Акт от 28.11.2019, Административен съд - Разград
- Съд
- Административен съд - Разград
- Дело
- 120/2019
- Подписан
- 28.11.2019
- В сила
- 28.11.2019
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 218 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 91
28.11.2019
Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ при секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Емил Енчев разгледа докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 120 по описа за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр.с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ .
Образувано е по жалба на „ИНФОЕЛ” ЕООД със седалище в гр. Русе, ул. „Мостова” № 3, вх. „Б”, ет. 1, ап. 10, срещу Решение № 341 от 13.08.2019 год., постановено по АНД № 413/2019 год. по описа на Районен съд Разград. С него съдът е измененил НП № 384856-F406065 от 30.11.2018 год. на началника на отдел „Оперативни дейности” – Варна към ЦУ на НАП, като наложената на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 600 лв. е намалена на 500 лв.
В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска да отмени обжалваното въззивно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП
Варна не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди съдебното решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна следното: При извършена на 08.09.2018год. проверка в търговски обект магазин със склад, находящ се в гр. Русе , ул. „ Зорница „ № 22, стопанисван от « Инфоел» ЕООД - Русе, с ЕИК *********, документирана в ПИП сер. АА бланков № 0309053 от 08.09.2018г., е установено въз основа на данните в касовата книга на 1 бр. ЕКАФП, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да отпечата съкратен отчет на фискалната памет на апарата за м. Януари, м. Февруари, м. Март, м. Април, м.
Май, м. Юни, м. Юли и м. Август 2018г. в седем дневен срок от изтичане на съответния месец, с което е нарушен реда за отчитане на фискалното устройство с номер на фискалната памет 46060990. Съкратените отчети са разпечатани от паметта на фискалното устройство в деня на проверката в обекта – 08.09.2018 год. На 11.09.2018 год. е съставен АУАН сер. АN бл.
№ F406065, в който от фактическа страна е описано деянието, касаещо м. май 2018 год., като е посочено, че съкратения отчет от паметта на фискалното устройство за м. май 2018 год. е следвало да бъде разпечатан до 07.06.2018 год. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на Министъра на финансите във вр. чл.118, ал.4, т.1 вр. чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. На 30.11.2018 г. е издадено и обжалваното НП.
При така приетата фактическа обстановка районният съд е приел от правна страна, че НП и АУАН са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. В НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките, основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, и по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Въззивната инстанция е приела за безспорно установено, че жалбоподателят е оосъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ.
Отхвърлил е възражението за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради маловажност на случая, като е приел, че наведените от жалбоподателя доводи, са неотносими към маловажността на административното нарушение.
По отношение на размера на наложената имуществена санкция районният съд е приел, че същата следва да бъде намалена от 600 на 500 лв., като се е позовал на обстоятелството, че няма данни жалбоподателят да е извършвал други нарушения на ЗДДС.
Разградският административен съд счита решението на районния съд за правилно.
Между страните няма спор по фактите, както и по отношение на обстоятелството, че касационният жалбоподател е извършил нарушението, за което е наказан. Спорът е дали в случая е налице маловажен случай на административно нарушение. Вярно е, че мотивите, с които решаващият съд е отхвърлил твърдението на касатора, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение, са оскъдни, но изводът му, че не е налице хипотезата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН е правилен.
Извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Противоправното бездействие на юридическото лице е продължило през един сравнително дълъг период. Не се касае до инцидентно и краткосрочно неправомерно поведение. Видно от Протокола за извършена проверка на органите по приходите касаторът не е отпечатал съкратени финансови отчети за месеците от януари до август 2018 год., включително. Следва да се има предвид, че в случая отговорността е на юридическо лице по реда на чл. 83 от ЗАНН и обстоятелството, че управителят на дружеството е имал проблеми във връзка със здравословното състояние на баща си, както и липсата на вреди за фиска не водят до значително по-ниска обществена опасност на конкретното деяние, за да е налице хипотезата на чл. 28, б.”а” от ЗАНН. Фактът, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, а от там и до вреди на фиска е отчетено от АНО, като е наложена санкцията по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Наред с това районният съд е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства и е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция до минимума, предвиден в закона.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 341 от 13.08.2019 год., постановено по АНД № 413/2019 год. по описа на Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/