021, Административен съд - Враца

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 25 гр. Враца, 01.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 09.11.2020г. /девети ноември две хиляди и двадесета година/ в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА при секретаря ДАНИЕЛА

МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 432 по описа на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от

М.И.Л. *** против Решение № Ц 1040-06-24/14.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е потвърдено Разпореждане № ***** на Ръководител на осигуряването за безработица за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица.

В жалбата се оспорва издадения административен акт като незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Прави се искане за отмяна на издаденото решение и връщане на преписката на Директора на ТП на НОИ – Враца за ново произнасяне. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца, чрез процесуалния представител * Ц. Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят М.И.Л. е подал заявление вх. № 061-00-1890/10.06.2020 г. до Директора ТП на НОИ – Враца с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е посочил, че последната му заетост е в А. и същата е прекратена считано от 06.03.2020 г. /л. 47-48 от делото/.

Към заявлението е приложена Декларация от М.И.Л. от 26.05.2020 г. относно определяне на пребиваването във връзка с прилагането на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. /л. 49-50 от делото/.

С разпореждане № ***** на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Враца /л. 45 от делото/ производството по разглеждане на заявлението е спряно на основание чл.

54г, ал. 4 от КСО до издаване на структуриран електронен документ от компетентната институция на В. във връзка с направено от административния орган искане.

На 30.06.2020 г. в ТП на НОИ – Враца са получени следните документи от съответната компетентна институция на В.: СЕД Н006 с вх. № Ц 3209-06-20#1 с посочена държава на пребиваване О. к., СЕД U 017 с вх. № Ц 3209-06-20#2 относно осигурителен стаж на лицето и СЕД U 004 с вх. № *** с удостоверен осигурителен доход /л. 34-44 от делото/.

С разпореждане № *****на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Враца /л. 33 от делото/, производството по разглеждане на заявление с вх. № 061-00-1890/10.06.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено на основание чл.

55 от АПК.

В резултат на проведеното административно производство е издадено Разпореждане № **** на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Враца, с което на основание чл.

54ж, ал. 1 и във връзка с чл.

11, § 3, буква "а" и чл.

65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на М.И.Л. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО /л. 29 от делото/.

Разпореждането е връчено на Л. с известие по пощата на 09.07.2020 г. /л. 32 от делото/, който го обжалвал по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Враца с жалба вх. № Ц1012-06-43/14.07.2020 г. /л. 23-24 от делото/.

С Решение № Ц1040-06-24/14.08.2020 г. Директорът на ТП на НОИ – Враца е потвърдил оспореното пред него Разпореждане № ***** на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Враца.

В административната преписка е приложено известие за доставяне по пощата, от което се установява, че М.И.Л. е получил решението на 19.08.2020 г. /л. 15 от делото/.

С жалба вх. № Ц2103-06-10/31.08.2020 г. Л. е оспорил решението на Директора на ТП на НОИ – Враца пред Административен съд – Враца, във връзка с която е образувано настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в 14 - дневния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО от заинтересовано лице – адресат на административния акт.

Разгледана по същество същата е основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № Ц1040-06-24/14.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е потвърдено Разпореждане № *****. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Враца, с което на основание чл.

54ж, ал. 1 и във връзка с чл.

11, § 3, буква "а" и чл.

65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на М.И.Л. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ - Враца в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган в съответствие с чл.

35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значение за случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл.

36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай, но при анализа им е достигнал до неправилни и необосновани правни изводи, в противоречие с материалните разпоредби на закона.

По делото няма спор, че жалбоподателят М.И.Л. е работил като наето лице от работодател във В. Последният му период на заетост е от 28.11.2015 г. до 10.03.2020 г.

Л. не е ***************. Декларирал е, че през периода на последна заетост, * му са живели в Р. Б. и възнамерява трайно да се установи в Б.

Административният орган, за да мотивира своя отказ е посочил, че съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 НОИ не е компетентната институция по отпускането на парично обезщетение за безработица, тъй като съгласно структуриран документ Н006 е посочена държава на пребиваване – В.

Основният спорен въпрос между страните е правен.

Спори се кое е мястото на обичайното пребиване на М.И.Л. след прекратяване на трудовото му правоотношение с английския работодател и прибирането му в Б. Правилното определяне на това място дава отговор и на въпроса коя е компетентната държава да разгледа и определи правото и размера на паричното обезщетение за безработица за лице, чиято последна заетост е в друга държава членка на ЕИО в случая - В.

Р. Б. е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т. н.

Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на

Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент

(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на

Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Съгласно чл.

3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т. ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б. "з").

Няма спор по делото, че жалбоподателят М.И.Л. е гражданин на Р. Б., държава - членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент

(ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента).

С Регламент

(ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл.

65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г.

Спорът в случая е свързан с тълкуването и прилагането на термина "пребиваване". Легалната дефиниция на понятието "пребиваване" се съдържа в чл. 1, § 3, б. "й" от цитирания Регламент - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя съгласно чл.

Разпечатката съдържа 60 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e86ace98-9bbc-4d5e-9a89-f31230316cd7