Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 113 от 02.02.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 196/2023
Вид
Решение № 113
Подписан
02.02.2023
В сила
02.02.2023
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Варна, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100500196 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба № 21840/21.12.2022г. на В. П. Г., чрез процесуален представител против Отказ обективиран в Разпореждане от 08.12.2022г.на ДСИ при СИС ВРС –П. Р. да уважи молба на длъжника вх.№ 20900/07.12.2022г. за оставяне без уважение на искането на взискателя за присъждане на адвокатско възнаграждение по делото в размер на 400.00 лева или редуциране на приетото по изп.дело № 5003/2021г. адвокатско възнаграждение на взискателя.

В жалбата са изложени аргументи,че претендираното възнаграждение от 400 лева не се дължи т.к. жалбоподателката не е дала повод за завеждане на делото, като са изложени подробни аргументи за поведението на страните в изпълнителното производство.

Приложени са писмени доказателства. Направено е искане, в случай на необходимост, за допускане и събиране на доказателства в полза на жалбоподателя чрез разпит на двама свидетели при режим на водене за доказване на твърденията,че длъжника не е ставал повод за завеждане на изпълнителното производство.

Претендира се уважаване на молбата депозирана по делото на 07.12.2022г. за неприсъждане на приетото адвокатско възнаграждение или за редуциране на същото, както и присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В срок по жалбата е постъпил отговор от взискателя по изп.дело – П. Я. С.,чрез процесуален представител, в който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение и присъждане на разноски.Доколкото не е станал повод за водене на настоящото производство претендира направените от жалбоподателя разноски да останат в нейна тежест. Направил е доказателствено искане за допускане на двама свидетели при режим на водене за установяване на факти относно обстоятелството, че майката пречи на 1 изпълнението на РЛО в дните за свиждане на бащата с детето и през ваканциите.

На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ДСИ е изложил доводи за неоснователност на жалбата.

Приложил е копие от изпълнителното дело, от което се утановява:

Изпълнително дело № 5003 /2021 г. е образувано в СИС при ВРС на 06.01.2021 г. въз основа на изпълнителен лист от 14.10.2020г. на РС-Варна. С изпълнителен лист от 21.12.2021г. на ВОС е изменен първоначалният режим на лични отношения на детето П. с бащата П. Я. С..

В молбата за образуване на изп.производство взискателя е обективирал искане да бъдат събрани разноските по изпълнението вкл. и адвокатския хонорар. Представил е пълномощно и договор за правна защита и съдействие , от който е видно, че договорения и заплатен от него на процесуалния му представител адв. хонорар за образуване и водене на изп.производство е в размер на 400.00 лева.

На длъжника са изпратени призовки за доброволно предаване на дете.

На 25.10.2022г. взискателя е депозирал до ДСИ молба вх.№ 17736/25.10.2022г., в която е поискал съдебния изпълнител на събере разноските – заплатен адвокатски хонорар,вкл. и с налагане на запори по сметки на длъжника.

Същата не е съобщена на длъжника, а са предприети действия по налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

По този повод и след направена справка в деловодството на СИС при ВРС, длъжника е узнал за искането на взискателя и е депозирал чрез процесуалния си представител молба вх.№ 20900/07.12.2022г., с която е оспорил дължимостта и размера на искания адвокатски хонорар , поради липса на надлежни доказателства за заплащането му , доколкото не е станал причина за завеждане на делото и прекомерност, респективно , че ако се дължи адвокатско възнаграждение то е само в размер на 200.00 лева за образуване на делото.

С Разпореждане от 08.12.2022г. ДСИ е постановил отказ по молбата на длъжника, като от наличните по делото материали не се установя дали и кога длъжника е уведомен.

На 08.12.2022г. длъжника лично е депозирал нова молба вх. № 20980, с идентични на предходната искания .

На същата ДСИ е сложил резолюция, с разпореждане от 12.12.2022г. , че по предходната молба има произнасяне от 07.12.2022г. и , че същото подлежи на обжалване пред ВОС.

От наличните по делото данни не може да се установи дали и кога посоченото разпореждане е връчено на длъжника.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в срок, считано от 07.12.2022г., от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Настоящия съдебен състав счита , че макар и по делото да не са налични данни за изпратена и получена от длъжника ПДИ, в която е обективирано задължение за разноски – адвокатски хонорар заплатен от взискателя, то доколкото в молба от 07.12.2022г. и в разглежданата в настоящото производство частна жалба длъжника признава, че е уведомен за това негово задължение , то настоящия състав дължи произнасяне по постановения от ДСИ отказ.

По основателността на жалбата.

2

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Отделните правни субекти могат да обжалват само конкретни действия, изрично посочени в разпоредбата на чл.435 от ГПК. Длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Съгласно т.2 от ТР 3/2015г. по ТД 3/2015г. на ОСГТК на ВКС - На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Посочено е в мотивите на тълкувателното решение, че използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, в която се съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските.

С оглед изложеното настоящия състав приема, че след като длъжника е адресирал жалбата си до ВОС, а съдебния изпълнител и взискателя са изразили становище, съда дължи произнасяне по обективиранато в жалбата възражение за недължимост и прекомерност на приетото от ДСИ адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

Съвкупно от преценката на всички представени по изп.производство и в настоящото такова доказателства не може да се обоснове извод за основателност на възражението на жалбоподателя, че не е станал причина за завеждане на делото. Видно от същите и към дата на настоящото произнасяне изпълнителното производство по изп.дело № 5003/2021г. по описа на СИС при ВРС все още е висящо.

С изложените аргументи искането на страните за събиране на гласни доказателства, респективно насрочване на производството по въззивно частно гр.дело № 196/2023г. по описа на ВОС в открито съдебно заседание е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на адв.хонорар за образуване и водене на изп. дело в настоящия случая е в размер на 400.00 лева/без ДДС/,образуван по следния начин: 200.00 лева по чл.10 т.1 + 200.00 лева по чл.10 т.4 от Наредбата. Адв.хонорар е заявен за плащане още с молбата за образуване на изп.дело и е в минималните размери определени по наредба.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че представените доказателства – пълномощно и договор за правна защита и съдействие не са надлежно доказателство за реално договорен и заплатен адвокатски хонорар. В приложените документи е посочен както номера на изп.лист въз основа на който е образувано изп.производство , така и основанието на което е уговорено , а както е видно и заплатено адвокатското възнаграждение. Видно от материалите по изп.дело процесуалния представител на взискателя е адресат на съдебните книжа, получавал и изпълнявал е разпореждания на съдебния изпълнител.

С оглед гореизложеното претендираното от П. Я. С., в качеството му на взискател по изп.производство адвокатското възнаграждение се дължи и не следва да бъде редуцирано т.к. е в минималният размер, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на Висшия адвокатски съвет,а обжалваното разпореждане на ДСИ е правилно.

Предвид извода за неоснователност на жалбата, на въззивника не следва да се присъждат разноски за настоящото производство.Въззиваемия е претендирал присъждане на разноски, но доколкото не е представил доказателства за извършването им, такива не му дължат.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА въззивна частна жалба № 21840/21.12.2022г. на В. П. Г., чрез процесуален представител против Отказ обективиран в Разпореждане от 08.12.2022г. на ДСИ при СИС ВРС –П. Р. да уважи молба на длъжника вх.№ 20900/07.12.2022г. за оставяне без уважение на искането на взискателя за присъждане на адвокатско възнаграждение по делото в размер на 400.00 лева или редуциране на приетото по изп.дело № 5003/2021г. адвокатско възнаграждение на взискателя, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ДСИ при СИС ВРС –П. Р. , за прилагане по изпълнително по изпълнително дело № 5003/2021г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4