Решение № 1131 от 05.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1131 гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000502494 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 262129 от 31.03.2021г., постановено по гр.дело № 2403/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 1 7-и състав, е осъдено дружеството ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на М. Х. Т., Д.

Х. Т. и В. Х. Т. сумите от по 150 000 лв., съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. В. Г.-Т., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 03.09.2019г., в гр. София, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 16.11.2019г, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, като исковете са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от по 250 000 лв. за всеки от ищците, като неоснователни и недоказани.

Постъпила е въззивна жалба от М. Х. Т., малолетна, действаща чрез своя настойник Х. В. Г., Д. Х. Т., малолетен, действащ чрез своя настойник Х. В. Г. и В. Х. Т. малолетна, действаща чрез своя настойник Х. В. Г., с която се обжалва съдебно решение № 262129 от 31.03.2021г., постановено по гр.дело № 2403/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 1 7-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени за разликата за над уважения размер до пълния 1 предявен размер на всеки иск от по 250 000 лв.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че пострадалата М. Г.-Т. е допринесла с поведението си до размера на 40% за настъпване на процесното ПТП и като е приел същия процент съпричиняване е намалил определеното обезщетение от по 250 000 лв. за всеки от ищците с 40%.

Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на сумите от по 250 000 лв. за всеки от ищците. Излагат подробни съображения във въззивната жалба.

По изложените съображения молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното съдебно решение и да уважи изцяло предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със следващата се законова лихва. Претендират разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор по подадената въззивна жалба. Оспорва жалбата.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 262129 от 31.03.2021г., постановено по гр.дело № 2403/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 1 7-и състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Изложени са съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части.

Твърди се, че при определяне размера на дължимото обезщетение е нарушен принципа на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че първоинстанционният съд не е преценил правилно отношенията между пострадалата М. Г.-Т. и ищците М.Т. и Д.Т., на които пострадалата не е родна майка и общото им съжителство е било за период по-малък от три години, и като е определил еднакво по размер обезщетение за веки от ищците е нарушил принципа на справедливост.

Твърди се, че сумата от 250 000 лв., респ. от 150 000лв., приета за справедлив размер за обезщетяване на претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди е силно завишена и несъобразена с критериите, 2 въведени с разп. на чл.52 от ЗЗД и със събраните по делото доказателства.

Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел по-нисък процент на съпричиняване, от този прентендиран от ответника-жалбоподател: 60%.

Твърди се, че не са съобразени правилно и в съвкупност всички, събрани по делото доказателства.

Моли съдът да отмени решението в обжалваните му части и да отхвърли предявените искове, евентуално да намали размера на присъдените обезщетения. Претендира присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на тази въззивната жалба от въззиваемите М. Х. Т., Д. Х. Т. и В. Х. Т.. Оспорват жалбата.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства: представени са две удостоверения за завършване, съотв. на 2-и и на 3-и клас от началното образование на Д.Т. и на М. Т.. Съдът намира същите за ирелевантни за настоящия процес, предвид въведения и от двете страни обжалваем предмет.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните по делото доказателства: КП за ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие, и препис извлечение от акт за смърт, че М. Г.-Т. е претърпяла ПТП на 03.09.2019г. в гр. София, на бул.

“Цар Борис Трети“ като пътник на мотоциклет „Хонда ЦБР 900“ с ДК№ *** , управляван от Х. Ф. Т., при което е получила увреди на здравето, несъвместими с живота и е починала.

Видно от механизма на ПТП, изяснен и със заключение на САТЕ, прието от първоинстанционния съд, без оспорване от страните, виновен за настъпване на процесното ПТП е бил водачът на мотоциклета Х. Т., който е управлявал мотоциклета с превишена скорост от 100 км./ч. в тъмната част на денонощието, без да притежава свидетелство за управление на МВП клас А, след употребата на алкохол - 2,08 промила в кръвта, и при неспазване на правилата на ЗДвП и ППЗДвП, поради което е самокатастрофил.

3

Не е спорно между страните обстоятелството, а същото е видно и от представената справка от ИЦ на ГФ, че отговорността на водача на мотоциклет „Хонда ЦБР 900“ към датата на процесното ПТП е била застрахована от ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди, причинени им от смъртта на М. Г.-Т. . Видно от представените удостоверение за наследници, и родствени връзки и актове за раждане, В.Т. е дъщеря на починалата.

М.Т. и Д.Т. са деца на Х. Т., също загинал при процесното ПТП, съпруг на М. Г.-Т., живели в едно домакинство с починалата.

Съгл. ППВС №4/61г. кръгът на лицата, които имат право на обезщетяване на претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини - низходящи, възходящи, съпруг. Съгл. ППВС № 5/69г. лицата, които са установили с пострадалия същите отношения, които представляват фактическия състав на правно регламентирани и оформени отношения, макар и тези отношения да не са били правно регламентирани следва да бъдат включени в кръга на лицата, имащи право на обезщетение, когато тези отношения са изключително близки и трайно установени.

Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на М. Х. Т., Д. Х. Т. и В. Х.

4

Т. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разгледана по същество въззивната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищците, от което т е търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на въззивниците-ищци пред първоинстанционния съд, е да докажат изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено. От представените писмени доказателства, посочени по-горе, вкл. и от заключение на САТЕ, се установява вината на Х. Т., за причиняване по непредпазливост смъртта на М. Г.-Т. при извършеното от него ПТП и виновното му и противоправно поведение, вследствие на нарушаване на правилата на и ППЗДвП.

ЗДвП

По оплакванията и в двете въззивни жалби досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира следното: Първоинстанционният съд е определил размера на претендиранто обезщетение за всеки от ищците при неправилно съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като не е отчел и конкретни факти и обстоятелства, свързани с отношенията между всеки от ищците и починалата.

5

Съдът намира, че правилно е определен размера на обезщетение за ищцата В. Т. в размер на 250 000лв.

При определяне на размера на обезщетението, за другите двама ицщи М.Т. и Д.Т. следва да се съобразят отношенията между тях и починалата, като се съобразят и всички останали правно-релевантни факти и обстоятелства.

Съдът приема за доказано обстоятелството, че починалата се е грижела за М. и Д. като за свои деца, че те също са приемали починалата като своя майка, и между тях са съществували отношения на искрена привързаност и обич, кредитирайки изцяло и напълно показанията на свидетелите Ф. Т. и В.

Г., като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК.

Именно кредитирайки тези показания, съдът приема, че М. и Д. са установили с М. такива отношения, които представляват фактическия състав на правно регламентирани и оформени отношения, макар и тези отношения да не са били правно регламентирани. Съдът приема, че тези отношения са и са били изключително близки и трайно установени, но в същото време те не следва да бъдат изцяло приравнени и напълно отъждествени с отношенията между родна майка и малолетно дете. Следва да бъде съобразен факта, че родна майка на децата М. и Д.Т.И е С. М. Д.А, починала на ***г. и този факт не следва да бъде нито пренебрегван, нито укриван от децата. Децата са живели с родната си майка до нейната смърт, имали с нея взаимоотношения на обич и привързаност, и фактически не биха могли да имат по-дълго и съжителство с починалата М. Г.-Т. от около 4 години.

М. и Х. Т.И са сключили граждански брак на 01.11.2016г. Съдът приема за доказан факта, че М. Г.- Т. е полага изключителни грижи за децата, че отношенията помежду им са били хармонични и изпълнени с обич и привързаност, но тя не е могла, а и не е следвало, предвид правилата на обществения морал, да замести изцяло и напълно родната майка на децата, независимо от тяхната ниска възраст и евентуално откъслечни спомени.

Съгл. принципа за справедливо обезщетяване, уреден от нормата на чл.52 от ЗЗД тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за присъждане на също такова обезщетение, като размерът на обезщетението следва изцяло да отговаря на принципа на справедливостта.