Протокол № 703 от 13.10.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 703 гр. В., 13.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело № 20223100900216 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 12:41 часа се явиха:

Ищецът Ш. С. Р., редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от адвокат В. Г. , редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът С. С. С., редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от адвокат А.Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещото лице Ц. М. Ц., редовно призован, явява се в съдебно заседание, изготвил заключение.

АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че следва да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА така, както е докладвано с Определение № 1080 от 15.07.2022 г.

Производството е образувано по искова молба на Ш. С. Р., британски гражданин, роден на ******, с адрес: ******, с посочен електронен адрес:

****** С исковата молба, подадена чрез пълномощник адв. В. Г., се иска установяване спрямо ответника С. С. С., ЕГН **********, от гр. В., че същата в качеството си на наследник на С.Т.С. /неин баща/, починал на 30.10.2020г., 1 дължи на ищеца сумата 150 000 евро, представляващи поето от наследодателя задължение спрямо ищеца по Запис на заповед, издаден на 22.05.2013г. за същата сума, с падеж на 22.05.2018г. Претендират се и законните лихви върху главницата от 150 000 евро, считано от подаване на заявлението по чл. 417, т.

10 ГПК на 27.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че наследодателят на ответницата е издал запис на заповед с посочените параметри и изрично уговорен падеж на 22.05.2018г. Сумата не е заплатена както приживе на издателя, така и след неговата смърт от наследника, поради което е образувано ЧГД № 15251/2020г. на РС-В., въз основа на изпълнителното основание по чл. 417, т.

10 ГПК – издадената запис на заповед. Твърди се, че в полза на ищеца е постановено издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на записа, с определение № 280/20.01.2021г. на ВОС по ч.в.т.дело № 78/2021г., с което било отменено разпореждането за отхвърляне на заявлението по ЧГД № 15251/2020г. на ВРС. Издадена била заповед за изпълнение № 260554/28.01.21г. срещу наследника С. С. за сумата от 150 000 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2020г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 8802 лева. Издаден бил на същата дата и изпълнителен лист. Твърди се, че срещу заповедта е подадено в срок възражение от длъжника, по реда на чл. 414 ГПК и съдът е дал указания на заявителя за предявяване на предявения установителен иск. Претендира се приемане за установено между страните, че ответницата дължи в качеството си на наследник на издателя на изпълнителния лист, сумата от 150 000 евро ведно с лихвите от подаване на заявлението, ведно с разноските и за настоящото производство.

С допълнителна искова молба се поддържа иска. Твърди се, че същият е автентичен, подписан от наследодателя на ответника, че съдържа всички реквизити за неговата редовност съгласно чл. 535 ТЗ. Ищецът твърди, че не е давал обещание за предоставяне на заем на С.С.. В срока за отговор е постъпило становище по исковата молба от задълженото лице С. С. С. чрез упълномощената адв. В., за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че представеният запис на заповед е неистински документ, който не установява вземане на бенефициера. Оспорва се автентичността на подписа на издателя на записа, като се твърди, че положеният подпис за издател не е на С.С..

Отделно от това се твърди нищожност на записа на заповед, поради липса на 2 задължителни реквизити – чл. 535, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ. Конкретно са посочени основания за нищожност: в записа не е посочена валутата на задължението – в лева или евро, поради което липсва безусловно задължение в точно определен размер; в записа били посочени два различни падежа – на предявяване и на дата, което го прави нищожен съгласно чл. 486, ал. 2 ТЗ.

Записът не е представен за плащане на издателя си на посочения падеж. В записа липсва валидно определено място на плащане, тъй като няма посочена банка и банкова сметка, по която да се извърши плащането. Твърди се, че записът е подписан като обезпечение на споразумение за сключване на договор за заем, какъвто не е предоставен на издателя. Поради това се твърди, че процесният запис на заповед е издаден при отпаднало основание. Прави се искане в евентуалност, при отхвърляне на тези възражения на ответника срещу иска, съдът да разгледа възражение за прихващане с вземаните по записа на заповед с вземане на ответника за неоснователно обогатяване в размер на същата сума 150 000 евро, поради липсата на основание за издаване на записа на заповед. Ако все пак искът бъде уважен, то се прави възражение за уважаването му до размера на приетото по опис наследство, съгласно удостоверение по ЧГД № 416/19.05.2021г. на ВРС.

С допълнителен отговор се поддържат направените възражения и доводи, вкл. направеното възражение за прихващане за сумата от 150 000 евро, основано на неоснователно обогатяване.

СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от Ш. С. Р., британски гражданин, роден на ******, с адрес: ******, с посочен електронен адрес:

****** чрез пълномощник адв. В. Г., за установяване спрямо ответника С. С.

С., ЕГН **********, от гр. В., че същата в качеството си на наследник на С.Т.С. /неин баща/, починал на 30.10.2020г., дължи на ищеца сумата 150 000 евро, представляващи поето от наследодателя задължение спрямо ищеца по Запис на заповед, издаден на 22.05.2013г. за същата сума, с падеж на 22.05.2018г. Претендират се и законните лихви върху главницата от 150 000 евро, считано от подаване на заявлението по чл. 417, т. 10 ГПК на 27.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: чл. 422 и чл. 417, т. 10 ГПК вр. чл. 535 ТЗ.

СПОРИ

СЕ

ПО

ВСИЧКИ

ОБСТОЯТЕЛСТВА,

3 освен относно качеството на ответника на наследник на С.Т.С..

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА: да установи редовността на процесния запис на заповед; спазване на изискванията към иска по чл.422 ГПК; подписване на записа от издателя му – наследодател на ответника.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА: да установи приемане на наследството на С.С. по опис, възраженията срещу валидността на заповедната книга, водещи до неговата нищожност; наличието на споразумение между ищеца и С.С. за предоставяне на заем, което записа обезпечава, т.е. наличието на каузално правоотношение; предявеното като възражение за прихващане вземане за 150 000 евро, основано на неоснователно обогатяване на бенефициера –ищец както и всички други възражения срещу иска, от които черпи изгодни правни последици.

АДВ. Г.: Поддържам иска. Запознат съм с доклада.

АДВ. Д.: Поддържам отговора. Запознат съм с доклад.

По повод разпределението на доказателствената тежест, ясно е, че основната ни защита е базирана на това, че Запис на заповед не е подписан от наследодателя на моята доверителка и ние ще се придържаме към него. Освен това имаме възражения, които са базирани на евентуалност. Едно от тях е свързано с това, че между страните е бил договарят заем, който никога не се е случил. В тази връзка, при разпределяне на доказателствената тежест, на стр.

3, ни ангажирате да представим доказателства за липса на заем между страните, който отрицателен факт аз няма как да докажа. По скоро ми се струва, че ищецът, ако иска да докаже основанието на Запис на заповед, респективно това, че сума е предавана, би следвало да доказва наличие на такъв договор за заем.

В тази връзка ние сме поискали свидетел и сте ни отказали, на основание чл. 164, т. 3 и т. 6 от ГПК. Т. 3, както знаем казва, че не се доказват със свидетелски показания договори на стойност по-голяма от 5 000 лв., т. 6 – опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ. Със свидетел ние не се домогваме да докажем нито едно от тези две обстоятелства, нито т. 3, нито т. 6, а подкрепяме евентуалната си защита, като ще се опитаме да докажем, че е имало разговори за сключване на договор за заем, но такъв не е бил сключен. Т.е. не сме в хипотезата по тези точки.

Извадил съм съдебна практика на ВКС, тя казва горе-долу това.

4

Освен това сте ни задължили да представим удостоверение от ЦКБ за движение по сметката на наследодателя на моята доверителка, което ще представя.

Задължили сте ни да уточним възражението си за прихващане, което също е евентуално, по отношение на сумата от 150 000 лв., което сме направили писмено.

АДВ. Г.: Не виждам съдът да е задължавал ответника да установява отрицателни факти. Виждам, че се цели да установи каузалното правоотношение, което е положителен факт, независимо дали е обещание за издаване или предоставен такъв. Така, че в този ред на мисли, това са положителни факти, съществуването на някакво каузално правоотношение и то следва да е в тежест на ответника да го докаже, ако има такова. Ние твърдим, че няма такова каузално правоотношение, отрицателният факт се твърди от нас, а не от тях. Включително и обещанието за заем също е такова каузално правоотношение.

В този ред на мисли обещанието за заем също се подчинява на правилата за доказване и респективно за недопускане доказване със свидетелски и гласни показания. Така, че обещанието за заем не може да бъде доказвано с гласни доказателства съгласно чл.164 ГПК.

СЪДЪТ докладва молба вх. № 23151 от 07.10.2022 г. от адв. М. В., пълномощник на ответника, във връзка с указанията на съда, дадени с определение № 1080/15.07.2022 г., за уточняване възражението за прихващане на ответника със сумата от 150 000 евро, представляващи вземане на ответника от ищеца въз основа на неоснователно обогатяване.

АДВ. Г.: Запознат съм. То не се различава от изложеното с допълнителната искова молба. Поддържам, че не може, по този начин изложено, да се вземе за съвместно разглеждане, понеже твърди се, хем, че ще има основание за разместване на блага, хем, че ако това основание се установи, че е автентично, то няма да съставлява основание. Не се твърди наличието на основание за насрещно вземане, с което да може да се прихване.

Поради което смятам, че така искането не може да бъде въведено, като предмет.

Въз основа изявленията на страните, С Ъ Д Ъ Т намира, че не е необходимо да извърши корекция на доклада по делото, поради което 5

ПРИЕМА

ЗА

ОКОНЧАТЕЛЕН проектодоклада,

Определение № 1080 от 15.07.2022 г. изготвен с

ПРИЕМА направеното с отговора на исковата молба и уточнено с молба вх. № 23151 от 07.10.2022 г. възражение за прихващане в посочения смисъл, за сумата от 150 000 евро, претендирани от ищеца поради липса на основание за издаване на процесния Запис на заповед.

Съгласно доклада съдът е допуснал до приемане в съдебно заседание на писмените доказателства, представени от страните при размяната на книжа и е допуснал съдебно почеркова експертиза.

СЪДЪТ намира, че представените от страните писмени доказателства, следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства, както следва: Удостоверение за наследници изх. № АУ107169ОД/03.11.2020 г., Запис на заповед, издаден на 22.05.2013 г., Заповед № 260554/28.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение въ основа на документ по чл. 417 ГПК по в.ч.гр.д. № 78/2021 г. по описа на РС-В., Определение № 280/20.01.2021 г. по в.ч.гр.д. № 78/2021 г. по описа на ОС-В., съобщение по ч.гр.д. № 15251/2020 г. по описа на РС-В..

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за вярност преписи от представените с отговора на искова молба писмени доказателства, както следва: Експертно мнение относно авторство на подписи от 18.09.2021 г. на инж. А.Д.-вещо лице, Удостоверение от РС-В. по ч.гр.д. № 416 от 19.05.2021 г. за приемане по описа от ответника на наследството на С.Т.С., Удостоверение от БНБ № БНБ-104655/17.11.2020 г., относно наличните банкови сметки на С.Т.С., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 32, том 1, рег. № 523, дело № 32/2017 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том 5, рег. № 6713, дело № 742 от 2020 г., Нотариален акт за учредяване право на строеж между съсобственици № 35, том 6, рег. № 7685, дело № 877/2020 г., Образец от подпис.