Решение № 2557 от 25.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2557 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Б. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Яна Б. Въззивно гражданско дело № 20221100501282 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20191064 от 28.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 25794 по описа на СРС за 2019 г., 49 състав, са отхвърлени предявените от Е. Д.-К. иск срещу В. С. с правно основание чл.51 от ЗА за заплащане на сума в размер на 2920 шв.франка като частичен от сумата в размер на 22719, 17 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски - държавна такса за образуване пред швейцарски съд бракоразводно дело и адвокатско възнаграждение за обжалване на решението на първоинстанционния съд в Швейцария, както и сума в размер на 5000 лв. - заплатена за образуване на ново трето бракоразводно дело пред български съд - гр.д. № е73734/2017 г., СРС, 86 състав. С решението е отхвърлен и евентуално предявеният иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.281 от ЗЗД и вр.чл.82 от ЗЗД за сумата от 2920 шв.франка като частичен от сума в размер на 22719,17 шв.франка - обезщетение за неизпълнение на договор за правна защита и съдействие, изразяващо се в заплатени разноски - държавна такса за образувано пред швейцарски съд бракоразводно дело и адвокатско възнаграждение за обжалване на решението на първоинстанционния съд в Швейцария, както и за сума в размер на 5000 лв. - обезщетение за неизпълнение на договор за правна защита и съдействие във връзка с образувано ново трето бракоразводно дело пред български съд - гр.д.$ 73734/2017 г., СРС, 86 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника ЗК "Лев Инс" АД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от ищцата против решението в неговата цялост. Жалбоподателката сочи, че 1 съдът неправилно приел, че приложеното по делото писмо до адв.Х. не изхождало от ответницата и тя не била дала съвет на ищцата, въпреки наличието на редица косвени доказателства за авторството на писмото. Сочи, че ответницата била наясно, че няма познания по швейцарското право и въпреки това се ангажирала с даването на съвет относно изходa на делото в Швейцария, макар същото да не подлежало на прекратяване. Твърди, че съдът неправилно приел, че преводното нареждане от 10000 шв.франка било извършено от лице, различно от ищцата, поради което не било доказано претърпяването на вреди. Счита, че вътрешните отношения между ищцата и трето за делото лице са ирелевантни. Сочи, че е налице причинна връзка между поведението на ответницата и вредите, доколкото поради оттеглянето на исковете по бракоразводното дело, същата изгубила безвъзвратно имуществените си претенции, като единствено и остава възможността да се защитава по исканията на своя съпруг, което довело и до необходимост от обжалване на съдебното решение и заплащане на допълнителни разходи за защита срещу решението в частта, в която не е влязло в сила, а именно по претенциите, предявени срещу нея. Неправилно съдът приел, че не е налице и причинно-следствена връзка между поведението на ответницата във връзка с гр.д.№ 73734/2017 г. по описа на СРС и претърпените от ищцата вреди в размер на 5000 лв. Ответницата представлявала ищцата по посоченото дело, като е получила възнаграждение в размер на 5000 лв. Обстоятелството, че в платежното нареждане липсвало пояснение за какво точно е тази сума, не било достатъчно да се приеме, че сумата не представлявала възнаграждение именно по това дело. Същите аргументи счита, че следва да се вземат предвид и по отношение на евентуално предявения иск.

Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат уважени.

В срока за отговор е постъпил такъв от въззиваемата, с който оспорва подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение. Сочи, че жалбата

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съдът намира, че решението е и правилно, като с оглед оплакванията, изложени във въззивната жалба, следва да се изложат следните съображения:

Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл.51 от ЗА и чл.79,ал.1, вр.чл.281 от ЗЗД, вр.чл.82 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че с бившия си съпруг живеели в Швейцария до 2010 г., като след раздяла установила своето местоживеене в България. През 2015 г. бившият съпруг на ищцата завел дело за прекратяване на брака пред СРС /гр.д.№ 17518/2015 г./, като същото било прекратено поради личното неявяване на г-н К.. Ищцата също желаела да бъде прекратен бракът, поради което подала иск за развод в Швейцария, като по това дело я представлявал швейцарски адвокат - Л. Х.. Искът за развод бил съединен с искове за издръжка, уравняване на пенсионните плащания от втория осигурителен 2 стълб, уреждане на имуществените отношения между съпрузите след прекратяване на брака, както и разноски в производството.

Г-н К. подал втора искова молба за развод в България, като било образувано гр.д.

№ 12496/2016 г., което било прекратено поради висящност на спора в чужбина. В периода 2015 г. - 2018 г. ищцата ангажирала услугите на ответницата във връзка с прекратяване на брака , като същата следвало както да предприема действия по делата, образувани в България, така и да изготви цялостна процесуална стратегия и предоставяне на съвети относно правното положение на ищцата във връзка с прекратяване на брака . Въпреки че нямала компетентност по швейцарското право и не владеела немски или английски език, ответницата приела мандата, като давала правни съвети относно производството пред Окръжния съд в гр.Баден и в това качество поела кореспонденцията с адв.Х.. Изготвила писмо, което изпратила до адв.Х., с което недвусмислено го инструктирала да оттегли предявените от него искове с мотива, че швейцарският съд е некомпетентен да ги разгледа и следователно дори да постанови решение, то няма да бъде признато от България, като е считала, че в резултат на оттегляне на исковете, делото ще бъде прекратено. Писмото било приподписано от ищцата, която изцяло се доверила на ответницата. В изпълнение на указанията, адв.Х. оттеглил всички искове по брачния процес, като поради особеностите на швейцарското право и поради заведените от г-н К. в рамките на същото производство насрещни искове, делото пред Окръжен съд в гр.Баден не било прекратено, а продължило като на 13.06.2018 г, по него било постановено решение, което било изцяло в ущърб на ищцата, тъй като била осъдена да заплати имуществено уравняване на бившия си съпруг, както и изгубила претенциите си за уравняване на пенсионните плащания. Поради погрешните съвети и инструкции на ответницата до адв.Х., довело до оттеглянето на исковете, предявени от ищцата по бракоразводното дело, същата окончателно пропуснала възможността да представи доказателства, с които да обори оценката на стойността на имотите, притежавани от съпрузите, както и да представи доказателства, че претендираната от бившия съпруг оценка е многократно по-висока от пазарните цени. Към подаване на настоящата искова молба решението на швейцарския съд се обжалвало в частта относно имущественото уравняване, като бил ангажиран друг швейцарски адвокат. Сочи, че претърпяла вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорари и държавна такса за обжалване на швейцарското решение. Също така претърпяла вреди в размер на 5000 лв., изразяващи се в заплатено на ответницата адвокатско възнаграждение, поради това, че завела бракоразводно дело пред СРС под № 73734/2017 г. с цел решението по него да се противопостави на решението на швейцарския съд, като впоследствие това дело било прекратено, тъй като имало висящо дело пред швейцарския съд със същия предмет.

По делото е представено писмо, адресирано до адв.Л. Х., веднага след съдържанието на което е изписано печатно, че същото е изготвено от адв.С., а под името на адв.С. саморъчно ищцата е изписала трите си имена, като е заявила, че поддържа изцяло направените искания от адв.С.. С писмото се обосновава извод за липса на компетентност на швейцарския съд с оглед правилата по международното право, като се сочи, че продължаването на делото в окръжния съд в Баден било неоснователно и решението му нямало да бъде признато в България. Изразена е волята на ищцата за оттегляне на иска пред съда в гр.Баден с цел прекратяване на производството там.

Ангажирано е по делото извънсъдебно изготвено становище от доц.д-р Б.М., възложено от ищцата, в което се сочи, че в искането до адв.Х., било неправилно 3 становището относно международната компетентност и по-скоро липсата на такава на швейцарския съд, не се съобразява обстоятелството, че при висящо дело в Швейцария швейцарският съд сам преценява изложените факти и обстоятелства и може да установи, че делото изобщо няма международен елемент, както и че без да се информира за последиците от оттеглянето на иска според швейцарското право изразява волята на своята доверителка.

По делото е прието и решението /с превод на български език/ на Окръжен съд Баден. На стр.8 ,т.4.1. е посочено, че на 04.10.2017 г. ищцата декларирала оттеглянето на иска за развод, предявен на 10.02.2016 г.Към това тя изложила с входиране от 06.11.2017 г., че действително при иска за развод става дума за двустранен иск, при което ответната страна по принцип би могла да заявява искания във връзка с последствията от развода без да трябва да подава насрещен иск в същинския му смисъл. Ако ответната съпружеска страна би искала наистина да се подсигури ефективно срещу отпадането на подсъдността в резултат на оттеглянето на иска за развод, тя би трябвало да повдигне насрещен иск. Ответникът не оценил правилно казуса, че исканията в неговия отговор на иска не биха конституирали насрещен иск, поради което чрез оттеглянето на иска за развод повече не би съществувала подсъдност на швейцарския съд. Окръжният съд се позовава на практика на Федералния съд по отношение на последствията при оттегляне на иск за развод в ново решение от 17.10.2016 г., като приема, че след като страните са живели най-малко две години разделени към началото на производството, то не може да има насрещен иск и след като и двете страни са заявили едно желание за развод, то ищцата не може да разполага повече сама с претенцията за развод, като не може нейното оттегляне да доведе до прекратяване на производството, като единствено нейните искания се считат за оттеглени, поради което от нейна страна е приел, че същата няма към ответника никакви имуществени претенции. По отношение на имуществените уравнявания на страните, съдът сочи, че издал постановление от 04.08.2017 г., като указал на ищцата да представи доказателства, относно всеобхватна снимкова документация на всички намиращи се в нейно притежание имоти в България, както и да се представят актуални пазарни оценки от вещо лице на имотите, като ищцата не изпълнила така дадените указания за представяне на доакзателства, поради което съдът е приел, че поради липса на други доказателствени средства относно оценката на имотите, следва да се вземат предвид изложенията на страните при разпита им и те да се признаят и по-конкретно е взел предвид стойностите, посочени от ответника.

Ангажирана е и имейл кореспонденция между страните.

Съгласно чл.51 от ЗА за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз отговаря за причинените на клиента вреди.