Решение № 193 от 07.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Ямбол, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330100461 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от «Йеттел България» ЕАД, против П. Р. П., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.

В исковата молба се твърди, че „Теленор България“ ЕАД и „Космо България Мобайл“ ЕАД, сега „Йеттел България“ ЕАД и ответника са обвързани от облигационна връзка по договор за предоставяне на мобилни услуги от 07.10.2021 г., договор за допълнителен лизинг от 08.03.2022 г. и заявление за смяна на номер № *** от 08.03.2022 г. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от П. Р. П. мобилен номер и устройство на лизинг се прилагали следните условия, а именно за посочените мобилни номера условията договорени в договор за мобилни услуги от 08.03.2022 г. и за мобилното устройство условията договорени в договор за допълнителен лизинг от 08.03.2022 г.

Ответника не бил изпълнил своите парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури издадени в периода м. май 2022 г.- м. септември 2022 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента. В тази връзка се твърди, че по договор за мобилни услуги от 07.10.2021 г. и заявление за смяна на номер от 08.03.2022 г. били начислени задължения в размер на 464, 93 лв., от които сумата от 78, 35 лв. незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за периода от 15.04.2022 г. до 14.06.2022 г., неустойка в размер на 386, 58 лв. начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. По договор за допълнителен лизинг от 08.03.2022 г. с който е предоставен ползването на мобилно устройство били начислени и се претендират задължения в общ размер на 159, 41 лв., от които, дължими и незаплатени 1 лизингови вноски в общ размер на 25, 17 лв. с ДДС, начислени за периода 15.04.2022 г. до 14.08.2022 г. и предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 134, 24 лв. с ДДС, равняващи се на 16 начислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 8, 39 лв. с ДДС, начислени за периода 15.08.2022 г. до 23.11.2023 г.

Сочи се, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща в уговорените срокове цената на предоставените услуги, лизинговите вноски които били фактурирани в издадени фактури. Ответника дължал на ищеца сумата от общо 624,34 лв. – представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни за потребление на мобилни услуги, неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциална цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена.

Ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това, че заповедта за изпълнение на длъжника била връчена по реда и условията на чл.47, ал.5 ГПК на заявителя на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК било указано,че може да предяви граждански иск, поради което се предявява настоящият установителен иск.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв. И. Д. - ЯАК. Счита се, че предявените искове били допустими, като същите са оспорват по размер. От фактурите, които били представени по делото можело да се предположи, че ответника не бил извършил плащанията, като се оспорва задължението произтичащо от договора за мобилни услуги за визирания период. Ищеца не установил при условията на пълно и главно доказване, че били предоставени такива услуги за визирания период, като издаването на фактурата от ищеца била частен документ и не доказвало предоставянето на тази услуга. Не било предоставено съобщение, което да било изпратено до ответника, че мобилния оператор едностранно бил прекратил договорите за мобилни услуги на 29.11.2019 г. Не било посочено и каква част била платена, за да се преценяло дали сумата от 234, 98 лв. съответствала на остатъка от срока на договора.Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

В с.з. ответника не се явява, като за него се явява назначения му от съда особен представител, чрез който поддържа отговора на исковата молба.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 07.10.2021 г. между тях е сключен договор за мобилни услуги № ***, с предпочетен номер + *** за срок от 24 месеца.Между тях е уговорено заплащането на абонаментен план по програма „Тотал + “ с месечен абонамент за първоначалния срок на договора 19, 99 лв. с ДДС, а след изтичането му 26, 99 лв. с 2

ДДС. На 07.10.2021 г. било подадено заявление № *** за пренасяне на номер + *** в мрежата на Теленор. На 23.12.2021 г. бил сключен договор за лизинг, с който било предоставено ползването на мобилно устройство, платим на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 8, 39 лв. с ДДС. На 08.03.2022 г. било подадено заявление № *** за смяна на настоящия номер + *** с нов номер + ***. Представени са още резюме на договор; договор за мобилни услуги от 07.10.2021 г., заявление за пренасяне на номера в мрежата на „Теленор“, допълнителна информация за съгласие за обработка на данни, декларация съгласие от 07.10.2021 г., заявление за смяна на номер от 08.03.2022 г. и посочуните факури.

От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, е установено,че процесните фактури от 15.05.2022 г., 15.06.2022 г. и кредитно известие от 15.07.2022 г., посочени в Таблица № 1, били осчетоводени в „дневника за продажбите“. Фактурите от 15.08.2022 г. и 15.09.2022 г. не подлежели на вписване в дневниците по ЗДДС, тъй като съдържали само неустойка и лизингови вноски. Към датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 07.10.2024 г., размерът на дължимите суми, включващи месечни абонаменти, ползвани услуги извън абонаментния план, неустойки и лизингови вноски, били общо 624, 33 лв., равняващи се на 319, 21 евро.

Във фактура от 15.05.2022 г. за периода 15.04.2022 г. -14.05.2022 г. били таксувани услуги в размер на 48, 23 лв. с ДДС, във фактура от 15.06.2022 г. за периода 15.05.2022 г. -14.06.2022 г. били таксувани услуги в размер на 48, 69 лв. с ДДС и в кредитно извести от 15.07.2022 г. била начислена предплатената месечна абонаментна такса по абонаментен план „Тотал Макс“ в размер на – 1, 79 лв.

Неустойката за предсрочното прекратяване на договори за услуги и за устройство за номер +***, включени във фактура от 15.09.2022 г. , били в размер на общо 386, 58 лв., равняващи се на 197, 65 евро- Таблица № 2.

На 23.12.2021 г. за номер +*** бил сключен договор за лизинг, с който било предоставено ползването на мобилно устройство ***. Общата лизингова цена била в размер на 210, 36 лв., равняващи се на 102, 95 евро, платима на 24 бр. месечни лизингови вноски, всяка в размер на 8, 39 лв. с ДДС. Платените суми по договора за лизинг са в размер на общо 51, 95 лв., равняващи се на 21, 45 евро, Неплатените суми по договора за лизинг била на обща стойност 159, 41 лв., равняващи се на 81, 51 евро, от които- дължими неплатени лизингови вноски в размер на общо 25, 17 лв. с ДДС, начислени за периода 15.04.2022 г.- 14.08. 2022 г.; предсрочно изискуеми лизингови вноски в размер на общо 134, 24 лв. с ДДС, начислени за периода 15.08.2022 г.23.11.2023 г. и същите били включени в стойността на процесните фактури.

От представената справка от билинг системата на „Йеттел България“ ЕАД за периода 15.04.2022 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-07.10.2024 3 г., както и към датата на изготвяне на заключението се било установило, че по процесните фактури нямало извършени плащания- Таблица № 1.

На 29.04.2022 г. било извършено последното плащане в размер на 33, 06 лв., с което било погасено задължението по фактура от 15.04.2022 г. на стойност 33, 06 лв., предхождаща процесните фактури.

В о.с.з. вещото лице пояснило, че в двете издадени фактури от 15.05. и 15.06 2022 г. съдържали, както месечни абонаментни такси, така и услуги извън пакета, както и лизингови вноски. Ако трябвало да се извадят лизинговите вноски и да останели само месечните абонаментни такси, както и услугите ползвани извън пакета, по фактурата от 15.05.2022 г. тяхната стойност с ДДС била в размер на 39, 84 лв., а по фактурата от 15.06.2022 г. в размер на 39, 40 лв. Общият им сбор бил в размер на 79, 24 лв., като от тях се приспадала стойността на кредитното известие в размер на 1, 79 лв. и разликата която се получавала била в размер на 77, 45 лв. за месечни такси.

Последното плащане било извършено на 29.04.2022 г., като с него било погасено задължение по фактура, предхождаща процесните от 15.04.2022 г. и след това нямало извършено плащане.

Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 ЗЗД.

Искът е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.

Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договор за мобилви услуги, заявление за пренасяне на номер в мрежата на Теленор, договор за лизинг и заявление за смяна на номер с нов номер.. Същите са валидни и пораждат правни последици. Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите на ответника ищецът установява с представените фактури, в които подробно са посочени времето на разговорите, използван мобилен интернет и др. Фактурите са генерирани 4 автоматично от системата за отчитане на потреблението на абоната и доколкото не се твърди същата да е манипулирана неправомерно, отразяват действителното потребление. Въпреки така предоставените услуги ответника не е заплатил същите, което сочи на неизпълнение на поетите от него договорни задължения, поради което дължи на ищеца стойността на същите. Съдът приема в тази насока предявения иск за доказан по основание, посредством представените фактури за дължимите суми за процесния период и с оглед на обстоятелството, че ответника, не е представил доказателства, че сумите са недължими.

По претенциите за неустойки, съдът приема следното :

Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите н а недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка.