Решение № 266 от 07.05.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Разград, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20233330101623 по описа за 2023 година

За да се произнесе, Съдът взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита срещу дискриминацията за първия иск; чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита срещу дискриминацията за втория и третия иск; респ. чл.51, ал.2 от Закона за задълженията и договорите за възражението.

Депозирана е искова молба от Ф. Т. К. против ДГ „*******” град **** и Р. Т.

А., с която иска от съда:

1.Да приеме за установено по отношение на ответниците ДГ „*******” град **** и Р. Т. А., че при проведено уволнение със заповед №181/08.06.2021 г. е била подложена на пряка дискриминация по признаци „възраст”, „образование”, „семейно положение”, „лично положение”;

2.Да осъди ответниците ДГ „*******” град **** и Р. Т. А., да й заплатят обезщетение за имуществени вреди в размер на 18 311.01 лв. представляващо разликата между изплатеното й обезщетение за незаконно уволнение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 09.06.2021г. до 09.12.2021г., полученото обезщетение за безработица за периода 10.12.2021г. до 27.02.2023г. и трудовото възнаграждение което би получила ако не беше уволнена за периода 09.06.2021г.- 27.02.2023г., както и включващо стойността на заплатени от ищцата медикаменти в размер на 93.25/деветдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на сумата;

3. Да осъди ответниците ДГ „*******” и Р. Т. А., да й заплатят обезщетение за неимуществени вреди за периода 08.06.2021 г.-27.02.2023г. в размер на 50 000.00 лева, представляващо обезвреда за претърпени болки, страдания, негативни психически изживявания, стрес, „разстройство в адаптацията”, в разултат от уволнение със заповед №181/08.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на сумата;

4. Да осъди ответниците да й заплатят обезщетение за имуществени вреди в 1 размер на 3270.40 лева, представляващо разлика между изплатеното й обезщетение за незаконно уволнение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 17.09.2020г. до 17.03.2021г., полученото обезщетение за безработица за периода 17.09.2020г.-08.06.2021г. и трудовото възнаграждение което би получила в случай, че не беше уволнена за периода 17.09.2020г.- 08.06.2021г. при което уволнение е била подложена на пряка дискриминация по признак „пол”, установена с влязло в сила решение №115/30.03.2023г. на КЗДискр., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на сумата;

5.Да осъди ответниците да й заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лева, представляващо обезвреда за претърпени болки, страдания, негативни психически изживявания, стрес, в резултат от уволнение със заповед №127/17.09.2020г., при което уволнение е била подложена на пряка дискриминация по признак „пол”, установена с влязло в сила решение №115/30.03.2023г. на КЗД град София, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на сумата.

Иска и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Твърди, че е работила по трудово правоотношение при първия ответник на длъжност „старши учител в ДГ „*******”-филиал село Е****”, че трудовото й правоотношение е прекратено със заповед №127/17.09.2020г., че с решение по гр.д. №20203330101846/2020г. по описа на Районен съд - Разград тази заповед е отменена и ищцата е възстановена на работа, че на 08.06.2021 г. се явила на работа, респ. със заповед №179/08.06.2021г. на директора на ДГ „*******” е била възстановена на работа на същата длъжност. Също така твърди, че с решение №115/30.03.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация – София, което е влязло в сила е прието, че по отношение на ищцата е осъществена дискриминация по признак „пол“. Счита, че в резултат на тази дискриминация на нея са й причинени имуществени вреди в размер на 3270,40 лв., представляващи разликата между изплатените й обезщетения по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда за оставане без работа за период от 6/шест/ месеца от 17.09.2020г. до 17.03.2021г. в общ нетен размер на 7 929.60 лева и полученото обезщетение за безработица за периода 18.03.2021г. до 07.06.2021г. в размер на 800.00 лева, и нереализирания доход от трудово правоотношение за периода 17.09.2020г. до 07.06.2021г. в размер на 12 000.00 лева.

Твърди, че в резултат от проведеното спрямо нея уволнение на 17.09.2020г. изпитала силни неприятни изживявания поради това, че работодателят е приел, че тя е служителят, който има най-ниска квалификация и се справя най-лошо с работата си. Поради това се затваряла в себе си и плачела без причина, влошили се и отношенията й със съпруга и с децата.

Счита, че отговорност за настъпилите вреди има както юридическото лице ДГ „*******” град ****, така и директора на същото, тъй като последният е издател на актовете, от които е претърпяла имуществените и неимуществените вреди, поради което претендира горните суми при условията на пасивна солидарност срещу двамата ответници.

По отношение на втората група искове твърди, че със заповед №181/08.06.2021г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда е прекратено трудовото й правоотношение поради съкращение на щата на ДГ „*******”- филиал село Е**** и извършен подбор на учителски кадри по реда на чл.329, ал.1 от КТ, при който тя е получила най-малък брой точки; че 2 с решение по гр.д.№ 1679/2021 г. по описа на Районен съд – Разград, потвърдено с решение №20/07.03.2022г. по в.гр.д.№22/2022г. по описа на Окръжен съд - Разград уволнението на ищцата било признато за незаконно и било постановено възстановяването й на работа. Твърди, че в съдебния акт решаващият състав на съда е приел, че е била третирана неравноправно с останалите си колеги при провеждане на анкета „педагог през погледа на колегите си”, както и поради обстоятелството, че от нея не са изискани доказателства за притежавани нови квалификационни кредити, придобити след първото уволнение от 17.09.2020г. Твърди, че след второто по ред уволнение здравословното й състояние се влошило, чувствала се малоценна и безсилна, трудно заспивала, с песимистични нагласи за бъдещото, безсилна и безинициативна, а след преглед при лекар-психиатър й била поставена диагноза „разстройство в адаптацията”, за което й предписали медикаментозно лечение с „деанксит” и „клонарекс”, а след контролен преглед - с „цитралекс”, клонарекс” и „тритико”,.„цитралекс” и „ремирта”, „золофт”, „ремирта”, левид” и „клонарекс”.

Също така твърди, че след възстановяването й на работа със заповед №рд-0323/27.02.2023г. трудовото й правоотношение с ответника е прекратено за трети път на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване в щата и извършен подбор, при който тя е получила най- малък брой точки; че вечерта на 27.02.2023г. след като се прибрала вкъщи получила криза, съпругът й звънял на „112“ при което на адрес е дошла линейка и екип на „Бърза помощ“ и поставил инжекция с „диазепам”, след което на 06.03.2023г. д-р Д.К. отново й предписала медикаментозно лечение с препарати „золофт”, ремирта”, левид” и „клонарекс”.

Сочи, че за периода 15.07.2021г.-05.10.2022г. в учебното заведение ДГ „*******” град **** са освободени старши учители М.Ц.М., Н.Х.Б. и Р.Н.Н. и са назначени като нови учители Ю.Ю.П., К.С.Р. и А.Х.И., а същевременно от РУО-Разград й отговорили, че няма постъпила информация за обявени свободни работни места за педагогически специалисти в това учебно заведение, поради което счита, че при проведено уволнение със заповед №181/08.06.2021г., е била подложена на пряка дискриминация по признаци „възраст”, „образование”, „семейно положение”, „лично положение”.

Според ищцата в резултат на проведеното второ уволнение претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силни негативни изживявания и стрес, довели до психично страдание и „разстройство в адаптацията”, които продължават и към настоящия момент. счита, че за периода 08.06.2021г. до 27.02.2023г. за обезщетяване на същите й се следва обезщетение в размер на 50 000 лв.

ДГ „*******“, гр.**** в писмения отговор, депозиран в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове. Счита, че в конкретния случай не е налице пряка дискриминация спрямо ищеца по време на прекратяване на трудовото й правоотношение със заповед № 181/08.06.2021 г. по признаците „възраст“, „образование“, „семейно положение“ и „лично положение“, тъй като не са представени доказателства за наличие на разлика в третирането и то в неблагоприятна посока между нея и служителите, подложени на подбор, както и причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. Счита, че липсват доказателства и за пряка дискриминация по защитения признак „възраст“ и „образование“, че ищцата не е твърдяла наличие на по-високо образование, а в производството по подбор комисията не е поставила критерий възраст. Сочи, че дискриминация по признак 3

„семейно положение“ не е установена и от КЗДискр., което е изрично записано в решение № 115/30.03.2023 г., че производството пред Комисия за защита от дискриминация е започнало по жалба на Ф. Т. К., но в същата са изложени оплаквания и е поискано постановяване на решение и по двете отменени заповеди, а не както излага ищеца само и единствено съгласно заповед № 127/17.09.2020 г., поради което счита установителния иск по чл.

71, във вр. с чл. 21. във вр. с чл. 4, във вр. с чл. 5 от Закон за защита от дискриминация , по признаците „възраст“, „образование“, „семейно положение“, лично положение за изцяло неоснователен.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди счита, че КТ посочва шестмесечния срок след прекратяването на трудовото правоотношение като предел на периода, за който се дължи обезщетение от работодателя при прекратено трудово правоотношение. По отношение на иска за заплащане на сумата 93,25 лева – платени за закупени от ищцата медикаменти според ищеца същите са закупувани в периода 07.12.2021 г. 12.10.2022 г., т. е. изцяло след периода за който се твърди, че е предявен иска.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, счита, че същият е неоснователен, т.к. не е налице дискриминация по всички, посочени от ищцата критерии, а в условия на евентуалност счита, че според нормата на чл. 52 ЗЗД, настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни. Твърди, че сочените вреди не кореспондират с представените писмени доказателства, както и че предписаните медикаменти не са закупувани от ищцата своевременно или изобщо не са закупувани, както и че не е изпълнявала назначеното й лечение и не е посещавала лекаря в указаните периоди, като е прекратила посещенията на 11.10.2022 г. В тази връзка прави възражение на съпричиняване на неимуществените вреди от страна на ищцата, т.к. същата не е положила дължимата грижа и внимание и макар и да е посещавала лекар с оглед на своето психическо състояние, същата не е изпълнявала назначеното лечение и не е полага необходимите грижи за себе си. Също така твърди, че твърдените от ищеца неимуществени вреди през периода 08.06.2021г. - 27.02.2023 г. не са в пряка причинна връзка с твърдяната пряка дискриминация, а вероятно се дължат на влошените и чести скандали между ищеца и нейния съжител и баща на децата й, като горното е обществено известно в малкото градче и датира доста преди прекратяването на трудовото й правоотношение; че на ищцата са предлагани възможности да започне трудова дейност в периода, в който е била регистрирана като безработна.

Вторият ответник – Р. Т. А. също оспорва предявените искове. Твърди, че ищцата не излага твърдения, които да са подкрепени е доказателства за наличие на разлика в третирането и в неблагоприятна посока между нея и служителите подложени на подбор; че в хода на гражданските дела не са обсъдени и/или не са наведени доводи от страна на ищеца, че същата притежава по-добра квалификация от другите учители, включително и сертификати за придобита квалификация, освен диплома на висше образование; че е недопустимо признака възраст да се приравнява на трудовия стаж. твърди,че производството пред КЗДискр. е започнало по жалба на ищцата Ф. Т. К., но в същата са изложени оплаквания и е поискано постановяване на решение и по двете отменени заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което счита иска по чл. 71, във вр. с чл.