Решение № 68 от 25.02.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. гр. Червен бряг, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440101502 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 357 във връзка с чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) вр. с чл. 221, ал.2 и чл.220, ал.1 КТ.

В РС – Червен бряг, чрез пълномощника адв. И. М. от ПлАК е постъпила искова молба на Н. В. К., с ЕГН **********, от с. ......., с която на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ иска да се признае за незаконно и да бъде отменено наложеното му със Заповед № /16.11.2023 г. на управителя на ......., представлявано от П. П. М.-Л., дисциплинарно наказание – уволнение. В исковата молба се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбите на Кодекса на труда уреждащи материята. Твърди се още и, че в нея не са посочени конкретни основания – действия и/или бездействия, които могат да се квалифицират като дисциплинарни нарушения нито има данни за времето и мястото, когато са извършени, както и не са изложени ясни критерии за определяне на дисциплинарното наказание. Твърди се още и, че не е спазена императивната разпоредба на чл. 193, ал.1 от КТ обосноваваща отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание само на това основание, без съда да разглежда спора по същество. Излагат се доводи и за неизпълнено задължение от страна на работодателя, преди налагането на най-тежката санкция, да изследва наличието на болести, посочени в чл.1, ал.2 от Наредба № 5 от 28.04.1987 г., при които работници, боледуващи от тях имат особена закрила, съгласно чл. 333 КТ. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира сторените по делото разноски.

Съда е разменил книжата по делото и в законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответникът - ......., чрез адвокат Х. Г. от САК е подал писмен отговор, в който изразява становище за нередовност на исковата молба поради непосочване на поне един от 1 акцесорните искове по чл. 344, ал.1, т.2, т.3 и/или т.4 от КТ. Излага доводи, а ако съда я приеме за редовна, то намира иска за допустим, но изцяло неоснователен, като на свой ред предявява при условията на евентуалност насрещни искове срещу ищеца - осъдителен в случай, че съда признае уволнението за законно, претендирайки обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ (непрецизно заявен в насрещната искова молба с правно основание по чл. 220, ал.2 КТ) в размер на 610,00 лева, представляващ брутното трудово възнаграждение на работника за пълния календарен месец, предхождащ уволнението, ведно със законната лихва от датата на предявяването му и установителен, че трудовото правоотношение между страните е прекратено по реда на чл.326, ал.1 КТ, т.е. едностранно от работника при неспазено предизвестие, като се моли съдът да определи датата на прекратяване по реда на чл. 335, ал.2 КТ, както и работникът, ответник по насрещния иск да бъде осъден да заплати на работодателя обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение от 610,00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.

Позовава се на писмени и гласни доказателства. На основание чл.219 от ГПК прави искане за привличане на трето лице помагач на страната на ответника по основния иск – ........

Претендира сторените по делото разноски.

Съда е приел така предявените насрещни искове за редовни и допустими и в изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК ищеца по основния иск, чрез пълномощника си представя писмен отговор, в който оспорва същите като неоснователни. По отношение на предявения в условията на евентуалност иск за установяване, че трудовото правоотношение между страните е прекратено по реда на чл.326, ал.1 КТ, т.е. едностранно от работника при неспазено предизвестие и осъждането му да заплати на работодателя обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение от 610,00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска за недопустим, доколкото съда не е компетентен да измени основанието на вече прекратеното трудово правоотношение, като навежда подробни доводи за това.

С Определение № 189/01.05.2024 г. е уважено искането и по делото, като трето лице помагач на страната на ответника по основния иск е привлечено ........

Съда е разменил книжата по делото и в дадения му срок третото лице помагач - ......., гр.

Плевен, чрез адвокат А. А. от САК е подал възражение срещу привличането му като такова в процеса и моли да бъде отменен съдебния акт, с който е конституиран като подпомагаща страна. Излага подробни доводи, че в рамките на договорните му отношения с ....... за него не са били налице задължения по изготвянето на документи касаещи назначаване, преназначаване и освобождаване на работници и служители, а такива от обичайната търговска дейност на последното – писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на търговското дружество в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство, но не и изпълнение на функции по контрол на трудовия процес в обичайната търговска дейност на своя контрагент. Прилага сключения между него и ....... договор за счетоводно-консултантски услуги от 01.01.2020 г. Твърди се още и, че в това си качество не е имал правомощия да установява нарушения на трудовите правоотношения и да налага дисциплинарни наказания за тях, поради което не може да 2 изрази становище по предявените искове – главен и насрещни.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявените обективно и субективно съединени искове по чл.357 от КТ са допустими и следва да бъдат разгледани.

Безспорно по делото е, а се установява и от приложения Трудов договор № 00000005/25.03.2020 г., че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника и съгласно който работникът се е задължил да изпълнява длъжността „работник в строителството“ с място на работа седалището на работодателя ......., г.......5 и икономическа дейност на заетост 4120-строителство на жилищни и нежилищни сгради, при уговорено месечно възнаграждение от 610,00 лева. В периода от 18.10.2022 г. - 19.10.2023 г. страните са били обвързани от този договор, докато със Заповед от 16.11.2023 г. управителят на ....... не наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т.3 и т.8 от КТ.

От тези доказателства се установява активната легитимация на ищцата и пасивната легитимация на ответника. Правният интерес от водене на иска се основава на цитираната Заповед от 16.11.2023 г. управителят на ......., с която е прекратено трудовото му правоотношение.

Исковата молба е подадена в законовите срокове по чл. 358 от Кодекса на труда. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 357, ал.1 от КТ.

По делото са приложени и приети като писмени доказателства: с исковата молба – Трудов договор № 00000005/25.03.2020 г.; Заповед от 16.11.2023 г. управителят на .......; УАС на ....... и с отговора на исковата молба – уведомление, вх. № 13 от 30.10.2023 г.; молба за прекратяване на ТПО; в запечатан пощенски плик искане по чл.193 от КТ изпратено през ноември 2023 г. и върнато като отказано на 13.11.2023 г.; копия от известия за доставяне на „Български пощи“ ЕАД; ведомост от 18.10.2023 г.; УАС на третото лице помагач на страната на ответника – .......; 5 бр. ГФО на ....... подадени от .......; електронна кореспонденция между ....... и .......; 5 бр. декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРЮЛНЦ; Допълнително споразумение № 5/25.03.2023 г. към Трудов договор № 00000005/25.03.2020 г.; Допълнително споразумение № 00000022/04.01.2023 г. към Трудов договор № 00000005/25.03.2020 г.; Служебна бележка за проведен на ищеца начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в предприятеито; длъжностна характеристика; уведомление по чл.62, ал.5 от КТ; справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ.

С допълнителна молба са постъпили от ответника по основния иск и обяснения от членове на строителната бригада – колеги на ищеца, снети в рамките на пр.пр. № 7169 и пр.пр. № 7323 и двете по описа на РП – Плевен за 2023 г.; Обяснения, снети в рамките на 3 същите преписки от управителя на .......; Справка, издадена от третото лице – помагач ....... на 19.02.2023 г.; Трудов договор; Длъжностна характеристика; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до НАП; Решение на КЗК, потвърдено с Решение на Административен съд – София област; Удостоверение от Камарата на строителите; Договор за строителство от 01.12.2023 г. на .......; Нотариална покана от Управителят на ....... до Техническия ръководител;

Нотариална покана от Управителят на ....... до .......; Ведомости, издадени от г-жа Т. Г. управител на .......; копия на имейли с РП – Плевен.

Събрани са и гласни доказателства, чрез изслушването на свидетеля ....... – технически ръководител на бригадата, както и по реда на чл.176 от ГПК са допуснати въпроси от ответника към ищеца и получени отговори на всеки от тях.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

Правният спор се развива в рамките на наведените от страните доводи при извършване на служебна проверка от съда относно спазването на разпоредбите на чл.194, чл.195 ал.1 и чл.189 от КТ (в т.см.вж. решение №341/1995г. на III г.о.ВС; решение №1506/1999 г. на III гр.о. ВКС; решение №1326/1999 г. на III г.о. на ВКС и решение №1678/1999 г.).

Страните по делото са били в трудови правоотношения съгласно трудов договор № 00000005/25.03.2020 г., като ищеца е заемал длъжността „работник в строителството“ с място на работа седалището на работодателя ......., г.......5 и икономическа дейност на заетост 4120-строителство на жилищни и нежилищни сгради, при уговорено месечно възнаграждение от 610,00 лева. В Последствие с Допълнително споразумение към трудовия договор трудовото възнаграждение било променяно и на служителя били възложени функции на наставник на работници наети по проект „Нова възможност за младежка заетост“.

При постъпването му на работа на 25.03.2020 г. са подадени изискуемите уведомления по чл. 62, ал.5 КТ. Съгласно приложената по делото длъжностна характеристика НКПД:

93120003 – „Работник строителство“ работата, която извършва изпълнителят на длъжността е по изграждане и поддръжка на сгради и строителни обекти. Трудовите задачи и задължения при изпълнението на длъжността са свързани с разчитане на работни чертежи, планове, скици, схеми; подготвяне и отводняване на строителни насипи и изкопи, на строителни разтвори и смеси, на бетонови смеси и грижи за бетона след полагането му; изработване, монтиране, демонтиране и укрепване на различни видове кофражи и др.

Длъжността е на пряко подчинение на управителя, като в процеса на работа взаимодейства с ръководителите на обектите и останалите работници и служители на строителния обект.

Работодателят ......., гр. Червен бряг е осъществявал дейност в сферата на строителномонтажните дейности от 2018 г. Тогава управител е бил И. Г., който е починал през юни 2023 г. Търговското дружество е наследила неговата съпруга П. М. – Л., лекар по професия, която в месеците юни, юли, август и септември не предприела никакви действия по оперативното управление на търговското дружество – плащане на заплати на работниците, осигуряване на достъп до машини и поставяне на конкретни задачи.

4

Неплащането на трудовото възнаграждение ежемесечно, съгласно трудовия договор мотивирало ищеца с молба вх. № 00000008/19.10.2023 г. да поиска от работодателя си управителя на ......., гр. Червен бряг на основание чл.325, т.1 КТ трудовото правоотношение между тях да бъде прекратено по взаимно съгласие. В условията на евентуалност е посочил, че в случай, че молбата му не бъде приета, същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал.1 КТ, в който смисъл да бъде оформена и трудовата му книжка.