Решение № 1482 от 23.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1482 гр. Русе, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20234520100870 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Русе срещу В. П. Д., в която се твърди, че ищцовото дружество доставя на ответницата питейна вода за имот, находящ се в гр. Русе, *******, с абонатен номер ***. Твърди се, че ответницата като абонат не е платила дължимите от нея суми за предоставените й услуги съгласно фактури, издадени в периода от 01.10.2019 г. до 01.08.2022 г. - общо 33 бр. на обща стойност 2767,97 лв., както и дължала лихва за забавеното плащане в размер на 428,99 лв. като сбор от отделните обезщетения за забава по всяка една от фактурите. За тези суми в полза на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по реда чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** от 2022г. по описа на РС - Русе.

С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено вземането на ищеца по отношение на ответницата за предоставените й „ВиК“ услуги за периода от 27.08.2019г. до 07.07.2022г., по партида № *** в размер на 2767.97лв. главница и лихва за забавено плащане в размер на 428.99лв. за периода от 30.10.2019г. до датата на подаването на 1 заявлението за издаване на заповед за изпълнение 02.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2022г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2022г. по описа на РС - Русе. Претендират се и направените в заповедното и в исковото производства разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, особеният представител на ответницата, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК изразява становище за допустимост, но за неоснователност на исковата претенция, като оспорва същата по основание и размер, включително и в частта за претендирани разноски.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №*** от 24.09.2019г. на кмета на Община Русе, ответницата В. П. Д., заедно с четирите си деца и един внук е настанена в процесното жилище общинска собственост (описано в исковата молба) – апартамент находящ се в гр. Русе, *******. На същия адрес е регистриран и настоящия й адрес според данни от справката от НБД „Население“. Видно от представените от ищцовото дружество фактури и справки, за този имот на ответницата е открита партида с абонатен номер *** за доставяните „ВиК“ услуги. За последните, за отчетния период от 09.06.2022г. до 26.09.2019г. са издадени 33 броя фактури на обща стойност 2767,97лв.

Общото количество вода начислено с процесните фактури е 881 куб. метра за период от 33 месеца или 26,70 куб. м. средно месечно.

Видно от отбелязванията в издадените отделни фактури, както и от справката за извършените отчети на индивидуалния измервателен уред за процесното жилище, в началото на процесния период са налице реални отчети, преобладават след това служебно начислени количества потребена вода, а към края на периода консумацията е начислявана само служебно поради обстоятелството, че водомерът на ответницата е извън срока си на метрологична годност, т.е. не е налице в жилището годен измервателен уред, който да бъде отчитан и неговите показания да бъдат съобразени за отчитане на реалното потребление на питейна вода.

По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК, е издадена срещу ответницата заповед за изпълнение №***/04.11.2022г. по ч.гр.д.№***/2022г. за сумите 2767,97лв. за консумирана вода и такса канал за периода 27.08.2019г. до 07.07.2022г. в имот в гр. Русе, *******, както и лихва 2 за забавено плащане в размер на 428,99лв. за периода 31.10.2019г. до 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2022г. до окончателното изплащане и 87,94лв. разноски в заповедното производство. Заповедта е връчена на ответника в хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което и на осн. чл. 415, ал.1 т.2 ГПК съдът е указал на ищцовото дружество необходимостта да предяви установителен иск за вземането си.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и се явява процесуално допустим.

Представените и неоспорени писмени доказателства установяват, че ответникът се явява потребител (клиент) на ищцовото дружество във връзка с доставени „В и К“ услуги за посочения в исковата молба имот. Няма данни по делото, че ответницата е уведомила ищцовото дружество за прекратяване на наемното й правоотношение, съответно да е поискала и закрИ.е на откритата на нейно име партида за отчитане на потребената питейна вода, включително и след като лично й е била връчена покана за доброволно плащане на част от процесните фактури на 13.06.2022г. Като наемател на процесното жилище, общинска собственост, за ответницата е възникнало задължение да заплаща потребените „ВиК“ услуги, съответно и да поддържа годно измервателно средство за тях.

За да бъде годно измервателно средство, индивидуалният водомер (собственост на отделния потребител/клиент) следва да отговаря на нормативно установени изисквания, да е от тип, одобрен по реда на Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него, или с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите.

Също така следва да е преминал през периодична проверка, която се извършва от и за сметка на потребителя, което изрично е предвидено и в чл.

16, ал.4 от ОУ на ищцовото дружество и която разпоредба е съобразена с изискването на чл. 38 ЗИ. В конкретния случай няма спор, че индивидуалният водомер на ответницата не е преминал необходимата периодична метрологична проверка и не представлява годно измервателно средство, което да служи за измерване на преминалата през него вода, независимо от 3 техническите му характеристики. Поради това не съществува задължение и на ищцовото дружество да отчита показанията му. Не е налице и негово задължение да подмени измервателния уред. Точно обратното – налице е задължение на ответника като потребител да поддържа в изправност измервателния си уред, чиито собственик е и да организира и заплаща последващите му метрологични проверки, евентуално подмяната му. След като тя не е изпълнила това свое задължение, ищцовото дружество следва да й начислява количество вода по реда на чл. 25, ал.8 от ОУ, независимо от реалното потребление. За да не се стигне до неоснователно обогатяване на дружеството в тази хипотеза, правилно при това „служебно“ начисляване на количества вода се съобразява и показанието на общия водомер на етажната собственост.

Според представената по делото „настанителна заповед“ от Община Русе, броят обитатели на процесното жилище е 6. Т.е. налице е основание за ищцовото дружество за всяко от тях да начислява „служебно“ по 5 куб. метра консумация на вода за всеки месец или общо 30, без да се отчита завишението от 1 куб. метра на обитател за всяко тримесечие. В процесните фактури не е начислено по-голямо количество доставена вода от тази която е допустимо съгласно ОУ на ищцовото дружество. Дали това количество вода е реално потребено от ответницата и останалите обитатели на жилището е правноирелевантно за спора, тъй като не се установява тя да е изправна страна в отношенията си с дружеството, т.е да е осигурила годно измервателно средство, което да бъде отчитано, само в който случай би дължала заплащане на реално потребената вода. В случая е възможно част или цялото количество по процесните фактури да не е потребено (от обитателите на процесното жилище), но след като няма обективна възможност това да бъде установено, единственият начин за уреждане на отношенията между страните е прилагането на горепосочените правила от ОУ и „служебно“ начисляване на количества вода.

За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че естеството на ВиК инсталацията в жилищни сгради като тази в която се намира процесния имот не позволяват прекратяване на водоподаването без съдействието на потребителя.

По изложените съображения предявеният иск в частта за главницата следва да бъде изцяло уважен като основателен.

4

Основно задължение на ответника като потребител и купувач на доставената му питейна вода е да я заплаща по определените цени и в предвидените за това срокове – в 30 дневен срок от издаване на съответната фактура съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ. Неизпълнението на това задължение е поставило ответника в забава, поради което върху главницата по отделните фактури следва да заплати и обезщетение за забава, което според представените по делото и неоспорени изчисления възлиза на 428,99лв.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на 620 лв. адвокатско възнаграждение, 96,78 лв. за държавна такса и 300лв. за особен представител или общо 1016,78 лв. За заповедното производство дължимите на дружеството разноски са в размер на 87,94 лв.

Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. П. Д. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, *******, дължи на "Водоснабдяване и канализация" ООД , ЕИК827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа“ №6, представлявано от управителя Илиан Милев сумите: 2767,97лв. за консумирана вода и такса канал по партида №*** за периода 27.08.2019г. до 07.07.2022г., 428,99лв. обезщетение за забавено плащане за периода 30.10.2019г. до 02.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2022г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №***/04.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС-Русе.

ОСЪЖДА В. П. Д. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ******* да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД , ЕИК827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа“ №6, представлявано от управителя Илиан Милев сумата от 1016,78лв. разноски за настоящото производство и сумата от 87,94лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в 5 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6