Решение № 377 от 20.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 404/2026
- Вид
- Решение № 377
- Подписан
- 20.07.2026
- В сила
- 12.09.2026
- Състав
- Димо Колев, ЛЮБКА МИЛКОВА, СИЛВИЯ ПАНТЕЛЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.1 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 296 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 325 ал. 1 т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 377 гр. Велико Търново, 20.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димо Колев
Членове:
ЛЮБКА МИЛКОВА
Силвия Пантелеева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20264100500404 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба на П. С. Х. от гр. Л., подадена чрез пълномощника й адв. Й. Й. от ВТАК против решение № 18/04.02.2026г. по гр. д. № 543/2025г. на Районен съд – Павликени, в частта му, с която предявеният от жалбоподателя срещу работодателя му иск с правно основание чл. 200 ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания причинени му в резултат на увреждане на здравето при настъпила на 16.04.2025г. трудова злополука е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3323, 40 евро до пълния предявен размер от 20 451, 68 евро.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, в атакуваната му част, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Жалбоподателят изтъква, че при правилно установена от районния съд фактическа обстановка досежно настъпването на трудовата злополука, получената увреда на здравето и липсата на съпричиняване на вредоносния резултат, липсват конкретни мотиви за определяне на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди относими към интензитета на търпените от него болки и страдания, продължителността на оздравително – възстановителния период и социално – икономическите условия в страната. Допълва се, че при съобразяване на горните обстоятелства, очертаващи значителни по интензитет болки и 1 страдания, продължително лечение с оперативна намеса под пълна анестезия, липса на пълно възстановяване и към момента, наличието на видим оперативен белег, както и намалена хватателна способност на увредения крайник, справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди би възлизал на претендираната сума от 40 000 лв. в равностойност на 20 451, 68 евро. В тази връзка се подчертава, че жалбоподателят продължава лечението си, като през м. февруари 2026г. му е извършена оперативна интервенция за премахване на имплантирани медицински изделия /представена е епикриза от 05.02.2026г./, което допълнително удължава срока на лечение и на търпените болки и страдания, при ограничаване движението и ползването на травмирания крайник. По тези съображения иска от ВТОС да отмени обжалваното решение, в атакуваната му част, с която е отхвърлена исковата претенция за неимуществени вреди за сумата от 17 128, 28 евро и се постави ново решение, с което иска по чл. 200 ал. 1 КТ се уважи в пълен размер с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК отговор по въззивната жалба е подаден от ответника по делото, с който се оспорва същата като неоснователна и недоказана.
Възразява се срещу оплаквания на жалбоподателя за липсата на мотиви в обжалваното решение относно въпросите, имащи значение за вида и характера на неимуществените вреди и следващото се за тях обезщетение. Подчертава се, че макар в тази част мотивите на съда да не се отличават с многословие и обстоятелственост, същите са разбираеми и достатъчни, за да се разбере формираната от съда воля по отношение на справедливия размер на дължимото обезщетение. Допълва се, че определеното от съда обезщетение съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, доколкото от приложената по делото медицинска документация е видно, че пострадалата след болничното си лечение, не изпитва постоянни болки, а само спонтанно и при натиск, както и че според заключението на СМЕ оздравителния период при нея е 3-4 месеца, като оперативната интервенция не нарушава естетичния вид на гърба на лявата длан.
Изтъква се още, че намалената хватателна способност на лявата ръка не е попречила на пострадалата да започне работа три месеца след злополуката и то на длъжност, изискваща пълноценното използване и на двете й ръце. На следващо място се възразява с позоваването на статистически данни на НСИ, че присъденото обезщетение в размер на 6500 лв. е съизмеримо със средните доходи в страната за период от три месеца. Добавя се, че новопредставеното доказателство не може да обоснове по – висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като претърпяната нова операция не е довела до допълнителни болки и страдания, както и до телесен дискомфорт за ищцата. С тези доводи се иска от ВТОС да потвърди обжалваното решение в атакуваната му част с присъждане на разноски.
Решение № 18/04.02.2026г. по гр. д. № 543/2025г. на Районен съд – Павликени, в частта му, с която иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е 2 уважен до размера на 3323, 40 евро, както и в частта му, с която иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен до сумата от 47, 04 евро и отхвърлен за горницата над нея до пълния предявен размер от 613, 55 евро, поради необжалването си е влязло в сила /арг. чл. 296 т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, в атакуваната му част, поради което е процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост, тъй като са били налице положителните респ. са липсвали отрицателните предпоставки за предявяване на исковете, а първостепенният съд се е произнесъл в рамките на сезирането си с исковата молба, без да има произнасяне в повече от поисканото.
При проверката по реда на чл.269 изр.2 от ГПК за правилността на обжалваното решение, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:
Първостепенният съд е бил сезиран обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1292 лв. и за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., настъпили в резултат на трудова злополука от 16.04.2025г., призната за такава с разпореждане на № 5104-04-40/15.05.2025г. на ТП на НОИ – В. Търново, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Ищцата твърди, че е работила при ответника на длъжността „***“ на основание трудов договор от 25.03.2025г., както и че на процесната дата – 16.04.2025г. е била инструктирана на извършва различна от обичайната си работа, като подава блок форми на миячна машина. Ищцата уточнява, че при поставяне на една от тези форми на лентата за вход на миячната машина, се подхлъзнала и паднала на пода, а формата я ударил в лявата ръка, в резултат на което получила фрактура на метакарпална кост.
Посочва, че този инцидент е признат по съответния административен ред за трудова злополука по чл. 55 ал. 1 КСО. Изтъква, че гореописаната фрактура е предизвикала 3 оток, болки и ограничено движение на лявата й длан, както и че е претърпяла операция за открито наместване и вътрешна фиксация на счупването с плака и кортикални винтове, който имплант впоследствие подлежи на оперативно отстраняване. Ищцата допълва, че преди злополуката е била в отлично здраве и е нямала проблеми с увредения крайник, но вследствие на фрактурата и последвалото оперативно лечение била принудена да щади ръката си, но въпреки това изпитвала болки и трудно си служела с нея. Уточнява, че в резултат на това изпитвала затруднения в ежедневието си при самообслужване, поддържане на домакинство, носене на по – тежки предмети. Ищцата твърди, че е изживяла сериозен стрес от инцидента и че чувства неудобство от белега на ръка й. Смята, че за да обезщети търпените от нея морални вреди следва да получи заместващо обезщетение в размер на 40 000 лв., а за покриване на извършените от нея разходи по лечение, изразяващи се в заплатени такси и закупуване на имплант, следва да получи сумата от 1292 лв.
С отговора на исковата молба ответникът признава, че ищцата е негов служител и че е претърпяла описания от нея инцидент, докато е била на работа, който е признат за трудова злополука с разпореждане на ТП на НОИ В. Търново. Оспорва в деня на инцидента ищцата да е извършвала работа, различна от обичайната и релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради груба небрежност, тъй като не е поддържала чисто работното си място, поради което на пода около нея имало остатъчни продукти от производствения процес, довели до подхлъзването й. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерен и неотговарящ на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а относно претенцията за имуществени вреди възразява да е предоставил на ищцата сумата от 1200 лв. за покриване на раз При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на СМЕ, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба страните не са навели оплаквания за неправилно изяснена фактическа страна на спора, поради което въззивната инстанция не може да приеме различни фактически констатации от тези на районния съд В тази връзка по делото е безспорно установено, че на основание трудов договор от 25.03.2025г. ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „***“ и че на 16.04.2025г., докато е изпълнявала трудовата си функция, същата при подаване на блок форми към миячна машина се е подхлъзнала, паднала на пода и върху лявата й ръка паднала една от блок формите, като й причинила фрактура на показалеца /закрито счупване на втора метакарпална кост – заключение СМЕ/. Въпросният инцидент бил деклариран от работодателя като трудова злополука и признат за такава с 4 разпореждане № 5104-04-40/15.05.2025г. на ТП на НОИ В. Търново, за което не е спорно, че е влязло в сила на 06.06.2025г., поради необжалването му.
За отстранява последствията от трудовата злополука, на 23.04.2025г. ищцата претърпяла оперативна интервенция, при която по обща анестезия е извършено репониране на фрактурата и фиксация с плака и кортикални винтове. Предписано е медикаментозно лечение, като ищцата е била в отпуск по болест в периода от 22.04.2025. до 23.07.2025г. На 15.08.2025г. същата е започнала работа при друг работодател на длъжност „работник, сладкарско производство“.
От заключението на изслушаната пред районния съд СМЕ се установява, че възстановително – оздравителния процес при получената от ищцата травма - закрито счупване на втора метакарпална кост на лява длан протича в рамките на 3-4 месеца, нужни за възстановяване на анатомичната цялост на костните фрагменти при повеждане на консервативно лечение. Според вещото лице, след завършване на този процес, следва да се премахне металната остеосинтеза, като това най – ранно следва да се случи 5-6 месеца след операцията. При преглед на ищцата, извършен на 30.10.2025г., вещото лице е констатирал намалена хватателна способност на захват на лявата ръка, мускулна атрофия по гърба на лявата ръка в зоната на втора метакарпална кост. Направил е извод, че оперативния белег с размери 5/0,2 см. не нарушава естетическия вид на гърба на лявата длан. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че наличието на метална плака води до усещане за тежест и неудобство, тъй като е чуждо тяло, както и че водещата ръка на ищцата е дясната.
Разпечатката съдържа 24 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e86686fc-5801-437d-99f9-9223878a122d