Решение № 171 от 15.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330104555 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. С., ЕГН **********, против „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Premium 14 № *** г., предвиждаща задължение на потребителя да заплати на кредитора сума в размер от 446,70 лева – такса за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем;

- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът „Вива кредит“ АД да бъде осъден да заплати на ищеца М. С. сума в размер от 446,70 лева – платена от ищеца на ответника без основание по нищожна клауза, обективирана в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Premium 14 № *** г., предвиждаща задължение на потребителя да заплати на кредитора такса за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем;

- установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена 1 нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Premium 14 № *** г., предвиждаща задължение на потребителя да заплати на кредитора сума в размер от 297,60 лева – неустойка при непредоставяне на обезпечение;

- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът „Вива кредит“ АД да бъде осъден да заплати на ищеца М. С. сума в размер от 158,72 лева – платена от ищеца на ответника без основание по нищожна клауза, обективирана в чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Premium 14 № *** г., предвиждаща задължение на потребителя да заплати на кредитора неустойка при непредоставяне на обезпечение.

В исковата молба се твърди, че ищецът е заемополучател по Договор за паричен заем Premium 14 № *** г., сключен с „Вива кредит“ ООД, ЕИК 201995287, чийто правоприемник е ответникът „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548. По силата на посочения договор за заем на ищеца бил предоставен финансов ресурс в размер от 800 лева, който следвало да бъде върнат в срок от 60 седмици, при уговорен фиксиран лихвен процент – 40,32 % и годишен процент на разходите – 49,35 %. Поддържа се, че общата сума, която следвало да бъде върната от ищеца по процесния договор, без допълнителни такси и неустойки, възлиза на 1006,50 лева. Сочи се, че съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора била начислена допълнителна такса в размер на 446,70 лева за услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. Освен това, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в тридневен срок от усвояване на сумата, заемополучателят следвало да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител – физическо лице, който да отговаря на множество изисквания, поставени от кредитора. Съобразно чл. 4, ал. 2 от договора за заем, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следвало да заплати неустойка в размер на 297,60 лева. Изтъква се, че предвидената неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и горепосочената такса за експресно разглеждане на документи, са включени в погасителния план към договора за заем и са разпределени на равни вноски към главницата и лихвата по заема. По този начин действителната цена на заема възлизала на сумата от 1750,80 лева, тоест повече от два пъти заемната сума от 800 лева. Ищцата твърди, че към датата на подаване на исковата молба е погасила изцяло задължението си по процесния договор, като е заплатила 16 броя погасителни вноски, всяка в 2 размер от 58,36 лева, или сумата от общо 933,76 лева. Поддържа, че остатъчното задължение е погасено с Договор за паричен заем Premium 14 № *** от ... г., като съгласно чл. 2 от същия е прихваната сума в размер от 613,08 лева.

Според ищеца, предвидената в чл. 1, ал. 3 от договора такса за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като кредиторът изисква заплащане на дейност, която е свързана с усвояване и управление на кредита. Поддържа, че таксата не е включена в ГПР по кредита, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, както и че начисляването на същата води до неоснователно обогатяване на кредитора.

Излага съображения за нищожност и на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за заем, предвиждаща задължение на потребителя за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Твърди, че заемодателят си е гарантирал, че ще получи това вземане като е поставил неизпълними условия за предоставяне на обезпечение чрез осигуряване на поръчители или банкова гаранция в тридневен срок. Изтъква, че неустойката при неосигуряване на обезпечение не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Поддържа, че вземането за неустойка е допълнителна и гарантирана облага и същата представлява скрито възнаграждение за кредитора. Счита, че уговорената клауза противоречи на принципа на добросъвестността, доколкото цели създаването на предпоставки за начисляване на неустойка, която в случая излизала извън присъщите си функции.

Предвид изложеното са предявени гореописаните искови претенции за прогласяване нищожността на клаузите от договора за заем, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане документи за одобрение на паричен заем и неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и за връщане на платените от ищеца суми по посочените клаузи. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Вива кредит” АД, с който е взето становище за неоснователност на 3 предявените искове.

По отношение на вземането за такса експресно разглеждане на документи се сочи, че услугата се извършва преди сключване на договора и не е свързана с усвояването и управлението на кредита. Посочва се, че тази такса покрива предоставянето на административни услуги като мониторинг на кредита (регистрация в определени бази данни и регистри), изпълнение на определени операции от страна на кредитора за целите на оползотворяването или възстановяването на заема, предоставен на потребителя. Изтъква се, че таксата за експресно разглеждане на документи е за допълнителна услуга, от която ищецът доброволно е избрал да се възползва и същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР, тъй като е дължима за услуга, предхождаща възникването на заемното правоотношение. Изложени са доводи, че клаузата, касаеща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи, не е неравноправна нито е уговорена в противоречие с принципа на добросъвестността.

По отношение на клаузата за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение се поддържа, че ако потребителят бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка не би възникнало в полза на кредитора. Изтъква се, че потребителят се е съгласил с параметрите на договора, като не се е възползвал от правото си да се откаже от него в 14дневен срок, за която възможност е бил информиран. Сочи се, че доколкото вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се включва при формиране на ГПР. Твърди се, че ГПР по договора не превишава разписания в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит.

По отношение на предявените осъдителни искове ответникът счита, че не са налице предпоставките за тяхното уважаване, доколкото не е осъществен фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В случай, че бъде постановено решение в полза на ищцовата страна и процесуалният й представител претендира заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, то се възразява, че ищцата не е материално затруднено лице. По изложените в писмения отговор съображения се моли така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

4

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

По делото е отделено за безспорно обстоятелството, че на ... г. между страните е сключен процесният Договор за паричен заем Premium 14 № *** , по силата на който ответникът като заемодател е предоставил на ищеца като заемател, сумата в размер от 800 лева за срок от 60 седмици, която следвало да се върне на 30 вноски, всяка в размер на 48,44 лева, последната с падеж – 11.11.2022 г. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40,32 % и ГПР в размер на 49,35 %. В чл. 1, ал. 3 от договора било договорено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 446,70 лева. Също така в чл. 4, ал. 2 от договора била уговорена неустойка за неизпълнение на задължение, регламентирано в чл. 4, ал. 1 от договора, а именно в тридневен срок от усвояване на сумата по договора заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя, издадена не по-рано от три дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило двадесет и една годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател от шест месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или да представи банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение по договора, валидна тридесет дни след падежа за плащане по договора. Уговорената неустойка за неизпълнение на посоченото задължение възлиза на 297,60 лева.

От приложената по делото справка за извършени плащания по договора се кредит, се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество всички дължими суми по договор за паричен заем № ***/... г., а именно: 800 лева – главница, 152,23 лева – договорна лихва, 153,05 лева – неустойка и 446,70 лева – такса за експресно разглеждане. Отбелязано е, че кредитът е 5 предсрочно погасен на 21.04.2022 г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че между „Вива Кредит“ ООД /с правоприемник „Вива Кредит“ АД/, като заемодател, и М. И. С., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

По предявените установителни искове:

По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, отразена в чл. 1, ал. 3 от договора за кредит, съдът намира, че същата несъмнено попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.