Решение № 339 от 19.03.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Варна, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100500039 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по подадена от АНН. П. Б., чрез процесуален представител адв. А.А., въззивна жалба срещу Решение № 260034/06.04.2021 г., постановено по гр. дело № 1781/2019 г. по описа на Районен съд – Девня, с което:

- е прието за установено по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от ИВ. Р. БР., че ищецът притежава ½ идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот - дворно място с площ от 1020 кв.м., за което е отредено УПИ I -1056 в квартал 74 по плана на гр. Вълчи дол, при граници от двете страни улица, УПИ II – 1059, УПИ XI -1057 и УПИ X -1058, а по КККР на град Вълчи дол поземлен имот с идентификатор ***, адрес на имота гр. ****, площ от 1058 кв. м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване / до 10м./, номер по предходен план 1056, квартал 74, парцел I – 1056, съседи : имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***, както и 1/2 идеални части от сградите в имота: по документ за собственост жилищна сграда с площ от 86 кв.м., мазе с 1 площ от 28 кв. м., второстепенна постройка с площ от 6 кв. м. , мазе с площ от 4 кв. м., и навес с оградни стени с площ от 60 кв. м. , а съгласно КККР на град Вълчи дол двуетажна жилищна сграда еднофамилна с площ 44 кв. м. с идентификатор ***, двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 105 кв. м. с идентификатор ***, селскостопанска сграда с площ от 65 кв. м. с идентификатор ***/ дванадесет хиляди петстотин седемдесет и четири точка петстотин и едно точка хиляда петдесет и шест точка три/ и изградените в него сгради.

- АНН. П. Б. е осъдена на основание чл. 108 от ЗС да предаде на ИВ. Р.

БР., ЕГН **********, гр. ****, владението върху ½ идеални части от гореописания недвижим имот;

- е отхвърлено искането на ИВ. Р. БР., ЕГН **********, гр. ****, за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на НА №32, том 7, рег. №6110, дело №883/18.10.016г. на нотариус В. М., обективиращ договор за замяна на следните недвижими имоти: 13/16 / тринадесет шестнадесети / идеални части от УПИ I – 1056 / едно римско хиляда петдесет и шест арабско/, целият с площ от 1020 / хиляда и двадесет / кв.м., в квартал 74 / седемдесет и четири / , по плана на гр. Вълчи дол, заедно с 13/16 / тринадесет шестнадесети / идеални части от построените в имота жилищна сграда с площ от 86 / осемдесет и шесет / кв. м., мазе с площ от 28 / двадесет и осем / кв. м., второстепенна постройка с площ от 6 / шест / кв. м., навес с площ от 4 / четири / кв. м. и навес с оградни стени с площ от 60 / шестдесет / кв. м., при граници : от двете страни улица, УПИ II -1059, УПИ XI -1057 и УПИ Х -1058 срещу следната движима вещ блокче за зидария Итонг, за горницата над ½ идеални части от гореописаните имоти.

- АНН. П. Б. е осъдена да заплати на ИВ. Р. БР. сумата от 1398,30 лева, представляваща разноски по делото за държавни такси, възнаграждение на адвокат и възнаграждание на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Жалбоподателят излага становище, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и с практиката на ВКС,. Сочи, че предявеният обективно съединен иск за отмяна на н.а. № 32 дом VII, per. № 6110 , дело № 883 от 18.10. 2016 г. е недопустим, тъй като на отмяна по съдебен ред подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява 2 право на собственост върху недвижим имот, но не и тези, които обективират сделки, с които се прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижим имот. На следващо място излага твърдения, че от анализа на твърденията на ищеца и от събраните в хода на делото доказателства се установявало, че не са налице изискуемите предпоставки на иска по чл. 108 от ЗС. По подробно изложени съображения относно изчисляването им, оспорва претендираните от ищеца квоти от правото на собственост. Твърди още, че И.А.Н. е прехвърлил на ИВ. Р. БР. идеална част от недвижим имот, която той не е притежавал на правно основание , т.е. прехвърлил е нещо, на което той не е собственик. Позоваването на декларацията от 09.07.2014 г.. дадена от И.В.Н. не санира и не прави горепосочената сделка правно валидна.

Възразява, че ищецът не е доказал идентичност между споменатите в документите : И.В.Б. , И.В.А. и И.В.Н., с надлежно удостоверение за идентичност,издадено от съответната служба ГРАО. На следващо място жалбоподателят сочи, че идеални части от ПИ и от сгради не могат да се предадат във владение, а може да се иска само разпределение на ползването по чл. 32 от ЗС или обезщетение. Оспорва още достоверността на свидетелските показания на свидетеля Г.С.И.. Въззивникът излага твърдения, че процесният имот е придобит от И.В.Б. - Н. по наследство и чрез продажба от нейната майка - Р.К., срещу задължението за издръжка и гледане, което поставя имуществото на И. извън обсега на СИО, поради което нейният съпруг И.А.Н. не е могъл да се разпорежда с имуществото докато съпругата му е била жива. Неоснователно било отхвърлено и възражението му за погасяване на иска по давност, както и отказът на съда да допусне до разпит един свидетел на страната. Възразява още констатациите на проведената по делото СТЕ, с която счита, че не е установена тъждествеността върху имотите, предмет на сочените правни сделки с процесния. В заключение оспорва правото на първоинстанционния съд да тълкува и критикува практика на Върховния касационен съд. Отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ИВ. Р. БР., чрез процесуален представител адв. В.С., с който последната се оспорва като неоснователна и необоснована и се моли за нейното отхвърляне в цялост.

По делото е приложена справка от НБД – Население, от която е видно, че 3 ищецът, имащ качеството на въззиваем в настоящото производство, е починал след подаване на отговор на въззивната жалба - на 05.08.2021 г.

На основание чл. 227 от ГПК ИВ. В. БР. е конституирана в качеството на въззиваема страна, като правоприемник на сина си - починалия в хода на съдебното производство ИВ. Р. БР..

В проведеното открито съдебно заседание по делото И.Б. поддържа депозирания отговор от своя праводател, като оспорва подадената от насрещната страна въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от ИВ. Р. БР., с която е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника АНН. П. Б. да му предаде владението на собствените му 1/2 идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-35/22.01.2019 г. на АГКК, представляващ дворно място с площ от 1020 кв.м., за което е отредено УПИ I -1056 в квартал 74 по плана на гр. Вълчи дол, при граници от двете страни улица, УПИ II – 1059, УПИ XI -1057 и УПИ X -1058, а по КККР на град Вълчи дол поземлен имот с идентификатор ***, адрес на имота гр. ****, площ от 1058 кв. м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване / до 10м./, номер по предходен план 1056, квартал 74, парцел I – 1056, съседи : имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, както и 1/2 идеални части от сградите в имота: по документ за собственост жилищна сграда с площ от 86 кв.м., мазе с площ от 28 кв. м., второстепенна постройка с площ от 6 кв. м. , мазе с площ от 4 кв. м., и навес с оградни стени с площ от 60 кв. м. , а съгласно КККР на град Вълчи дол двуетажна жилищна сграда еднофамилна с площ 44 кв. м. с идентификатор ***, двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 105 кв. м. с идентификатор ***, селскостопанска сграда с площ от 65 кв. м. с идентификатор *** и изградените в него сгради: по документ за 4 собственост жилищна сграда с площ от 86 кв.м., с мазе с площ от 28 кв. м., второстепенна постройка с площ от 6 кв. м. , мазе с площ от 4 кв. м., и навес с оградни стени с площ от 60 кв. м., а съгласно КККР на град Вълчи дол двуетажна жилищна сграда еднофамилна с площ 44 кв. м. с идентификатор ***, двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 105 кв. м. с идентификатор ***, селскостопанска сграда с площ от 65 кв. м. с идентификатор ***.

Отправено е искане и да бъде отменен НА за замяна на недвижим имот срещу движима вещ №32, том 7, рег. №6110, дело №883/18.10.2016г. на нотариус В. М. за горницата над ½ идеални части от горните имоти.

Ищецът твърди, че въз основа на сключен договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №30, том 4, дело №395/2014г. на нотариус А. Н. е придобил от И.А.Н. ½ идеални части от процесния недвижим имот с идентификатор *** и изградените в него жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ***, жилищна сграда еднофамилна с идентификатор *** и сграда селскостопанска с площ от 65 кв. м. Излага твърдения, че от 2018г. на имота е поставен катинар, което прави невъзможен свободния му достъп до неговото имущество. Сочи, че ВА.А. К. е придобил процесния имот с НА №46, том 2, рег. №781, дело №334/1947г. Последният е починал и оставил за свои наследници Р.С.К.–съпруга и дъщерите си В.В.Б. и И.В.Н.. В.Б. се е отказала по надлежния ред от наследството на баща си и наследници на ВА.А. К. са останали Р.С.К. с квота ¾ и И.В.Н. с квота ¼ от наследството на същия. С НА №190, том 1, дело №334/1980г. Р.С.К. прехвърлила на И. В. К.а /Н. / срещу издръжка и гледане 765 от 1020 кв. м. , равняващи са на ¾ от правото на собственост върху ПИ и 5/8 от жилищната сграда и стопанските постройки в имота, по силата на сключен договор за издръжка и гледане. По време на сделката приобретателката била в граждански брак с И.А.Н.. Р.С.К. починала на 14.03.1988г., като от този момент до 2014г. имотът се е владеел само и единствено от съпрузите И.В.Н. и И.А.Н.. С декларация по чл.33 от ЗС И.В.Н. дала съгласие на своя съпруг И.А.Н. да продаде ½ от процесния имот и сградите в него на ищеца по делото. С договор за замяна на недвижим имот, обективиран в НА № 32, том 7, рег. №6110, дело № 883/20216г. на нотариус В. М. И.В.Н. прехвърля на ответницата по делото 13/16 идеални части от правото на собственост върху УПИ I – 1056 по плана на гр. Вълчи 5 дол, ведно с 13/ 16 идеални части от находящите се в имота сгради – жилищна сграда с площ 86 кв. м., маза с площ 28 кв. м., второстепенна постройка с площ 6 кв. м. и навес с оградни стени с площ 60 кв. м., при запазване на прехвърлителката правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху прехвърления имот. Ищецът твърди, че транслативната сделка е нищожна като противоречаща на добрите нрави. По гореизложените съображения обосновава становището си, че е собственик на ½ ид.ч. от гореописания недвижим имот с изградените в него сгради, и отправя искане за осъждането на ответника Б. да му предаде владението върху него.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от А.П. Б., чрез процесуален представител адв. А. А., с който исковата молба се оспорва като недопустима, неоснователна, необоснована и недоказана. Сочи, че на отмяна по съдебен ред подлежат само КНА, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези с които се прехвърлят вещни права върху недвижим имот. Твърди, че въвод във владение на идеална част от имот е невъзможен преди да се прекрати съсобствеността или да е извършено реално разпределение на имота по чл.32 от ЗС. Ответникът релевира възражение, че искът по чл.108 от ЗС е погасен по давност. Твърди, че ищецът погрешно е определил размера на наследствения дял на наследниците на В. К., тъй като след отказа от наследство на В.Б. нейната ¼ идеална част се разпределя поравно между сестра й и майка й. Оспорва по време на сделката от 1980г. И.В.А. /Н./ да е имала валиден граждански брак с И.А.Н.. Твърди, че договорът за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е сключен с оглед личността на приобретателя, поради което И.А.Н. не е могъл да придобие 1/2 идеални части от този имот. С оглед изложеното, ответникът Б. счита, че със сделката от 2014г. И.А.Н. е прехвърлил идеални части от процесните имоти, които той не е притежавал на правно основание. Сочи, че декларацията на И.В.Н. от 09.07.2014г. не санира и не прави тази сделка правно валидна, тъй като имотът не е бил СИО и в режима на съсобственост между И.А.Н. и И.В.Н.. По изложените съображения моли се за прекратяване на производството, а в условията на евентуалност за отхвърляне на исковите претенции с присъждане на разноски.