Решение № 496 от 30.06.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Кюстендил, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20221520100491 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХV от ГПК – „Бързо производство“ чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ.

Образувано е по искова молба, депозирана Т. С. Т. против „СТР ЛОГИСТИК“ ООД.

В молбата се сочи, че страните се намирали в трудовоправни отношения като ищецът заемал длъжността „шофьор товарен автомобил/международни превози“ съгласно трудов договор

№

43/27.10.2021г. при ответното дружество.

Получаваното от ищеца възнаграждение възлизало на 650,00 лв . но му се дължало и заплащане за командироване в чужбина.

Твърди, че с управителя на ответното дружество общувал само в чужбина, а два неподписани екземпляра от трудовия му договор му били изпратени чрез куриер в Шумен на 27.10.2021г. Последните били подписани от ищеца в Дания, пред управителя на дружеството.

Т. започнал да изпълнява служебните си задължения, като карал автомобила само в чужбина до 23.12.2021г., когато го откарал на указан му от работодателя паркинг. След което се прибрал с частен автомобил в България за коледните празници, ползвайки полагащия му се отпуск за два месеца – 20 дни.

Въпреки изпълнението на задълженията на работника, работодатлят не 1 му зплатил дължимите му се по КТ суми, поради което Т. предприел процедура за прекратяване на отношението с него чрез Инспекция по труда – Кюстендил, на осн. чл. 327, ал.2 от КТ. Последната обаче отказала да прекрати договора, като уведомила ищеца, че същият вече бил прекратен, считано от 21.01.2021г., вероятно на осн. чл. 325 от КТ.

Т. сочи, че никога не е получавал подобна заповед и никога не е подавал молба за прекратяване на договора му по взаимно съголасие.

Поради това уволнението било незаконосъобразно, а понастоящем ищецът не могъл да осъществи и никакъв контакт с работодателя си.

Ето защо се поддържа искане за постановяване на решение, с което съдът да признае извършеното от „СТР ЛОГИСТИК“ ООД, ЕИК: 205361946, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „К.“ № *, представлявано от И.

Т. и А.Р. уволнение на Т. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Ш., ул. „Ч.“ ***, изпълняващ длъжността „шофьор, товарен автомобил/международни превози“ на осн. трудов договор

№

43/27.10.2021 г.

ЗА

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО като бъде същото отменено като такова.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество не е депозирало отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът се явява заедно с процесуалния си представител поддържа исковата молба, няма възражения по доклада, а на основание чл. 239 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение, като се уважат изцяло претендираните искове и направените разноски като прилага и надлежно пълномощно.

Ответното дружество, редовно уведомено не изпраща процесуален представител, не е направило искане за разглеждане на делото в негово отсъствие (чл. 238, ал. 1 от ГПК), не е депозирало писмен отговор, като са му указани и последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Като разгледа книжата по делото съдът констатира, че постъпилото искане за постановяване на неприсъствено решение е основателно, доколкото са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК - ответникът не е представил отговор в срок на исковата молба не се явява в първо съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане в негово отсъствие, а с оглед заявеното искане от ищеца, не са налице процесуални пречки за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК.

Съдът счита, че искът е вероятно основателен поради следното:

Съгласно справката от Териториална дирекция на НАП – София /л.3839 от делото/, правното основание, на база на което е извършено прекратяването на трудовото правоотношение между Т.Т. и „СТР Логистик“ ООД е чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда – т. е. по взаимно съгласие.

Според разпределената доказателствена тежест по делото в тежест на ответника /бившия работодател/ е да докаже законосъобразното извършване на прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретната хипотезата 2 това обуславя най-малкото наличие на писмено изявление от страна на ищеца за прекратяване на договора. Такова писмено доказателство или някаква индиция за съществуването му липсва по делото. Волеизявленията на страните се правят в писмена форма. Тя е необходима за тяхната действителност ( така в Решение №990-06-III г. о., Решение №119-07- III г.о., Решение №400-08-I г.о.) Недопустимо е се извърши устно прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.

Отделно от това следва да се отчете, че е спазен двумесечният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2, предл. последно от КТ за предявяване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ от страна на служителя, като се отчете, че прекратяването е станало на 21.01.2022 г., а молбата е изпратена по пощата на 18.03.2022 г.

Съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл. 236 ал. 2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, а настоящото решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските:

Видно от представения на л. 43 от делото договор за правна помощ ищецът е договорил и заплатил заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 650,00 лева, поради което с оглед изхода на делото следва посочената сума да й бъде присъдена.

Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед изхода на делото обаче , дължимата такава за производството, следва да бъде заплатена от ответника по сметка на КРС, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл.

83, ал. 1, т. 1 от ГПК –в размер на 50 лева (чл. 1 от ТДТССГПК) , която сума следва да бъде внесена по сметка на съда.

По обжалваемостта:

Настоящият съдебен акт, по аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Водим от горното и основание по чл. 344, ал. 1 от КТ, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА прекратяването на трудовото правоотношение на Т. С. Т., 3

ЕГН: **********, с адрес: гр. Ш., ул. „Ч.“ ***, извършено със заповед от 21.01.2022 г. , издадена от „СТР Логистик“ ООД, ЕИК: 205361946, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „К. м.“ №* представлявано от И.

Т. и А. Р. , по силата на която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА „СТР Логистик“ ООД, ЕИК: 205361946, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „К. м.“ №*, представлявано от И. Т. и А. Р., да плати на Т. С. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. Ш., ул. „Ч.“ ***, сума в размер на 650 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „СТР Логистик“ ООД, ЕИК: 205361946, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „К. м.“ №*, представлявано от И. Т. и А. Р., да плати 50 лв. – държавна такса, по сметка на Районен съд – Кюстендил, както и 5, 00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).

Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване – арг. от разп. на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4