Решение № 686 от 13.11.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Д. Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20248002101841 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Д. П. Б., чрез адвокат С. А., срещу решение № 6629 от 21.12.2023 г. по в.гр.д.№ 13196/2022 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение № 20052341 от 09.08.2022 г. по гр.д.№ 26989/2020 г. на Софийския районен съд, 178 състав, с което е допусната, на основание чл. 69 ЗН, съдебна делба между П. Д. Я., Д. П. Б., М. Б. Я. и Д. Д. Я. на следните недвижими имоти: а/. на апартамент с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ от 94.53 кв.м., заемащ целия втори етаж на многофамилна жилищна сграда с идентификатор [№] , с административен адрес [населено място], [улица], ет.2, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от таванско помещение, ведно с прилежащите към апартамента идеални части от поземлен имот с идентификатор [№] , върху който е построена жилищната сградата, при квоти: П. Д. Я. – 2/6 идеална част, Д. П. Б. – 2/6 ид.ч., М. Б. Я. – 1/6 идеална част, Д. Д. Я. – 1/6 идеална част; б/. построен в описания имот гараж с идентификатор [№] по КККР на [населено място], при квоти: П.

Д. Я. – 8/12 идеална част, Д. П. Б. – 2/12 идеални части, М. Б. Я. – 1/12 идеална част и Д. Д. Я. – 1/12 идеална част.

Твърди се неправилност на извода на въззивния съд, че дворното място представлява обща част и следва да се допусне до делба идеална част от него като принадлежност към жилището на втория етаж, с размери на идеалната част по чл. 40 ЗС. Поддържа се, че дворното място не е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като макар всички етажни собственици да притежават и идеални части от дворното място, същите не са изразили изрична воля дворното място да е със статут на обща част.

Твърди, че делба на дворното място следва да се допусне при квоти съобразно документите за собственост (представените нотариални актове) и при отчитане недействителността на някои от сделките. Поддържа се неправилност и на извода на съда, че гаражът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от С. Я. и П. Я., като се твърди, че само С. Б. Я. е владяла гаража и той е бил нейна лична собственост.

1

Подаден е отговор на касационната жалба от съделителя П. Д. Я., чрез адв. С. Д., с който са развити съображения за правилност на въззивното решение.

Отговор на касационната жалба е депозиран в срок и от съделителите М. Б. Я. и Д. Д. Я., чрез адв.

В. К. с който е изразено становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 2077 от 26. 04. 2025 г. по гр. д. № 1841/2024 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта потвърждаваща решение № 20052341 от 09.08.2022 г. по гр.д.№ 26989/2020 г. на Софийския районен съд, 178 състав, в частта му касаеща делба на дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор [№], и на построения в него гараж с идентификатор [№], на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса дали при всички случаи поземленият имот, върху който е построена сграда в режим на етажна собственост и всеки собственик на самостоятелен обект в сградата притежава и идеална част от дворното място, е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и размерите на идеалните части от собствеността върху имота, притежавани от собствениците на самостоятелните жилищни обекти в сградата, се определят по правилото на чл. 40 ЗС.

По така поставения въпрос настоящият състав споделя формираната практика, обективирана в решение № 201 от 20. 01. 2020 г. по гр. д. № 2616/2018 г. на ВКС, 1 г.о., и цитираните в него решения на ВКС – решение № 661 от 2. 11. 2010 г. по гр. д. № 1437/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 97 от 10. 07. 2018 г. по гр. д. № 3845/2017 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 156 от 21. 12. 2020 г. по гр.д. № 1183/2020 г. на ВКС, 1 г.о. и др., в които е разяснено, че дворното място е обща част към етажната собственост тогава, когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното място и са изразили изрично воля дворното място да бъде обща част. Те могат да уговорят обаче дворното място да остане съсобствено. В този смисъл, положението на земята върху която е изградена сградата етажна собственост е сходно с това на общите части по предназначение, защото зависи от волята на съсобствениците. Това разбиране произтича от възможността, предвидена в чл.

63 ЗС, сграда или самостоятелен обект на гражданския оборот да се притежава от правен субект отделно от правото на собственост върху терена. Когато всички етажни собственици притежават идеални части от собствеността върху дворното място и не са изразили съгласие дворното място да придобие статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, то размерите на дяловете на етажните собственици в собствеността върху дворното място се определят според доказателствата, установяващи придобиване на идеалните части от дворното място. В този случай собствеността върху самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост може да бъде прехвърляна при запазване собствеността върху земята. Когато обаче етажните собственици изразят воля дворното място да бъде обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, то правата върху него се разпределят между етажните собственици в процентно съотношение по правилото на чл. 40 ЗС. Припадащите се към самостоятелните обекти на собственост идеални части от дворното място се прехвърлят заедно със самостоятелните обекти на собственост.

По основателността на касационната жалба:

За да потвърди първоинстанционното решение в частта му касаеща делба на дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор [№], и на построения в него гараж с идентификатор [№], въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за дарение, сключен с н.а. № 8/30.12.1960 г., и договор за дарение, сключен с н.а. № 54/1974 г., Б. К. и М. П., баща и сестра на С. Б. С., са дарили на последната жилището на втория етаж, с площ от 94, 53 кв.м., от процесната сграда, ведно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и 300/1465 идеални части от дворното място. П. Д. Я. и С. Б. С. са сключили граждански брак на 28.10.1962 г., при действието на чл. 25 и сл. от ЗЛС (обн. ДВ. бр. 182/9.08. 1949 г.), прекратен на 22.11.2012 г., със смъртта на съпругата С. Я.. По силата на цитираните договори за дарения, към смъртта си С. Б. С. е била собственик на жилището на втория етаж с площ от 94, 53 кв.м., както и на 300/1465 идеални части от дворното място. След смъртта си С. Б. Я. е оставила за наследници по закон съпруга си П.

Д. Я. и децата си Д. П. Б. и Д. П. Я. – починал в хода на исковото производство и оставил за наследници съпругата си М. Б. Я. и сина си Д. Д. Я.

С н.а. № 189/1978 г. Б. С. К. и съпругата му О. С. К. дарили на внуците си Д. П. Я. и Д. П. Я.

500/1310 идеални части от дворното място, без построените в него сгради, а с н.а. № 31/1982 г. Д.

П. Я. продала на Д. П. Я. придобитите с предходната сделка 250/1310 ид.ч. от дворното място. С н.а. № 82/1991 г. О. С. К. продала на внука си Д. П. Я. двустайното жилище, находящо се на първия 2 етаж на процесната жилищна сграда, ведно с идеални части от общите части от сградата и 210/1310 ид.ч. от дворното място. Със заключението на съдебнопочерковата експертиза е установена автентичността на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 82/1991 г. За недоказано е прието възражението за нищожност на договора за продажба, тъй като е привиден и прикрива договор за дарение. За неоснователно е прието и възражението за нищожност на продажбата, сключена с н.а. 31/1982 г., поради липса на съгласие, както и възражението за нищожност на нотариалното удостоверяване поради неспазване на законовите изисквания за форма и ред. По силата на тези сделки Д. П. Я. придобил двустайното жилище с площ от 80, 65 кв.м. на първия етаж от жилищната сграда, ведно със 710/1310 ид.ч. от дворното място. Тоест, Д. П. Я. притежавал 1/3 от 300/1465 идеални части от дворното място по наследство и 710/1310 идеални части от собствеността върху дворното място на основание договори за дарение и за покупко-продажба.

С н.а. № 35/1994 г. Б. С. П. и В. Д. П. продали на И. Й. Я., Ж. С. Я. и М. С. Я. жилището на третия етаж с площ от 104 кв.м., ведно с идеалните части от общите части на сградата и ведно с 300/1465 ид.ч. от дворното място. Тоест, жилището на третия етаж, с площ от 104 кв.м., и 300/1465 ид.ч. от дворното място са продадени на трети лица.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебнотехническа експертиза, както и от схема № 15-487733-11.06.2020 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] - апартамент и схема № 15-637039-17.07.2020 г. на самостоятелен обект – гараж се установява, че процесната жилищната сграда е изградена без строителни книжа, но отговаря на изискванията за търпим строеж. Апартаментът на втория етаж с идентификатор [№] , предмет на делбата, е с площ от 94.53 кв. метра и се състои от две спални, едната от които преходна към дневната, дневна, кухня, антре (вестибюл), баня и тоалетна. Според заключението на експертизата, от събраните по делото писмени доказателства може да се обоснове извод, че собствениците на третия етаж имат 300/1465 идеални части от дворното място, С. Б. С., като собственик на втория етаж, е имала 300/1465 идеални части от дворното място, а Д. П. Я., като собственик на двустаен апартамент на първия етаж, притежавал 710/1310 ид.ч. от дворното място. Установена е идентичност между процесните имоти и имотите, описани в представените от страните документи за собственост. Липсва нормативна уредба, определяща прилежащите идеални части от земята към самостоятелен обект в сграда.

Според заключението на допълнителната съдебнотехническа експертиза, подпокривното пространство не отговаря на техническите изисквания за жилищен етаж, поради което представлява обща част на сградата. То няма никакви белези да е преустроено в жилище.

Според заключението на експертизата, построеният в имота гараж с идентификатор [№] е изпълнен в съответствие със одобрения проект, строителен билет № 116 от 1972 г. и разрешение за строеж, поради което има статут на законна постройка. Установено е от показанията на свидетелите, че след сключване на гражданския им брак, С. Б. Я. и П. Д. Я. са започнали заедно изграждане на гаража в поземления имот, след построяването на който го ползвали единствено те като собствен.

От правна страна въззивният съд е приел, че процесният апартамент е придобит от съделителите по наследство от С. Б. С., която е била собственик на основание договор за дарение, сключен с баща й и сестра й, поради което следва да се допусне до делба, ведно със съответните идеални чести от общите части на сградата. Прието е, че таванският етаж е обща част по предназначение, в същия е възможно обособяване на отделни складови помещения, но не отговаря на изискванията за самостоятелен жилищен обект. Квотите на съделителите в собствеността върху апартамента са определени както следва: П. Д. Я. – 2/6 ид.ч., Д. П. Б. – 2/6 ид.ч., М. Б. Я. – 1/6 идеална част, Д. Д.

Я. – 1/6 идеална част.

Прието е, че гаражът е придобит от С. Б. С. и П. Д. Я. по давност, в режим на СИО, поради което квотите в съсобствеността са: 8/12 ид.ч. за П. Д. Я., 2/12 ид.ч. за Д. П. Б., 1/12 ид.ч. за М. Б. Я. и 1/12 ид.ч. за Д. Д. Я..

Относно дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор [№], е прието, че същото е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като върху него е построена сграда в режим на етажна собственост и всеки собственик на самостоятелен обект в сградата притежава и идеална част от дворното място, а размерите на дяловете се определят по правилото на чл. 40 ЗС, а не съгласно представените по делото нотариални актове. Затова, заедно с апартамента е допусната делба и на 3