Решение № 1749 от 14.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1749 гр. Бургас, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. А.ОВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. А.ОВ Гражданско дело № 20262120101578 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалбата на Т. Х. П., З. Х. Д., К.

Г. К. и С. Д. С., четиримата от гр. ..., Община ..., с която молят за прогласяване нищожността или за отмяна поради незаконосъобразността му на Протоколно решение № .... год. на ОСЗ – ..., постановено по Преписка № ...год. на насл. на С. С. Н...

Жалбата е допълнена и пояснена с писмени заявления от 26-и и 28.05.2026 год.

Жалбоподателите са изложили следните твърдения: наследодателят им С. С. Н.., б. ж. с. С..Н.., е притежавал земеделски земи в землището на същото населено място и ги е внесъл в ТКЗС, за кооперативно земеползване; след влизане в сила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ един от наследниците е подал заявление за възстановяване на правото на собственост, образувана е Преписка № ..... год.; по нея са били постановени решения, прогласени за нищожни от съда; в обжалваното решение има списък на 26 имота, описани по площ и местности, без описание на категории и граници; в следващия раздел на решението има опис на 14 имота, но само на 6 от тях са посочени местностите; решението е 1 нищожно, а в условие на евентуалност – незаконосъобразно; по форма и съдържание решението не отговаря на образците, няма описание на имотите по площ, граници и категории – чл. 18ж от ППЗСПЗЗ; няма данни за вида на имота; в описаните земеделски земи има такива, които са възстановени в стари реални или възстановими граници и някои от тях вече са продадени; няма данни какво е количеството на земеделските земи, собствениците на които подлежат на обезщетение, и какво е количеството земя, което не достига за възстановяване правото на собственост в стари възстановими граници.

Жалбоподателите молят атакуваното решение да бъде прогласено за нищожно или да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне; претендират присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът намира жалбата за допустима – подадена от активно легитимирани лица в императивния срок по чл. 14, ал. 3, ЗСПЗЗ, съдържа необходимите реквизити.

Ответната ОС – ....оспорва жалбата като неоснователна; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становището на жалбоподателите, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от представените по делото удостоверения, четиримата жалбоподатели са легитимирани като наследници по закон на С. С. Н..б. ж. на с. .., Община ..., поч. през 1976 год.

С писмено заявление наследниците на С. Н..са поискали възстановяване правото им на собственост върху земеделски земи, описани в заявлението; образувана е Преписка № ....год. По това искане ОСЗ – ...се е произнесла с Решение № .... год., с което е признала правото на възстановяване на собствеността върху 28 имота – ниви, и на друг, неуточнен по вид имот, и е отказала да признае правото на възстановяване върху 13 ниви и върху неуточнен по вид имот. Решението на административния орган е било отменено по съдебен ред, с Решение № .../24.11.2023 год. по гр. д. № .../2023 год. на БсРС, а преписката е върната на ОСЗ – ...за произнасяне в законен състав. В изпълнение на съдебния акт е постановено Протоколно решение № .../26.02.2026 год., с което ОС „Земеделие” – ...е признала и определила за 2 възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне на 26 имота, с обща площ от 118.410 дка, и за тях е отбелязано, че възстановяването е „при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ“. За 25 от тези имоти е посочена местността, в която се намират, а за нито един от имотите не е посочен видът. Със същото решение административният орган е отказал да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на 14 имота, с непосочен вид и с посочена местност за 6 от тях; в тази част решението е мотивирано с нечетливостта на представените скици и легитимацията на трети лица като собственици на 3 от заявените имоти.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира жалбата за основателна. Постановеният атакуван административен акт – Протоколно решение № .../26.02.2026 год., е незаконосъобразен поради нарушаване на материалния закон. От съдържанието на решението не може да се установи основанието, наложило издаването на акта, и по кое заявление на правоимащите е постановено то. Представената преписка съдържа заявление от 13.03.1992 год., отнасящо се до 33 посочени по вид, площ и местност имоти, докато в обжалваното решение произнасянето е отнесено към 40 имота. В процесното решение на административния орган не е посочен и видът на описаните имоти, поради което няма индивидуализация и не може да се направи извод за съответствие между заявлението на правоимащите наследници и произнасянето на административния орган.

Съдът намира, че незаконосъобразността на обжалвания административен акт произтича и от пълната липса на мотиви, обусловили формираните изводи на административния орган в първата част от решението – в него като правно основание е посочена и разпоредбата на чл. 17, ал. 2, ЗСПЗЗ, която е отменена през 2002 год., а преди отмяната е имала различни по съдържание редакции. В решението си ОСЗ – .....не е пояснила в коя редакция на разпоредбата е приложила, нито защо е приела, че възстановяването следва да е с план за земеразделяне.

Във втората част си решението на ответника също съдържа неясни мотиви, тъй като не е посочено за кои от 14-те имота административният орган е приел, че липсват доказателства; по отношение други 3 имота е посочено, че са собственост на трети лица (Т. Д. и К..С.а), но липсва формиран мотив дали е налице хипотезата на чл. 14, ал. 4, ЗСПЗЗ, или е налице пълна 3 липса на доказателства за легитимация на наследодателя С. Н..като собственик на трите имота.

Изложеното мотивира съда да приеме, че обжалваното решение на ОС „Земеделие” – гр. ...е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, като преписката бъде върната на административния орган по поземлена собственост за произнасяне с валиден и законосъобразен акт.

Основателността на жалбата налага присъждане в полза на всеки от четиримата жалбоподатели направените деловодни разноски в размер по от 450 евро, представляваща адвокатско възнаграждение (чл. 143, ал. 1, АПК).

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 172, АПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Протоколно решение № ..../26.02.2026 год. на ОСЗ – ..., постановено по Преписка № .../1992 год. на насл. на С. С. Н.., поради незаконосъобразността му.

ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие” – гр. ..., за произнасяне с валиден и законосъобразен акт, съгласно мотивната част на настоящото решение.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. ...да заплати на Т. Х.

П., ЕГН **********, с адрес гр. .., Община .., ул. „............, деловодни разноски в размер от 450 евро.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. .да заплати на З. Х. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ..............., деловодни разноски в размер от 450 евро.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. .......... да заплати на К. Г.

К., ЕГН **********, с адрес гр. .............., деловодни разноски в размер от 450 евро.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. .......... да заплати на С. Д.

С., ЕГН **********, с адрес гр. ........... деловодни разноски в размер от 450 евро.

Решението може да бъде обжалвано от страните по касационен ред пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на преписа от съдебния акт.

4

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5