Решение № 17946 от 21.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17946 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110150937 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на „Сити Кеш“ ООД срещу В. Й. С., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

9 ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 270,98 евро (с равностойност 530 лв.) – непогасена главница по Договор за паричен заем № 814209/15.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.08.2024 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1064/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог.

В исковата молба се твърди, че на 15.02.2023 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № 814209, по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем парична сума, която той се е задължил да върне в срок и размер съгласно уговореното. Поддържа, че сумата е получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора, който на основание клаузата на чл. 4, ал. 1 служи като разписка за получената сума. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си по договора. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Навежда доводи, че по делото не са налице доказателства, че сумата по договора за заем е усвоена, както и за това кой и в какво качество е подписал процесния договор. Поддържа, че при сключването на договора на потребителя не е предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити в нарушение на изискването на чл. 5, ал. 2 вр. ал. 1 ЗПК. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11 ЗПК, включително ГПР е посочен единствено като процент. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. В условията на евентуалност, моли съда да постанови разсрочване на изпълнението на вземането на равни месечни вноски. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени 1 събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

Предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е иск за установяване дължимостта на сумата от 270,98 евро (530 лв.), представляваща дължима главница, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1064/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог. Искът е допустим като предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

От представения по делото в Договор за потребителски кредит № 814209/15.02.2023 г. се установява, че между „Сити кеш“ ООД и В. Й. С., съгласно който ищецът в качеството си на кредитор предоставя на ответника сумата от 1000 лв., а същият се задължава да върне сумата на десет месечни вноски, както следва: 3 вноски по 33,38 лв. и 7 вноски, всяка в размер на 162,55 лв., при ГПР 47.96 % и фиксиран ГЛП 40,05 %, с обезпечени - поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя, дата на последно плащане: 18.12.2023 г., без такса за усвояване, като общата сума за плащане възлиза на 1237,99 лв.

В чл. 4 страните са уговорили, че договорът служи за разписка, удостоверяваща получаването на заемната сума от страна на кредитополучателя.

В чл. 5 от договора е уговорено на какви условия следва да отговаря всяко едно от възможните две обезпечения по избор на кредитора, а именно: 1. безусловна банкова гаранция следва да бъде издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

При неизпълнение на това задължение в посочения в чл. 11, ал. 1 от договора тридневен срок или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, В. С. дължи заплащане на неустойка в размер на 1112,01лв., която се начислява в деня следващ неизпълнението. Съгласно ал. 2 на чл. 11 дължимата неустойка се заплаща от потребителя разсрочено, заедно с погасителните вноски, като в погасителния план, обективиран в договора за кредит е посочено, че се дължи неустойка при заплащане на всяка вноска, като вноската, заедно с неустойката възлиза общо на 235 лв. Приложен по делото е и СЕФ.

На основание чл. 183 ГП съдът по искане на ответника задължи ищеца да представи в оригинал процесния договор за кредит, като същият изпълни дадените му указания. Ответникът не е оспорил автентичността на договора.

О т приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в изпълнение на договора, ответникът е извършил две плащания, всяко в размер на по 235 лв. или общо 470 лв. на 31.03.2023 г. и 14.05.2023 г. С тези суми са били погасени 66,76 лв. договорна лихва и неустойка в размер на 403,24 лв. Размерът на незаплатената главница по процесния договор e 1000 лв. (с равностойност 511,29 2 евро).

В съдебно заседание вещото лице разяснява, че погасената неустойка е за непредставяне на обезпечение по договора, както и, че за изготвяне на в експертизата е изискала от ищцовото дружество ако имат и друг документ, който да показва усвояване, но получила отговор, че не разполагат с такъв. В заключението само е цитирана клаузата от договора, сочеща, че същият служи за разписка.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 ГПК заключението по съдебно-счетоводната експертиза, доколкото се основава на представените по делото писмени доказателства и извършена проверка в информационната система на ищеца, и са изготвени от вещо лице, притежаващо необходимите професионални знания и квалификация. Като по делото не са налице данни, които да дадат основание на съда за извод в противен смисъл.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, усвояването на главницата по кредита от страна на ответника, размера на непогасената главница.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на задълженията на падежа.

От ангажираните по делото писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че безспорно се установява наличието на правоотношение между страните по договор за кредит.

Първият спорен между страните въпрос е усвоена ли главницата по договора от ответника. По този въпрос съдът намира следното:

Видно от клаузите договора, представен по делото и в оригинал, в чл. 4 от същия страните са уговорили, че договорът служи за разписка, удостоверяваща получаването на заемната сума от страна на кредитополучателя. Ответникът не оспори нито сключването на процесния договор, неговата автентичност, нито неговото съдържание, освен с възражението, че същият съдържа нищожни клаузи. Няма пречка страните по един договор да уговорят, че същият ще се служи за разписка, удостоверяваща получаване на предоставената сума. Действително не са налични други документи, които да удостоверяват надлежното предоставяне на процесната сума, но това и не е необходимо, доколкото договорката на страните е била сключеният между тях договор да служи като разписка за получаването, т.е. усвояването на сумата от страна на заемателя. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че по делото е безспорно доказано усвояването на главницата по договора за кредит. Като в тази връзка съдът съобразява и установените по делото погашения по договора от страна на В. С..

На следващо място, с оглед предмета на процесния договор за кредит № 814209/15.02.2023 г. съдът приема, че страна по същия е лице, притежаващо качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

Ето защо съдът счита, че договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП, като съдът следи служебно за приложението на императивните законови норми.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен 3 процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1); „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2). Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.