Решение № 141 от 05.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000501404 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ – Въззивно обжалване.

Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 265575 от 01.04.2025г. подадена от Е. С. Г. срещу Решение № 260096 от 07.03.2025г. постановено по гр.д. № 4549/2020 г. по опис на СГС.

В жалбата се излага, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Въззивната жалбоподателка се позовава на неправилност на съдебния акт в неговата цялост, като навежда доводи, че съдът неправилно е изчислил квотата на завещателното разпореждане направено в нейна полза. Поддържа и становище, че претенцията е за собственост на целия имот, поради което за нея не е без значение, как съдът е определил размера на квотата при наличие на претенция за изключителна собственост, възоснова на няколко кумулативно заявени придобивни основания за части от собствеността. Моли за отмяна на решението и постановяване на акт по същество, с който исковете да бъдат уважени в поредността, в която са предявени.

Съдът приема въззивната жалба за допустима, както в частта в която се обжалва отхвърлителните части от претенциите на ищцата, така и в останалата част от решението на първата инстанция, в която съдът е прел за установено в отношенията между страните, по съединените кумулативно като главни претенции за собственост, ищцата е собственик на 8/14 ид. части по 1 завещание. За да достигне до извод за допустимостта на жалбата, въззивният съд съобрази начинът на съединяване на исковете (искове за собственост на недвижим имот (главен и евентуален), при наведени различни придобивни основания за части от собствеността. Тя е безспорно допустима и по отношение на същото решение в частта, в които съдът е отхвърли претенцията за завещание над 8/14 ид. части до 9/14 ид. части до цялото право на собственост, както и в частта, в която съдът е отхвърлил претенция за собственост възоснова на давностно владение, чрез осъществяване на фактическа власт с намерение за своене в периода от 2004 г. до датата на предявяване на исковата молба, както и по евентуалния иск със същото правно основание чл. 79, ал.1 т ЗС вр. Чл. 124 от ГПК за 5/14 ид. части от целия имот.

Въззиваемите П. И. Л., М. Р. Л. и С. Р. Л. в писмен отговор не обосновават възражения за недопустимост на въззивната жалба (изцяло или от части) но в писмен отговор я оспорват като неоснователна. Излагат доводи за обоснованост на решението като считат, че съдът правилно е анализирал събраните по делото доказателства и възоснова на тях постановил обоснован съдебен акт. Молят за потвърждаване на обжалваното решение.

Настоящият състав на САС приема, че е сезиран с допустима въззивна жалба срещу обжалваем съдебен акт, който е валиден изцяло и допустим, а относно неговата правилност, въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата и за да се произнесе по същество, взе предвид следното:

Исковото производство е образувано възоснова на предявени при условията на чл. 210 от ГПК (уточнение с молба с вх. Рег. № 277863 от 11.02.2021г. л. 47 от гр.д. № 4549/2020 г. по опис на СГС) , установителни искове, съединени кумулативно и в евентуалност, за приемане за установено, в отношенията между страните, че ищцата Е. С. Г. е собственик на следния недвижим имот с идентификатор

***, при граници

***, 8134.304 325.3.20, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр.***, ж.к. „***“ бл. *, ет. * с площ от 101.15 кв.м. С главния си иск ищцата претендира, че е собственик на целия имот, като за 9/14 ид. части въвежда придобивно основание завещателно разпореждане от 16.10.2009г. на нейният баща С. М. Л., б.ж. на гр.***, починал на ******** г., обективирано в нотариален акт № 5/16.10.2009 г., том I „з“, рег.№ 7973, нот. дело № 27“з“/2009 г. на нотариус С. Т., с район на действие СРС, а останалите 5/14 ид. части претендира, че е придобила собствеността по давност, чрез осъществяване на владение с намерение за своене от 2004 г. , а по евентуалния иск претендира че е придобила 2/3 ид. части от собствеността по наследяване и 1/3 по давност, като началния момент на владението е 2004 г. и на двете петенции за собственост на основание чл. 79, ал.1 от ЗС е 2004г.

Ответниците не са оспорвали факта, че ищцата е живяла с родителите си в имота и продължава да живее в него след тяхната смърт, но са въвели фактическо твърдение, че ползването му е било разпределено между нея 2

(ищцата) и семейството на брат й (ответниците) и всеки от тях е знаел каква част от имота притежава; че вещи на синът на С. М. Л., а именно Р. С. Л. винаги е имало в имота, а до неговата смърт (******** г.) той е го е посещавал и е демонстрирал собственически права върху него. Също се твърди, че ищцата е получила от родителите си и друг имот за уравняване на дяловете между нея и брат ѝ, който е бил обезщетен с имот в съседен блок.

От фактическа страна, възоснова на събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на 16.10.2009г. С. М. Л. (баща на Е. и на Р.) , б.ж. на гр.***, починал на ******** г., е завещал в полза на своята дъщеря „половината плюс 1/7 отгоре, в повече от другата половина“ от процесния имот. Завещателното разпореждане е обективирано в нотариален акт № 5/16.10.2009 г., том I „з“, рег.№ 7973, нот.дело № 27“з“/2009 г. на нотариус С. Т., с район на действие СРС. Не е спорна действителността на завещанието, поради което и съобразно волята на завещателя, след неговата смърт настъпила на ******** г. ищцата Е. С. Г. се легитимира като собственик на ½ ид. част от оставения в наследство процесен имот, както и върху 1/7 ид. част от другата половина.

Завещателното разпореждане легитимира ищцата Е. С. Г. като собственик на 8/14 ид. части от имота, придобити по завещание от баща й С.

М. Л.. Правата на ищцата в тази квота и на соченото от нея придобивно основание чл. 24, ал.1 от ЗН не се оспорват от ответниците.

Спорен е въпросът дали съпругата на завещателя, а именно З. Р. Л. е придобила по наследяване права върху процесната собственост, след като тя е предоставена като обезщетение на нейният съпруг за имот придобит по наследство и дали договорът за продажба на наследство, сключен между нея и ищцата Е. С. Л., увеличава делът от собствеността и с каква квота? Възоснова на събраните по делото доказателства, настоящият състав на САС приема, че З. Р. Л. е наследила съпруга си С. М. Л., но не притежава права от прекратена СИО, а наследява дял, равен на делът, който наследяват двете им общи деца, поради което с договора за продажба на наследство

(по чиято действителност също не се спори –л. 29-30 от гр.д. № 4549/2020 г. СГС) ищцата Е. С. Г. е придобила право на собственост върху още 1/ 7 от целия имот.

Захира Р. Л. не е притежава права на собственост към момента на предявяване на исковете и към момента на смъртта си. Тя е била носител на право на ползване, което се е погасило след нейната смърт на 22.06.2022 г. Но е наследила съпруга си, наравно с двете им деца, всеки по 1/7 ид. части от целия имот (общо 3/7 ид. части), а остатъка от 4/7 по завещание са собственост на ищцата. Както е посочено по горе, частта, която е наследила съпругата на Л. е собственост на ищцата, от което следва, че тя е собственик 4/7 по завещание 1/7 по наследяване и 1/7 чрез покупка на наследството от своята майка. Останалата 1/7 ид. част от собствеността върху процесната собственост е придобита по наследяване от нейния брат – 3 наследодател на ответнициците.

Спорът пред въззивния съд е за това, дали С. М. Л. е наследен от сина си и в каква квота, както и дали ищцата е придобила неговата част по давност. До смъртта на С. М. Л. (********г.), неговият син Р. С. Л. не се легитимира като собственик на имота. След смъртта на баща си, Р. С. Л. е получил по наследяване 1/7 от собствеността върху процесния имот. Релевантно за спора е поведението на наследника Р. С. Л. от 17.02.2010 г. до датата на неговата смърт ******** г., а след това и на наследниците му – ответниците, сега въззиваеми до 17.02.2020 г. когато изтичат 10 -те години срок, който нормата на чл. 79, ал.1 от ЗС сочи като минимален, но достатъчен, имотът да премине в изключителна собственост на недобросъвестния владелец, каквато е Е. С. Г. по отношение на 1/7 и част, а и за целия имот.

Началният момент на своене на имота посочен в исковата молба е 2004 г., но до датата на смъртта на С. М. Л., ищцата от една страна твърди, че собствеността принадлежи на баща ѝ, а от друга страна, че свои имота в негово присъствие. Настоящият състав за на САС намира, че своенено на чужд имот, може да настъпи само към момента на възникване на собствеността в патнимониума на ответниците, защото от датата на смъртта на С. М. Л.

******** г. до датата на смъртта на Р. С. Л. ******** г. не е изтекъл 10 годишния срок по отношение на Р. С. за неговите 1/7 ид. част от собствеността, придобити по наследяване на 17.02.2010 г. при откриване на наследството. Тези част са наследили от ответниците, към момента на откриване на наследството оставено от техният наследодател Р. С. Л. починал на ******** г., но преди да е изтекъл 10 годишен срок, който би изключил правата на Р. С. Л.. Т.е. към момента на настъпване на неговата смърт, правото на собственост върху 1/7 ид.част е наследено от трите ответниците (съпруга и две деца), а до датата на предявяване на иска 27.02.2020 г. по отношение на тях е изтекъл срок от една година (недостатъчен за да се претендира придобивна давност). Без значение е поведението на Р. С. Л. в периода от 2004 г. до 17.02.2010 г., защото той не е носител на права на собственост в този период. Също е без значение дали Е. С. Г. е демонстрирала собственически права пред брат си, след като собствеността върху целия имот до 17.02.2010 г., принадлежи само на С. М. Л., а след това до смъртта на брат й не е изтекъл срок от 10 години, който наред с останалите факти от фактическия състав на придобивната давност, би могъл да се преценява като достатъчен за изтичане на срока по придобивната давност. В срока на придобивната давност, но преди изтичането му, наследството (1/7 ид. част) оставено от С. М. Л. в полза на Р. С. Л. е преминало в патримониума на ответниците, по силата на универсалното наследствено правоприемство.

Следователно по отношение на ответниците, като самостоятелни субекти на съсобственически права, срокът на придобивната давност за Е. С. Г. е започнал да тече от ******** г. и естествено не е изтекъл към датата на предявяване на исковата молба 27.02.2020 г.

До смъртта на баща си Е. С. Г. не притежава никаква собственост от 4 имота. Актът на разпореждане, какъвто безспорно е нотариалното завещание сочи, че собственикът – нейният баща се е разпоредил приживе като е завещал на дъщеря си 8/14 части (4/7) от имота. След неговата смърт тя е наследила 2/14 (1/7) и закупила наследството на майка си т.е. още 2/14 (1/7).

Към датата на предявяване на иска се легитимира като собственик на 6/7 ид.части от собствеността, а останалата 1/7ид. част, наследена от нейният брат е не е придобила по давност, защото към момента неговата смърт не е изтекъл 10 годишния срок на демонстиранато своене. От горното следва, че всички факти установени със свидетелски показания за посещенията на Р. С.

Л. в домът на баща до неговата смърт са не относими към предмета на доказване. Относимите към предмета на доказване са фактите свързани с поведението на Р. С. Л. след смъртта на неговия баща. Не е спорно, че преди смъртта на Р. С. Л., а и след това имотът се обитава от Е. С. Г.. Не е спорно още, че в същия имот са живели и техните родители до смъртта си. Не е спорно, и от събраните писмени доказателства се установява, че основно имотът е поддържан от Е. С. Г.. Преди да изтече, срокът на придобивната давност в полза на Е. С. Г., нейният брат е починал. Към датата на неговата смърт не е изтекъл 10 годишния срок на своене, поради което и при откриване на наследството, неговата 1/7 ид част е наследена от съпругата му и от двете му деца (ответниците), всеки от които е наследил равни части, но в рамките на 1/7 ид. част.