Решение № 195 от 15.06.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Стара Загора, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20225500500282 по описа за 2022 година

Въззивното дело е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от Т.Ж. Х.-И. против решение № 69/02.03.2022 г. по гр.д.№ 2557/2021г. по описа на РС- Казанлък.

Въззивницата счита, че решението е неправилно в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането й за възлагане в неин дял имота в с.

В. поради липса на принос за увеличаване на наследството със сумата за извършени подобрения за 28 000 лв. в този имот, за което не е б ила възмездена от наследодателя, както и искането й за присъждане на подобрени на стойност 28 000 лв. Твърди, че за имота в с. В., *** е направила своевременно искане още с отговора на исковата молба да й бъде възложен на основание чл.12, ал.2 от ЗН, а ако това се окаже невъзможност- да й бъде присъдено парично обезщетение до размера на подобренията, с което се е увеличила стойността на наследството. Счита, че по делото не се е спорило, че има качеството на наследник; че подобренията са били правени в периода от 2002г. до 2011г.; че в подобренията е участвала с лични средства в размер на 28 000 лв. и труд, като се наложило да тегли банков кредит, за да извърши ремонта докрай; че наследодателят е знаел за средствата, които давала лично за извършването на подобренията в посочения период и че увеличаването на наследството е факт и е съществувало към момента на откриване на наследството. Счита, че нейният наследствен дял е 1/3 ид.ч., а увеличението на пазарната стойност на имота възлиза на 8 130 лв., поради което всеки от другите наследници й дължи сума от по 2 710 лв. на основание чл.12, ал.2 от 1

ЗН. Това нейно право не било погасено по давност, защото давността започвала да тече от датата на образуването на делото за делба. Давността би била изтекла само ако тя няма качеството на наследник, като обстоятелството, че по време на извършване на подобренията не е имала граждански брак с наследодателя, е без значение. Важното било, че към момента на откриване на наследството тя е имала вече качеството на наследник. По делото не са били оспорени от ищците нито направените подобрения в имота, нито доказателствата за плащането им с нейни парични средства. Ищците не представили доказателства, че общият им наследодател я е обезщетил по някакъв начин приживе за направените от нея подобрения. Било несъстоятелно приетото в първоинстанционното решение, че ползването на имота било вид възмездяване, тъй като двамата с него ползвали имота, без само на нея да е учредено право на ползване. Счита, че, като се изхожда от обичайното житейско правило, че лицата извършват плащания със средства, които са лично притежание, докато не са в брачен съюз, тежестта да докаже нещо различно е за лицето, което е възразило, че плащането не е извършено със средства, които са собственост на извършИ. това действие на подобренията. В хода на съдебното дирене не били представени доказателства, с които да оборят нейното твърдение, че е вложила лични средства, с които се е увеличила пазарната стойност на имота, а нейното твърдение се установявало с показанията на св.Ю. и св.Н.. Счита, че съдът е следвало да приеме, че парите, които тя е дала на наследодателя да ги брои на св.Ю., били нейни. Тя ги била донесла, а обикновеното броене на пари не било равнозначно, че този който ги дава, дава свои лични парични средства.

Твърди, че парите от кредита отново били вложени в строителните дейности, защото през 2008г. в имота все още се е работело. Недопустимо съдът бил приел, че кредитът бил ползван за обзавеждане на жилището. Счита, че съдът неправилно и без достатъчно мотиви е оставил без уважение искането по чл.346 от ГПК по уреждане на сметките, свързани с направените подобрения.

Това искане било направено при условията на евентуалност- ако не се уважи искането й по чл.12, ал.2 от ЗН. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното и да уважи претенциите й като основателни и доказани.

В законния срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите К.И.И. и М.И.И. (ищци в първоинстанционното производство), според които по делото не се установили предпоставките за уважаване на претенцията на въззивницата по чл.12, ал.2 от ЗН за поставяне на имота в неин дял, евентуално за присъждане на парично обезщетение до размера на подобренията, с които се е увелич ила стойността на наследството. Първата предпоставка на законовата хипотеза на чл.12, ал.2 от ЗН включвала в себе си и предполагала пълно и главно доказване на факта на увеличаване на наследството. Счита, че въззивницат а има статут на съпруга- т.е. на лице от кръга на законните наследници в периода от 20.12.2018г. до 05.01.2020г., когато в процесните имоти не са правени подобрения, т.е. няма увел ичаване 2 на наследството. Извършените ремонти и подобрения били в периода 20052007г. и обзавеждането, приключило най-късно до 2012г., когато е станало преместването в този имот. Те не можели да се квалифиц ират като увеличение по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗН, защото не били правени от сънаследник, а от трето лице, каквото била тя до 20.12.2018г. Правата на трето лице се преследвали по друг път. Отделно от това, тезата на въззивницата, че плащането на подобренията в имота в с.В. е правено с нейни лични средства не била потвърдена от нито едно от събраните доказателства.

Излагат подробни съображения в подкрепа на становището си и сч итат, че не в тяхна доказателствена тежест е било да оборват твърдението на ответницата, защото самата тя носела доказателствената тежест да установи с надлежни доказателства твърденията, от които цели да извлече изгодни за себе си последици. Излага съображения и в подкрепа на становището си, че претенцията е погасена по давност. Счита, че решаващите изводи на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, а оплакванията във въззивната жалба- неоснователни. Иска се въззивният съд да потвърди обжалваното решение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно прав илата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и частично допустимо в обжалваната му част. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, като съображенията на въззивния съд са следните:

Производството по делото е за делба и е във втората си фаза.

С Решение № 181/28.10.2021г. РС- Казанлък е допуснал до делба между К.И.И., М.И.И. и Т.Ж. Х.- И./всички те от гр.К., ***/ следните недвижими имоти : 1.) УПИ Х-109, кв.10 по ПРЗ на с.В., ***, утвърден със заповед № 386/24.12.1993г., с площ от 731 кв.м., заедно с построените в мястото жилищна сграда, стопанска сграда, навес и други подобрения при граници: север-улица, юг-парцел ІІІ-110, запад-парцел ІХ-111 и изток-парцел ІІІ-110, и 2.) Самостоятелен обект - апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр.К., ***, ***, при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки един от съделителите.

В хода на първоинстанционното производство, още с отговора на исковата молба, въззивницата, която тогава е била ответница, е твърдяла, че жилищната сграда в имота в с. В. и допълнителните сгради – лятна кухня и гараж, се нуждаели от основен ремонт, поради което наели външни лица, които извършили необходимите СМР, изброени подробно. Твърдяла е, че тези подобрения, в т.ч. обзавеждането, оградата, насадените дръвчета, декоративни храсти и озеленяване, домашни потреби, били на стойност около 28 000 лв. Тези пари били общи. С извършените СМР пазарната стойност на 3 имота се увеличила. Приживе наследодателят не й платил възнаграждение за приноса в увеличението на наследството, поради което е искала на основание чл.12, ал.2 от ЗН да получи в собственост имота в с. В.. При условията на евентуалност е искала присъждане на обезщетение за направените подобрения.

Ищците са оспорили претенцията на ответн ицата, като са заявили, че наследодателят е извършил сам и без участието на ответницата подобренията в селския имот. Твърдели са, че фактическото съжителство между нея и баща им започнало, след като основните подобрения в имота били вече направени от него. Твърдели са, че баща им е имал финансови възможности, а ответницата нито е имала възможности, нито била участвала. След като се пенсионирал, баща им взимал висока пенсия и тя почти изцяло разч итала на неговите доходи през годините. Твърдели са, че баща им вложил в имота в с.

В. сума, получена от продажба на наследствен имот.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че общият наследодател И. И. и ответницата Т.Х. са били във фактическо съжителство от 2002-2003 г., видно от показанията на св.Н.. Процесният имот е собственост само на наследодателя И. - придобит е от него на 13.10.2000г. с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 56, том IV, рег.№ 7485, дело № 459 от 2000г. на нотариус П.К.- гр.К., вп исан под № 100 в регистъра на НК.

В периода на фактическото съжителство са били извършени подобрения в притежавания от по-рано селски имот на И. в с.В.. Всички или почти всички подобрения физически са извършени от св.Ш. Ю. в периода от 2005г. до края на 2007г., видно от показанията на този свидетел. Докато са правени подобренията, И. и Х. са живели в гр.К. и са пътували до с.В.. Според св.Н. те са се преместили в с.В. преди повече от десет години, когато са обзавели имота си с всичко необходимо за живеене. На 20.12.2018г. И. и Х. сключват граждански брак, а на 05.01.2020г. И. ум ира, като оставя за свои наследници съпругата си и синовете си. Приел е, че подобренията в селския имот в с.В. са извършени в период, в който ответницата не е била съпруга на общия наследодател и към онзи момент тя е имала качеството на трето лице по отношение на неговите имоти, а не на съпруга и евентуален наследник. Приел е също така, позовавайки се на заключението на СТЕ, че всички подобрения в имота са на стойност 19 782, 96 лв., а сумата, с която се е увеличила пазарната стойност на имота вследствие на тези подобрения е 8 130 лв., която е разликата между 21 900 лв. и 13 770 лв. Приел е, че въззивн ицата е получила кредит от банка – това б ила първата сума, която се появява в нейната спестовна книжка при издаването й от банката. Веднага, в същия ден/28.05.2008г./ тя е изтегл ила в брой сумата от общо 4 980 лв. Процесът на извършване на подобрения е завършил с последното плащане към св.Ю. през есента на 2007г., т.е. преди ответн ицата Х. да разполагала със свои лични средства. Приел е, че тези пари са вложени в друго, последвало сторените вече подобрения. Приел е, че простият факт на подаването на пл ика с пари от Х. на И., в какъвто смисъл са показанията на св. Ю., не може да бъде сигурен 4 белег за влагането на лични средства от страна на Х., защото подаването е обикновен жест на подпомагане. Счита, че не могат да се градят категорични изводи за притежание на средствата в плика.

От правна страна РС е приел, че като трето лице тя е имала правата на недобросъвестен подобрител, уредени в чл.73 и 74 от ЗС. Приел е, че в отношенията между съжителстващите лица не намира приложение разместващата доказателствената тежест презумпция, съставляваща част от регламентацията на имуществените отношения между съпрузи. Затова и изхождайки от обичайното житейско правило, че всяко лице извършва плащания със средства, които са лично негово притежание, то когато това не е така, тежестта да докаже нещо различно при условията на пълно и главно доказване е за лицето, което твърди, че плащането не е извършено по обичайния начин и със средства, които са собственост на извършИ. това действие, а със средствата на твърдящия противното.