Решение № 138 от 17.07.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Девня, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. В.А като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20263120200089 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на П. С. Р., ЕГН: **********, адрес: гр.

А******** срещу Наказателно постановление № 25-0253-000808/12.02.2026 г. на началник РУ Девня към ОДМВР Варна, с което на въззивника за нарушение по чл. 25 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.

179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 153, 39 евро.

С жалбата наказателно постановление се оспорва като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Иска се неговата цялостна отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен проц. представител – адв. Ж. Георгиев от ВАК, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като излага подробни аргументи за неговата незаконосъобразност в хода на съдебните прения.

Административно - наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. Чрез упълномощен проц. представител представя писмено становище, в което оспорва жалбата, моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено и претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и поотделно като безпротИ.речиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 04.11.2025 г. в 17, 40 часа въззивникът П. С. Р. се движел по път 2901 в с. Калиманци, обл. Варна със собствения си лек автомобил марка „С********“ с рег. № В****ТН в посока с. Изгрев, обл. Варна. На 20 м. преди кръстовището за Калимански хан, при наличие на пътна маркировка М1 и десен завой, той предприел маневра „завиване наляво“, като подал ляв пътепоказател. В този момент зад него се движел свид. П. Х. П. с лек автомобил марка „Д***“ с рег. № В****СА, който възприел предприетата от движещия се пред него лек автомобил маневра и подадения сигнал. След като вече бил пресякъл осовата линия и преминал въззивникът внезапно се отказал от предприетата маневра и решил да се върне в пътното платно, за да продължи движението си направо, при което ударил с предната си дясна част ударил странично вляво преминаващия по пътната лента за движение – дясна пътна лента лек автомобил „Д****“ с рег. № В****СА, управляван от свид. П..

След удара двамата водачи преустановили движението на автомобилите си, но не ги оставили на место, за да не пречат на движението, а ги спрели извън пътното платно и сигнализирали ограните на реда. На место пристигнал автопатрулен екип, който извършил оглед на местопроизшествието, съставил протокол за ПТП, направил фотоснимки, свалил сведения от двамата водачи.

Така бил достигнат извод, че вина за допуснатото ПТП има въззивника, поради което му бил съставен АУАН за допуснато нарушение по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП, който той отказал да подпише, а отказа му бил установен с подписа на един свидетел.

В тридневен срок от съставянето на акта въззивникът депозирал писмени възражения срещу него пред АНО, в който описал следната фактическа обстановка: заявил, че не е променял посоката си на движение, а само е намалил скоростта си на движение с намерение да завие наляво в пресечката за Калимански хан, когато движещият се зад него автомобил се опитал да го заобиколи отдясно, при което чул удар от дясната страна на автомобила си. Твърди, че ударът е настъпил в момент, в който и двата автомобила са били в една и съща лента, като не уточнява коя, но вероятно има предвид лентата за движение - дясна пътна лента.

АНО приел възражението на въззивника за неоснователно и възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка за доказана, а правната квалификация на нарушението за правилна, издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно показанията на разпитаните като свидетели актосъставител и свидетеля, присъствал при съставянето на АУАН, както и втория участник в ПТП, 2 писмените сведения от двамата участници в ПТП, приложени към АНП, изготвените по случая справки, докладни, протокол за ПТП, фотоснимки.

И тримата свидетели установяват в показанията си, че местопроизшествието се намира в район с ограничена видимост, поради наличието на десен завой. Именно заради това свид. П. е решил да заобиколи автомобила на въззивника отдясно, вместо да спре и да изчака той да довърши предприетата маневра „завиване наляво“. В десния банкет имало висок бордюр и наредени гуми, поради което той не могъл да се качи на банкета, но преминал плътно вдясно по платното за движение покрай лекия автомобил на въззивника. В момента, в който се бил изравнил с него същият внезапно променил посоката си на движение и между двата автомобила настъпил удар по гореописания начин – като автомобила на въззивника охлузил с предната си дясна част странично вляво автомобила на свид. П.. При наличието на подаден му ляв пътепоказател и вече започнала маневра последният е нямало как да предположи, че въззивникът ще промени рязко посоката си на движение при опит да се върне в дясната пътна лента. Съдът кредитира показанията на свид. П., тъй като са в пълен унисон с писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, както и на снимковия материал, свидетелстващ за настъпилите увреждания по двата автомобила. Последните съответстват напълно на описания от свид. П. механизъм на настъпване на ПТП и не съответстват на описания от въззивника. Застъпената теза от въззивника няма как да бъде приета за достоверна, тъй като в случай, че автомобилите са били в дясната пътна лента, успоредно разположени един на друг, както твърди въззивника, то по автомобила на въззивника не би следвало да има щети единствено в предна дясна част преден десен калник и броня, а по цялата странична дясна част, каквито щети не са установени. Освен това двама от разпитаните свидетели – актосъставителя и свид. П. заявяват, че първоначално въззивникът е споделил пред тях, че е променил намерението си, тъй като е видял, че пред гаража му има спрял автомобил. Показанията им са еднозначни и непротИ.речиви и съдът няма основание да не ги кредитира, още повече, че съответстват в пълна степен с обективни находки, каквито са установените щети по двата автомобила.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице.

АУАН и Наказателното постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, което се установява от приложените по делото заповеди.

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно 3 нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно наказателната му отговорност. Въпреки, че не съответства в пълна степен на цитираната като нарушена правна норма на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП, от описанието на нарушението в АУАН става ясно, че същото се изразява в това, че при предприемане на маневра, водачът не се е съобразил с другите участници в движението, при което е създал опасност за тях и е предизвикал ПТП. В АУАН са описани всички фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, гарантиращи в пълна степен правото на защита на нарушителя.

Административно - наказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана на основание чл. 179 ал. 2 от ЗДвП предвиждаща наказание глоба в размер на 300 лева /сега 153, 39 евро/ за водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция, движение на заден ход или нарушение по ал. 1 или при нарушение на чл. 20 ал. 1, причини пътнотранспортно произшествие, а нарушението по ал. 1 т. 5 от същата разпоредба се изразява неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне. В настоящия случай въззивникът Р. е нарушил не само пътната маркировка, но и правилата за сигнализиране, предимство и заобикаляне, поради което правилно е санкциониран с предвидената в тази разпоредба санкция.

Доколкото наложеното наказание е в определен от законодателя размер, съдът не следва да разглежда въпроса относно неговото редуциране.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно - наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

По гореизложените съображения съдът намира обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова същот оследва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, а съгласно чл. 63д ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В настоящия случай упълномощен от АНО юрисконсулт е представил по делото 4 писмени бележки, без да участва в с.з. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, своевременно направеното искане и фактическата и правна сложност на делото, в полза на АНО съдът определя юрисконслутско възнаграждение в размер на 50 евро.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0253000808/12.02.2026 г. на началник РУ Девня към ОДМВР Варна, с което на въззивника за нарушение по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП на П. С. Р., ЕГН: ********** на основание чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 153, 39 евро.

ОСЪЖДА П. С. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. А********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР – Варна сумата от 50 евро /петдесет евро/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд - Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5