Решение № 71 от 26.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна М. Вранчева

Членове:

Иван Ал. Стоилов

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова в присъствието на прокурора М. К. Г. като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607747 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Делото е образувано е по жалба на адв. Л. Р., защитник на подс. Г. Ц. М. срещу присъда, постановена на 31.03.2025г. по НОХД № 12843/2024г. на СРС, НО, 134 състав.

С присъдата съдът е признал подсъдимия Г. Ц. М. за виновен за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, чието изтърпяване на осн. чл.

66 от НК е било отложено за срок от 3 години и „ГЛОБА“ в размер на 800 лв.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.1, вр. чл. 37, ал.1, т.1 съдът му е наложил и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС“ за срок от 18 месеца.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановената присъда като се счита същата за неправилна и необоснована, постановена въз основа на неправилно установени фактически констатации, неподкрепени от доказателствата по делото. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за невинен. Алтернативно се моли да бъдат редуцирани наложените наказания до техния минимален размер.

След изготвянето на първоинстанционните мотиви е било депозирано допълнение към въззивната жалба от подс. Г. М. чрез адв. И.Г. - САК. С нея се счита, че е бил нарушен принципа на вътрешна убеденост на съда, тъй като съдът е бил длъжен да обсъди всички 1 събрани доказателства по делото, а не само тези на базата, на които е поставил своя акт и в същото време да игнорира друго част от доказателствата, които не е кредитирал. На следващо място се сочи допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неспазване на Наредба №1/19.07.2017г., като е нарушено правото на защита.

Според жалбоподателя неправилно е приложен материалния закон, като е приета за доказаната концентрацията на алкохол, а фактическите изводи са били незадоволително обосновани. По отношение на фактическата страна намира, че съдът е приел безкритично, че причината за ПТП е употребата на алкохол без да анализира обективните фактори, като часа на вземане на пробата /3 часа след настъпването на ПТП/, многократното възразяване срещу забавянето и искането на повторно изследване на пробата и липсата на автотехническа експертиза относно механизма на ПТП. Цитирани са и подробно анализирани редица процесуални нарушения, които според жалбоподателя са били допуснати, а именно: нарушение на Наредба № 1/2017г. при вземане на пробата, нарушение на правото на лична защита, липса на мотиви и едностранна оценка на доказателствата, неправилно приложение на материалния закон. В заключение е направена съпоставка със съдебна практика. Отправени са искания за отмяната на обжалваната присъда като неправилно и незаконосъобразна и оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, респективно да преквалифицира деянието към по-лек състав /евентуално административно нарушение по ЗДвП/. Алтернативно, ако се приеме, че са събрани достатъчно доказателства за вина се иска редуциране на наказанието до минималния размер, предвид чистото съдебно минало, добрите характеристични данни на подсъдимия, липсата на пострадали и минималните материални щети.

В сезиращия процесуален документ липсват искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В рамките на извършената служебна проверка, настоящия състав намери, че така подадена въззивната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване акт /първоинстанционна присъда/, от страна по делото, с признат от закона правен интерес да я обжалва, като същата е подадена в рамките на 15 – дневния преклузивен срок по чл. 319, ал.

1 от НПК. Доколкото сезиращият документ отговаря на изискванията за съдържание и форма по смисъла на чл. 320, ал. 1 НПК, жалбата се явява редовна.

В настоящото производство не е провеждано въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебната прения адв. К. – защитник на подс. М. моли да се приеме, че жалбата срещу присъдата на СРС е добре защитена и основателна. Допълнителната жалба също намира за основателна, а аргументите в нея за прецизни. Заявява, че споделя първоначалната жалба и моли съда да отмени присъдата и да постанови друга, с която да признае подсъдмия за невинен и да го оправдае. Алтернативно, ако не се приемат аргументите за оправдателна присъда, моли да бъде наложено наказание до възможния минимум.

В правото си на лична защита, подс. М. поддържа казаното от защитата си.

Прокурорът счита, че подадената жалба е неоснователна, като обвинението по отношение на 2 подс. М. за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК се доказва по безспорен и категоричен начин. Моли първоинстнационната присъда да бъде потвърдена, като счита, че наложеното наказание е справедливо, тъй като е отчетен висок процент на концентрация на алкохол в кръвта на подс. М.. В заключение отново моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Подс. М. не се възползва от правото си на последна дума.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в депозираната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

На първо място, първоинстанционният съд е коректно е възприел и анализирал доказателствения материал по делото. При това правилно е установил фактите по делото.

Ето защо няма основание присъдата да бъде отменяна.

След самостоятелен анализ на доказателствена съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния съд.

Подс. Г. Ц. М. е роден на ********г., в гр. София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, висше образование, трудово ангажиран, с адрес: гр. София, ж.к. „********, ЕГН:

**********.

Подс. М. е правоспособен водач, притежаващ СУМПС № 285242754, валидно до 28.05.2031г.

Свидетелят В.Я. работил като водач на автобус към фирма „Юнион Ивкони“ ООД. На 24.03.2023г. той изпълнявал служебните си задължения, като маршрутът за деня му бил Кърджали - София.

Около 09:00 часа св. Я. управлявал автобус марка „Сетра 411“ с рег. № ******** и се движел по бул. “Сливница“, с посока на движение от пл. „Лъвов мост“. На светофара на бул.

„Сливница“ и бул. „Г.С.Раковски“ св. Я. бил спрял, заради червен сигнал на светофарната уредба и усетил силен удар в задната част на автобуса. Когато слязъл от автобуса св. Я. възприел лекия автомобил и неговия водач, който причинил ПТП-то. Св. Я. подал сигнал на тел. 112, тъй като водачът на лекия автомобил, изглеждал във видимо нетрезво състояние.

На мястото пристигнали св. Г. Т. и св. Л.Н. – мл. автоконтрольори при ОПП-СДВР. Те установили л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ******** и неговия водач – подс. Г.

Ц. М.. Последният поради неспазване на дистанция реализирал ПТП с автобус марка „Сетра 411“ с рег. № ********, управляван от св. В.Я.. Св. Я. бил тестван за употребата на алкохол, но подс. М. отказал и му бил съставен АУАН. На подс. М. бил издаден и талон за медицинско изследване № 0151280, който му бил надлежно връчен в 10:50ч. на 24.03.2023г.

Било му указано време за явяване в лечебното заведение от 45 минути. В 11:50 на същата дата подс. М. се явил в УМБАЛ „Св. Анна“. В изготвения протокол за медицинско 3 изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози било отразено закъснение от 15 минути, но въпреки това от подс. М. били взети две биологични проби от кръв за изследване. Установено било наличието на етилов алкохол в количество 2.17 на хиляда. В изготвения протокол за химическо изследване било отразено, че получените два броя проби отговарят за изискванията на Наредба № 1/2017г. Предоставените за изследване биологични проби са били унищожени след изтичане на тримесечен срок от химическото изследване, а именно на 27.06.2023г.

Възприетата фактическа обстановка се установява от доказателствената съвкупност по делото, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г. Т., Л.Н. и В.Я., в това число приобщените по реда на чл. 281 от НПК; от приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства – докладни записки, АУАН, ЗППАМ, декларации, скица ПТП, справка картон на водач, протокол за химическо изследване, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични и упойващи вещества, лист за преглед на пациент, декларация, писмо УМАЛ „СВ. Анна“, свидетелство за съдимост.

Въззивният съд се солидализира с извода на първата инстанция, че доказателствата по делото са непротиворечиви и логични. От тях изцяло се подкрепят изложените фактически изводи на първоинстанционният съд. Показанията на свидетелите по делото – св. Я., Т. и Н. са еднопосочни. От тях се установява времето, мястото и механизмът на възникналото ПТП.

Показанията са им еднопосочни и по отношение на поведението на подс. М., който е предизвикал пътно-транспортното произшествие. И тримата свидетели са с еднакви впечатления по отношение на състоянието на подс. М., като заявяват, че е бил пиян и поведението му ги е накарало да се усъмнят за употребата на алкохол, както и че подс. М. е лъхал на алкохол и е имал нестабилен стоеж. От показанията на цитираните свидетели става ясно и, че подс. М. е отказал да бъде тестван на място с техническо средство. Техните показания напълно се подкрепят от писмените доказателствата, а именно АУАН, ЗППАМ, декларации, скица ПТП, справка картон на водач, протокол за химическо изследване, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични и упойващи вещества, лист за преглед на пациент, декларация, писмо УМАЛ „СВ. Анна“.

Първоинстанционният съд е направил правилен и законосъобразен извод, че от наличните доказателства, които са непротиворечиви и взаимодопълващи се, може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.

От обективна страна безспорно е установено, че на инкриминираната дата и място подс. М. е реализирал ПТП. Същият е отказал да бъде тестван с техническо средство за употребата на алкохол, като впоследствие е предоставил кръвна проба за изследване. Пробата е била взета въпреки петнадесет минутното закъснение от страна на подс. М.. Отчетено е наличието на 2,17 промила алкохол в кръвта на подс. М.. Основните възражения, както в хода на 4 първоинстанционното производство, така и пред настоящата инстанция са свързани с надлежното установяване на съдържанието на алкохол в кръвта на подс. М.. Въззивният съд намира, че първата инстанция е аргументирала съдържателно и обосновано крайния си извод относно годността на пробата. Настоящият съдебен състав подобно на проверявана инстанция намира, че полицейските служители и медицинските лица прецизно и законосъобразно са изпълнили задълженията си съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. На първо място подс. М. сам е отказал да бъде тестван с техническо средство още на мястото на пътнотранспортното произшествие. Поради това са полицейските служители не е стояло задължението да го придружат да болнично заведение. Отчетеното 15 минутно закъснение от предписания час се дължи изцяло на субективното поведение на подс. М.. Въпреки това подобно закъснение не е в състояние да компрометира резултата и отчетените стойности.

Още повече, че в Протокола за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 147/27.03.2023г. е било отразено, че пробите отговарят на изискванията на Наредба № 1/19.07.2017г. По отношение на възражението, че пробата е била взета близо 3 часа след настъпването на ПТП, въззивният съд намира, че това обстоятелство би могло единствено да доведе до регистриране на по-благоприятни резултати за подсъдимото лице, отчитайки протичането на естествените процеси на елиминация на алкохол в кръвта с изминалия период от време. Въззивният съд намира, че не са били нарушени правата на подсъдимия и по отношение на неизползваната правна възможност да поиска повторно изследване на взетата кръвна проба. Бездействието на подсъдимия не може да се тълкува в негов интерес, тъй като именно негова следва да е инициативата да оспори установената концентрация чрез това повторно изследване. Срещу подс. М. е било започнало провеждането на административнонаказателно производство, което по същество е било пречка за провеждането и на наказателно такова, поради идентичността на последиците.