Решение № 547 от 01.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. Пловдив, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Маргарита Ив. Г.ева като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20265330200485 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0333-001625 от 10.12.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на Г. С. Т., ЕГН ****, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г. С. Т. чрез адв. М. Н. обжалва наказателното постановление, като в жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на НП и моли същото да бъде отменено. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена за насроченото открито съдебно заседание не изпрати представител. Депозира становище с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаване на наказателното постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, а именно санкционираното лице чрез процесуален представител Н. отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 28.11.2025г. в 16:37 часа, жалбоподателят Г. С. Т., се намирал в с.

Кадиево , като се движел с управляван от него лек автомобил марка ‚‘‘Субару‘‘ модел ,, Форестър‘‘, с рег. №****, собственост на И.М.Р., с посока 1 на движение юг към север по улица ‘‘6-та‘‘ № 10. Водачът бил спрян за проверка, като актосъставителят установил, че всички 39 контролни точки на жалбоподателя били отнети с влезли в сила наказателни постановления, поради което същият допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 157 ал. 4 ЗДвП, като не е върнал свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР. С АУАН било иззето и СУМПС №**** Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

По делото е приложена справка за нарушителя от която обаче не става ясно кога точно са отнети всички 39 точки на нарушителят. Съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност по силата на законът.

Съгласно разпоредбата на чл. 171 т. 4 ЗДвП, принудителна административна мярка изземване на свидетелство за управление МПС се налага, когато не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.

Независимо, че с отнемането на всички 39 контролни точки, водачът е изгубил правоспособността си да управлява моторно превозно средство, валидно издаденото СУМПС не се отменя ex lege по силата на закона и загубва автоматично качеството си на документ удостоверяващ правоспособността.

Това е така, тъй като свидетелството за управление на МПС е документ удостоверяващ, а не пораждащ правоспособността на водачите на моторни превозни средства. Целта на мярката по чл.171, т.4 от ЗДвП е временно изземвайки документа удостоверяващ тази правоспособност, предвид факта, че с отнемането на всички контролни точки съответният водач на МПС е вече неправоспособен такъв, да се осигури безопасността на движението по пътищата, с оглед преустановяване възможността неправоспособните водачи да се легитимират като правоспособни такива. В случая обаче налагането на ПАМ, не е станало по реда на чл. 171 т. 4 ЗДвП, а със самия АУАН което не съответства на закона.

В съдебната практика последователно се приема, че макар правната последица да настъпва ex lege, административно-наказващият орган следва да установи по несъмнен начин всички елементи от фактическия състав, включително момента на изчерпване на контролните точки и въз основа на заповед да бъде иззето СУМПС ако то не е върнато.

При така установената фактическа обстановка съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност по силата на 2 закона. Настъпването на тази правна последица не е обусловено от издаването на допълнителен административен акт, а настъпва ex lege при изчерпване на определения брой контролни точки. Независимо от това, в производството по оспорване на наказателно постановление административно-наказващият орган носи доказателствената тежест да установи по несъмнен и категоричен начин всички елементи от състава на вмененото нарушение, включително обстоятелството, че към датата на проверката лицето действително е било загубило правоспособността си вследствие отнемане на всички контролни точки. В конкретния случай по делото е представена единствено справка от информационните масиви на административния орган относно движението на контролните точки на жалбоподателя. Посочената справка има удостоверителен характер единствено относно отразените в нея данни, но сама по себе си не е достатъчна да установи по безспорен начин датата, на която са влезли в сила съответните наказателни постановления, респективно моментът, в който е настъпило изчерпването на всички контролни точки. Не са ангажирани надлежни доказателства за връчването и влизането в сила на всички санкционни актове, въз основа на които се твърди да са били отнети точките.

Отделно от това, от справката за нарушител/водач се установява, че по отношение на жалбоподателя е била издадена ЗППАМ № 25-1030-000894 от 11.12.2025 г. с която му се изземва СУМПС, но това е станало след като вече му е било отнето СУМПС със съставения АУАН. Това обстоятелство поставя под съмнение последователността и правната логика на предприетите административни действия, както и коректното индивидуализиране на релевантните факти към момента на санкциониране.

Налице е и не пълно описание на нарушението, доколкото в АУАН и НП не се съдържа информация, кога жалбоподателят е останал без контролни точки и към кой момент е следвало да върне притежаваното от него СУМПС, тоест

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е само виновно извършеното деяние. Вината е задължителен елемент от състава на всяко административно нарушение и липсата изключва административнонаказателната отговорност. В настоящия случай не се установява жалбоподателят да е съзнавал, че е изгубил правоспособността си, нито да е могъл и бил длъжен да предвиди това обстоятелство при конкретните данни по делото. Следователно не са доказани нито умисъл, нито непредпазливост като форма на вина.

При тези данни съдът приема, че по делото не е установено по безспорен начин осъществяването както на обективните, така и на субективните признаци на вмененото административно нарушение.

Съмненията относно релевантните факти следва да се тълкуват в полза на санкционираното лице.

Ето защо издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

3

С АУАН е било отнето и СУМПС на жалбоподателя, като в наказателното постановление липсва произнасяне за това. От друга страна, обаче самото отнемане представлява принудителна административна мярка, издадена е такава, макар и в последващ момент – 11.12.2025 г. и същата подлежи на разглеждане по реда на АПК и не се явява предмет на настоящото производство.

По разноските:

По делото не се претендират разноски, както и липсват доказателства за направени такива от страна на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0333-001625 от 10.12.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на Г. С. Т., ЕГН ****, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4