Решение № 838 от 27.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Варна, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова при участието на секретаря Нина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100102176 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от И. М. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. С., р-н С., ж.к. „Д.“, ул. „О.в.“ № 4, ап. 23, срещу И. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, р-н А., ул. К.М.“ № 57, ет. 1, ап. 1, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 6 от ЗН за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 25 200 лв. (12 884,56 евро), представляваща преведена без основание на 23.04.2025 г. сума по банкова сметка на сина на ответницата и неин наследодател Р.А.Т., починал на ******* г. , ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 06.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че на 23.04.2025 г. е превел по банков път на Р.А.Т. процесната сума в размер на 25 200 лева при първоначална липса на основание. Сочи, че в основанието на превода е пояснено, че се касае до „авансово плащане“, което е следвало да достигне до трето, различно от Т. лице, с което ищецът е бил в договорни отношения.

Поддържа, че между него и Т. не е имало никаква правна връзка, обуславяща наличието на задължение за плащане, поради което сумата е достигнала до погрешен получател и подлежи на връщане. Сочи, че е водил преговори с получателя за връщането на получените без основание парични средства, но такова не е последвало. На ******* г. получателят е починал и задължението му е преминало към ответницата, която е негова майка и единствен законен наследник.

По изложените съображения по същество моли за осъждането на ответницата за процесната сума, ведно със законна лихва от датата на 1 исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че на 23.04.2025 г. процесната сума е преведена по банковата сметка на сина й и получена от него. Твърди, че сумата е преведена в изпълнение на договор № *** от 22.04.2025 г. за монтаж на термопомпена инсталация, сключен между ищеца, като възложител, и „Б.“ ЕООД, ЕИК ********, като изпълнител, чийто едноличен собственик и управител е бил синът й Р. Т..

Сочи, че именно затова в основанието на превода е записано „авансово плащане“, каквото е уговорено и в чл. 4, ал. 1 от договора в получения размер от 25 200 лв., платим в брой или по банков път. Твърди, че в договора не е посочена конкретна банкова сметка, по която следва да се извърши плащането, но страните са се договорили това да е личната сметка на Р. Т..

Намира, че договарянето в този смисъл е обяснимо с качеството на Т. на собственик и управител на дружеството и видно от деня на плащането, следващ датата на сключването на договора, и размера на сумата, съвпадащ с уговорения аванс. Отделно сочи, че според приложената към договора оферта за монтаж общата стойност на уговорената услуга възлиза на 32472.10 лв. с вкл. ДДС, а цената по договора е 27972.10 лв., респ. е налице отстъпка от 4500 лв., която е направена в резултат именно на договорения начин на плащане по личната сметка на управителя, за да не се издава фактура. При тези обстоятелства намира, че ищецът съзнателно и добросъвестно е изпълнил паричното си задължение към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се е явявало овластено да получи изпълнението. Поддържа също, че действията на управителя в рамките на договора, вкл. приемането на плащането, се приписват пряко на юридическото лице, за което се позовава на чл. 141 от ТЗ.

Твърди, че след полученото на 23.04.2025 г. авансовото плащане е започнало и изпълнението на договора. В тази връзка сочи, че Р. Т. е превел от личната му банкова сметка по тази на притежаваното и представлявано от него дружество „Б.“ ЕООД, следните суми и на следните дати, а именно: на 24.04.2025г. - 8900.00лв.; на 28.04.2025г - 9500.00лв.; на 29.04.2025г. 9500.00лв.; на 29.04.2025г. - 1000.00лв.; на 29.04.2025г. - 200.00лв.; на 30.04.2025г. - 9500.00лв. С получените суми дружеството е закупило включените в офертата към договора материали, за което са издадени и съответни фактури, платени по банков път от сметката на дружеството, както следва: термопомпа DAIKIN ALTHERMA, посочена в т. 1 от офертата, за което е издадена фактура № ************ г.; циркулационна помпа, посочена в т. 4 от офертата, за което е издадена фактура № 020*********** г.; италиански тръби и фитинги, крепеж, скоби, консуматив, посочени в т. 13 от офертата, за което са издадени фактури с №№ 00000*********** г.; № 002000************** г.; № 0020000*********** г.; № 000000*********** г.;

№ 00*********** г.; № 002000*********** г. и № 0000****************** г., както и вентилаторен конвектор NEMO 800, посочен в т. 6 от офертата, за което е издадена фактура № 1000158188/09.06.2025 г. Отделно на ищеца е доставен и буферен съд Елдом 50л. съгласно т. 3 от офертата, както и алуминиева лира за баня 500/600 съгласно т. 7 от офертата, за което е налице извънсъдебно негово признание. Сочи, че договорът вероятно не е изпълнен в 2 цялост поради настъпилото непредвидено и непредотвратимо събитие, каквото се явява смъртта на Р. Т.. Намира, че последното не засяга валидността на извършените правни действия. Поддържа, че получената от управителя сума не е била негова лична, а фирмена, поради което не подлежи на връщане на заявеното основание. Отделно сочи, че към датата на смъртта на Р. Т. салдото по личната му банкова сметка е било отрицателно.

Твърди също, че е заявила желание за приемане на наследството на сина й по опис, за което е налице висящо дело пред Районен съд – Варна.

По същество отправя искане за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв. Г. Д., поддържа исковата молба. Не оспорва, че между него и „Б.“ ЕООД е бил сключен посоченият договор, но поддържа, че не е имал договорни отношения с физическото лице, по чиято банкова сметка е преведена процесната сума, поради което намира, че последната подлежи на връщане като получена без основание. Представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

Ответницата, чрез адв. А. П., поддържа отговора и също представя списък по чл. 80 ГПК.

След като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, а се установява и от приложената справка за банков превод (л. 5), че на 23.04.2025 г. ищецът И. М. М. е превел по банкова сметка на Р.А.Т. с IBAN ********************* процесната сума от 25 200 лв. и същата е получена. Видно от справката относно извършената трансакция, в основанието за нея е посочено „превод“ и в графата за пояснения е отразено „авансово плащане“.

Не е спорно също, че на 22.04.2025 г. е сключен договор № *** за монтаж на термопомпена инсталация между ищеца И. М., като възложител, и „Б.“ ЕООД, ЕИК ********, като изпълнител, чийто едноличен собственик на капитала и управител е бил Р.А.Т.. Тези обстоятелства се потвърждават и от приобщения договор № ***/22.04.2025 г. (л. 26) и справка от Търговския регистър по партидата на дружеството (л. 29).

От съдържанието на договора се установява, че с подписването му изпълнителят се е съгласил да извърши на свой риск и със собствени материали възложените му от възложителя строително-монтажни работи по монтаж на термопомпена инсталация съгласно оферта – неразделна част от договора и срещу възнаграждение в размер на 27972,10 лв. с вкл. ДДС.

Последното съгласно чл. 4 от договора е платимо на две части – авансово плащане в размер на 25 200 лв., дължимо при сключване на сделката, и окончателно плащане в размер на 2772,10 лв., дължимо при издаване на обекта, след извършени проби на инсталациите. В договора не е посочен конкретен начин на плащане на тези суми или конкретна банкова сметка, по която следва да се преведат те.

Видно от приложената оферта за монтаж на термопомпена инсталация – неразделна част от договора (л. 28), уговореното възнаграждение от 27972,10 лв. е получено след направена отстъпка от 4500 лв. и включва цената за труд (монтаж, настройка, пуск), транспорт и материали (термопомпа DAIKIN 3

Altherma 3, Wi-Fi модул, буферен съд Елдом 50 л. Циркулационна помпа, вентилационни конвектори, алуминиеви лири за баня 500/600 и 500/1000, бойлер Елдом 150 л, трипътен мотор-вентил, кабелни канали 60/100 и 40/60, италиански тръби и фитинги, крепежи, скопи, консуматив).

Представени от ответницата и приети по делото са и издадени в периода 29.04.2025 г. – 13.06.2025 г. 13 бр. фактури за закупени стоки, сред които и част от описаните материали по офертата към договор № ***/22.04.2025 г., като фактурите са издадени от различни доставчици и получател по всички тях е „Б.“ ЕООД.

От приложения отчет по банкова сметка IBAN ******************* с титуляр „Б.“ ЕООД (л. 30-32) се изяснява, че в периода 29.04.2025 г.-02.05.2025 г. Р.А.Т. е превел от личната си банкова сметка с IBAN ********************* по посочената банкова сметка на дружеството сумата от общо 37 600 лв.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 69 и сл.) се установява, че извършените преводи от личната сметка на Т. по тази на представляваното от него дружество „Б.“ ЕООД са следните:

- на 24.04.2025 г. - превод в размер на 8 900 лв. с основание „жн“;

- на 28.04.2025 г. - превод в размер на 9 500 лв. с основание „Ikjhg“;

- на 29.04.2025 г. - преводи в размер на 9 500 лв. с основание „нжщк“, в размер на 1 000 лв. с основание „тжн“ и в размер на 200 лв. с основание „gyu“.

Според заключението при осчетоводяване на получените преводи в счетоводството на „Б.“ ЕООД са взети следните счетоводни записвания: Dt с/ка 503/Разплащателна сметка ПИБанка - kt с/ка 499 „Други кредитори“ с основание „захранване от екс - средства от кли“ (захранване от едноличния собственик на капитала - средства от клиенти). Така извършените в периода 24.04.2025 г. - 30.04.2025 г. преводи на обща стойност 29 100 лв. са осчетоводени в счетоводството на дружеството като разчет с кредитор, който се явява едноличният собственик на дружеството, допълнен с текст „средства от клиент“, т.е. като чужди за дружеството средства, подлежащи на връщане.

Според заключението от тази сметка 499 „Други кредитори“ дружеството е върнало на Р. Т. чрез получаване на пари от касата в брой сумата от общо 17 350 лв. за периода 01.01.2025 г. – 31.05.2025 г., от която само 1500 лв. са върнати след процесния превод на 23.04.2025 г. Според заключението като към 31.12.2025 г. салдото на сметка 499 „Други кредитори“ е 87 397 лв.

При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание по реда на чл. 200 ГПК (л. 81) К. К. пояснява, че през определен период от време има подобни осчетоводявания, с които са връщани от сметка 499 „Други кредитори“ суми в брой чрез касата на физическото лице – управител на дружеството. По тази сметка сумите се явяват чужди за дружеството и няма значение дали са на едноличния собственик или на трети лица – клиенти.

Пояснява още, че средствата, внесени като аванси от клиенти по сметка на дружеството, следва да се осчетоводят по сметка 412 - „Клиенти“ и при издаване на окончателна фактура авансът да се прехвърли от сметка 412 и сметка 411, за да може при плащането по фактурата сумата да бъде осчетоводена като приход на дружеството.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на водената от ответницата св. С. Т. - нейна дъщеря (л. 57). Свидетелката 4 разказва, че приживе брат й Р. Т. е имал малка фирма за изграждане на отоплителни климатични системи - „Б.“ ЕООД, като се е опитвал да поддържа по-ниски цени от конкурентите, за да се наложи на пазара. За целта е предлагал на клиентите отстъпки, при условие че не им издава фактура, като в този случай дължимите суми са превеждани по личната му сметка.