Решение № 186 от 14.08.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Монтана, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Соня Д. Г. като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500162 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 46 от 27.02.2023 г., постановено по гр. дело № 671 по описа за 2022 г. Районен съд-Л. е приел за установено в отношенията между „Б.“ ЕООД, ЕИК *** и К. „П.“, ЕИК ***, че „Б.“ ЕООД е собственик на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор *** с площ от 4233 кв.м., стар № 016008 и ПИ с идентификатор *** с площ от 3286 кв.м., стар № 237018, двата в землището на с. Д. Ц., обл. М., като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.108 ЗС в осъдителната му част за предаване на владението на горепосочените имоти.

Така постановеното решение е обжалвано в осъдителната му част от „Б.“ ЕООД, чрез пълномощник адв. В. П., с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се твърди, че съдът погрешно е приел, че с двете отправени нотариални покани ищецът е приел сключения договор за а.. В тази връзка се сочи, че в нотариалните покани изрично е записано, че ищецът не е съгласен с управлението на имотите, съответно със заплащаните ренти. Също 1 така се сочи, че уведомлението, отправено до ответника, е с цел последният да заплаща на ищеца полагащите се р. и не съставлява приемане на договора по отношение на управлението, владеенето и ползването на имотите.

Навеждат се подробни доводи относно липсата на валидно правно основание за владеене на имотите от ответника, предвид липсата на съгласие на над 50% от съсобствениците за управлението на общата вещ. Предвид изложеното се иска от съда да отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго решение, с което да се осъди ответника да предаде владението върху имотите.

Прави се искане и за присъждане на сторените в двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. „П.“, чрез своя пълномощник адв. Н. Б., с който същата се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи за законосъобразност на решението, като се сочи, че с отправените две нотариални покани на практика е обективирано приемането на договора за аренда, предвид което кооперацията държи имотите на годно правно основание. Моли се съдът да потвърди първоинстанционното решение и да присъди направените разноски в производството.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата и допълнението към нея, като иска съдът да уважи предявения иск по чл.108 ЗС и да присъди сторените пред двете инстанции разноски. Въззиваемата страна твърди, че владее процесните имоти на годно правно основание, поради което счита, че жалбата е неоснователна, като освен това заявява, че не претендира разноски.

Окръжен съд-М., като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение в обжалваната част, първоинстанционният съд приел, че с отправените до ответника две последователни нотариални покани с изрични уведомления по чл.17, ал.2 и ал.3 от ЗАЗ ищецът е приел а. договор, сключен от съсобственик притежаващ по-малко от 50% ид.ч. от съсобствеността. Предвид това съдът приел, че 2 ответникът държи имотите на годно правно основание, поради което отхвърлил като неоснователен искът по чл.108 ЗС в осъдителната му част.

Окръжен съд-М., като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, за установено следното:

На 14.01.2015 г. с Договор за аренда, вписан в Служба по вписванията – гр.Л., Й. И. като а. отдал под аренда за срок от 10 стопански години на К. „П.“ следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Д. Ц.: Нива от 4,232 дка в м. „П.“, имот № *** и Нива от 3,286 дка в м. „В.“, имот № ***.

Договореното а. плащане е в размер на 40 лв./дка годишно, платими до 31.12 на календарната година.

С Нотариален акт № *, т. IV, рег. № ***, д. № */14.07.2021 г. Г. Г. с ЕГН ********** продал на въззивника „Б.“ ЕООД, ЕИК *** четири земеделски имота, два от които са и процесните: ПИ с идентификатор *** с площ от 4233 кв.м., стар № *** и ПИ с идентификатор *** с площ от 3286 кв.м., стар № ***, двата в землището на с. Д. Ц., обл. М..

С Нотариална покана – предложения за актуализация на арендно плащане и прекратяване на а. договори със заверка на подписа, рег. № */10.08.2021 г. на нот. Д. Ч., рег. № * в РНК, р-н на действие РС-Ц., въззивникът отправил към въззиваемия предложение за актуализация на дължимото р. плащане на 70 лв./дка по сключени а. договори за изчерпателно изброени имоти, между които и двата процесни имота. Поканил го, в случай, че не приеме предложеното увеличение на цената да прекратят а. договори, считано от 01.10.2022 г. С поканата въззиваемият е уведомен, че на основание чл.17, ал.3 ЗАЗ въззивникът като приобретател замества а. като страна по а. договори, като изрично е записано „от което следва да изпълнявате към мен задълженията Ви по договора, което и сте правили до сега“. Нотариалната покана е връчена на въззиваемия на 23.08.2021 г. чрез нот. Б. К., рег. № * в РНК, р-н на действие РС-Л..

Отправена е и втора Нотариална покана – предложение за актуализация на а. плащане и прекратяване на а. договори със заверка на подписа, рег. № */28.03.2022 г. на нот. Б. К., рег. № * в РНК, р-н на действие РС-Л.. С нея въззивникът предложил на въззиваемия да се актуализира дължимото р. плащане на 90 лв./дка. В поканата са посочени сключените а. договори за изчерпателно изброени имоти, между които и двата процесни имота. Отново 3 го поканил, в случай, че не приеме предложеното увеличение на цената да прекратят а. договори, считано от 01.10.2022 г. Със същата нотариална покана въззиваемият отново е уведомен, че на основание чл.17, ал.3 ЗАЗ въззивникът като приобретател замества а. като страна по а. договори, като отново изрично е записано „от което следва да изпълнявате към мен задълженията Ви по договора, което и сте правили до сега“. Нотариалната покана е връчена въззиваемия на 29.03.2022 г. чрез нот. Б. К., рег. № * в РНК, р-н на действие РС-Л..

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

С Ревандикационния иск по чл.108 ЗС се цели осъждане на ответната страна да върне неоснователно ползваната вещ на собственика. За да бъде уважен иска, ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, както и че ответната страна владее или държи процесния имот без да има основание за това владение или държане. В случая е установено, че „Б.“ ЕООД е единствен собственик на процесните два имота. Не е спорен факта, че К. „П.“ държи имотите, като основанието за това държане е сключеният на 14.01.2015 г.

Договор за а.. В първоинстанционното производство не е оспорено твърдението, че лицето Й. И., което е сключило договора за а., е миноритарен съсобственик към датата на сключване на договора.

В практиката не е спорно, че договор за а. може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ, но ако този съсобственик, сключил договора, не притежава повече от половината от вещта, този договор е непротивопоставим на всеки от останалите съсобственици, освен ако те не са го приели. В Решение № * от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о., ГК е посочен пример за приемане на такъв договор, а именно - получаване на а. плащане. Именно това е спорният момент в настоящото производство – дали с отправените две нотариални покани „Б.“ ЕООД е приел сключеният през 2015 г. договор за а.. С оглед приетото от фактическа страна, настоящата инстанция намира, че договорът за а. е приет от въззивника, тъй като и в двете покани изречението „от което следва да изпълнявате към мен задълженията Ви по договора, което и сте правили до сега “ сочи, че дружеството отправило поканата е получавало р. плащане по договора, респ. следва да се приеме, че е приело договора. Самото уведомление за 4 заместването по чл.17, ал.3 ЗАЗ не представлява приемане на договора, но цитираното по-горе изречение в поканите обуславя извода, че въззивникът е получил рентно плащане, от което настоящият състав прави изводи за приемането на договора. Ако цитираното изречение отсъстваще в поканите, съдът би се съгласил с доводите на въззивника, че поканите в случая не представляват приемане.

С оглед пълнота, съдът намира за важно да уточни, че никъде в поканите няма изрази, които да обуславят несъгласие на въззивника с начина на управление и начина на обработка на имотите, каквито доводи са въведени с допълнението към въззивната жалба.

В обобщение следва да се приеме, че въззиваемата страна държи процесните два имота на годно правно основание, което е противопоставимо на въззивника, поради което МОС намира, че първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно.

В хода на съдебно заседание въззиваемата страна отправи до съда изрично искане, че не претендира разноски, предвид което такива не следва й се присъдят.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Р ешение № 46 от 27.02.2023 г. на Районен съд-Л., постановено по гр. дело № 671/2022 г., по описа на същия съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „Б.“ ЕООД, ЕИК *** срещу К. „П.“, ЕИК *** иск с правно основание чл.108 ЗС – за предаване владението на имотите.

В останалата част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5