Решение № 61 от 20.01.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

П. Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от П. Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20243100502024 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М., действащи чрез ю.к.М.М., против Решение №57 от 19.03.2024г., постановено по гр.д.№217/2023г. по описа на PC Провадия, в частта, с която е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя, против Н. Я. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Гургулят“ №31, ет.1, чрез адв.М. Л., иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за приемане на установено, че въззиваемата дължи на въззивника, суми за които по ч.гр.д.

№1422/2022г. на РС Провадия има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, както следва: -27.48лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси за ползване на фиксираната услуга интернет №101001383320, но Приложение №1 от 13.08.2020г. за ползване на телевизионна услуга А1 ТВ в комбинация с фиксиран интернет А1 Нет, с тарифен план/пакет А1 TV 100+ C&S; 27.48лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси за ползване на фиксирана услуга телевизия №2010002372339 с тарифен план А1 ТВ 50+ по Приложение №1 от 14.08.2020г. за ползване на телевизионна услуга А1 ТВ в комбинация с фиксиран интернет А1 Нет; -17.43лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката от пазарната цена на устройство PHILIPS 32РНТ4203, начислена към фиксирана услуга телевизия №2010002372339 с тарифен план А1 1

Net 50 C&S по Приложение №1 от 14.08.2020г. за ползване на телевизионна услуга А1 ТВ в комбинация е фиксиран интернет А1 Нет; -107.49лв. без ДДС, представляваща неустойка е размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси за мобилна услуга за телефонен номер *** с тарифен А1 ONE Unlimited 2XL по Приложение №1 от 19.05.2020г. за ползване на телевизионна услуга към Рамков Договор №504268900; -90.87лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката в цената на мобилната услуга за абонаментен план А1 ONE Unlimited 2XL но Приложение №1 от 19.05.2020г. за ползване на мобилни услуги за номер *** към Рамков Договор №504268900; 494.13лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката в цената на мобилната услуга за абонаментен план А 1 Unlimited по Приложение №1 от 28.05.2021г. за ползване на мобилни услуги за номер ********** към Рамков Договор №504268900; -248.55лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката от пазарната цена на устройство Samsung Galaxy Note 20 Gray начислена към номер на мобилна услуга *** с тарифен план А1 ONE Unlimited 3XL по Приложение №1 от 05.01.2021г. за ползване на мобилни услуги; -63.92лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката в цената на мобилната услуга за абонаментен план А1 ONE Unlimited 3XL по Приложение №1 от 05.01.2021г. за ползване на мобилни услуги А1 ONE Unlimited 2XL, 3XL, 4XL, 5XL за телефонен номер ********** към Рамков Договор №504268900; -104.97лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси за мобилна услуга за телефонен номер *** с тарифен план А1 ONE Unlimited 3ХL по Приложение №1 от 05.01.2021г. за ползване на мобилни услуги Unlimited към Рамков Договор №504268900; -169.98лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси за мобилна услуга за телефонен номер ********** с тарифен план А1 Unlimited по Приложение №1 от 28.05.2021г. за ползване на мобилни услуги Unlimited към Рамков Договор №504268900 и 394.75лв. без ДДС, представляваща неустойка в размер на стойността на отстъпката от пазарната цена на устройство Apple iPhone 12 ProMax 128 GB Blue, начислена към номер на мобилна услуга ********** с тарифен план А1 ONE Unlimited по Приложение №1 от 28.05.2021г. за ползване на мобилни услуги Unlimited.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е необосновано и неправилно, като се оспорват изводите на решаващият съд, че неустоечната клауза, с която са договорени процесните неустойки между страните е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като клаузите за неустойки са неясни относно начина на определяне на размера им и това е поставило ответницата в невъзможност да се ориентира в действителната финансова тежест и икономически последици от сключването им, което ги прави неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Изложени са обстойни съображения за нормативно предвидените свобода на договаряне на страните, характер и функции на неустойката.

Поддържа се, че процесният размер на неустойката е съгласуван с КЗП, а съдебна спогодба, с която тя е потвърдена от СГС, има сила на съдебно решение. Поддържа се още, че съставът на СГС, който е потвърдил въпросната спогодба, е направил преценка за действителността на клаузата и я е потвърдил като равноправна и действителна такава.

Твърди се, че процесните неустойки са начислени, поради срочния характер на договора, с който длъжникът се е обвързал и заради който е получил преференциални цени за същите услуги, които при безсрочни отношения би получавал на други цени. Сочи се, че отстъпката 2 в ценообразуването, е именно заради срочността на ангажимента на абоната, както и че отхвърлянето на неустойките за прекратяване на срочни договори, обезсмисля предлаганите отстъпки от оператора за дългосрочна обвързаност и поставя дружеството в неравностойно положение спрямо абонатите, тъй като операторът е планирал и извършил разходи, за да осигури качествено предоставяне на услугата с оглед спазване на двугодишния срок на ангажимента. Сочи се още, че при подписване на договора, абоната се е запознал с условията му, в частност с размера на неустойките, като за него е бил налице избор да не се ангажира със срок на договора, съответно да избегне начисляването на неустойки при неспазване на ангажимента за срока. Твърди се, че според процесната неустоечна клауза, абонатът дължи неустойка на доставчика тогава, когато договорът бъде прекратен преди изтичане на уговорения му срок на действие, по инициатива или по вина на първия. Твърди се, че размерът на неустойката е равен на 3 месечни абонаментни такси, дължими за абонамента, по техния стандартен размер, без дадената отстъпка. По посоченият начин е формирана и неустойката в размер на разликата в цената на услугите и на устройствата.

Поддържа се, че в случая е предвидена договорна неустойка, дължима при упражнено право на прекратяване на облигационната връзка без предизвестие, поради виновно неизпълнение от страна на абоната, което по същество представлява разваляне на договора. Сочи се, че с развалянето на договора, действието му отпада занапред, като отпада и задължението на абоната да плаща месечни абонаментни такси, а мобилният оператор прекратява доставката на услуги. Твърди се, че уговорката за плащане след този момент, на месечни абонаментни такси, на дадените отстъпки от цените на услугите и на устройствата, има характер на неустойка за разваляне на договора. Твърди се, че въпросната неустойка, освен че е предварително ясно и конкретно определена по размер, зависи изцяло от поведението на абоната, който ако изпълнява коректно задълженията си няма да дължи неустойка. Сочи се, че неустоучната клауза служи за обезпечение на изпълнението от абоната до края на срока на договора, тъй като прави за него финансово неизгодно да се откаже. Твърди се, че същевременно неустоечната клауза има цел да обезщети мобилния оператор за вредите, които би претърпял от предсрочното прекратяване на договора, поради виновно неизпълнение от абоната, без да е необходимо тези вреди да се доказват. Твърди се още, че въпросната клаузата има и санкционна функция, тъй като санкционира абоната като неизправен длъжник. Поддържа се, че размерът на уговорената неустойка не е прекомерен и не е несъразмерно висок, така че с него да се нарушава принципа на справедливостта.

Твърди се, че размерът не е уговорен да превишава многократно действително очакваните вреди, а съвпада по размер с тях. Сочи се, че процесният договор е за срок от 24 месеца, като по време на действието му, абонатът е спрял да изпълнява задължението си да заплаща в срок ползваните услуги, но операторът е продължил да предоставя услугите за период от над 4 месеца, съобразно ОУ, преди да преустанови достъпа до услугата. Твърди се, че с преустановяването на достъпа, операторът е прекратил договора и е поискал заплащането на ползваните и неплатени услуги, както и заплащане на уговорената в договора неустойка.

Поддържа се, че с оглед параметрите на конкретния договор, предвидените неустойки при виновно неизпълнение абонатът в размер от 3 месечни такси, от дадената отстъпка от стойността на абонаментните планове и от дадената отстъпка от цената на продадените на изплащане устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, не противоречат на добрите нрави и на принципа на справедливостта. На последно място се поддържа, че по отношение на разглежданият казус е приложимо 3 разрешението, възприето в Решение 22.11.2018г. по дело С-295/17 на СЕС, макар то да касае тълкуване на Директивата за ДДС - Директива 2006/112, като са изложени подробни аргументи. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което да се уважи иска, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодните разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за неоснователност на същата. Поддържа се, че решението в атакуваната му част, е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което се моли за потвърждаването му. Твърди се, че клаузите, уреждащи процесните неустойки са нищожни, поради накърняване на добрите нрави, защото излизат извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции на неустойката. Сочи се, че договорът за мобилни услуги има своите специфики-прекратява се, ако абонатът спре месечни плащания, като след прекратяването мобилният оператор престава да доставя, каквито и да било услуги. Ето защо се поддържа, че претърпените от дружеството вреди се изразяват единствено в неплащане на абонаментни месечни вноски и такси за доставени услуги, съответно за да е в съответствие с добрите нрави обезщетението, следва да е в размер не по-голям от този на законната лихва. Твърди се, че в случая вредите за доставчика са значително по-малки от уговорения размер на неустойките, поради естеството на услугата, която не е свързана с някакви предварителни разходи за подготовка. Поддържа се, че на потребителя е възложен необосновано завишен размер на неустойка, спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, което е типична хипотеза на нарушение на потребителската защита визирана в чл.143, т.5 от ЗЗП. Още повече, че неустойките са уговорени в размер равен на абонаментните вноски по стандартните планове, без промоционалните и пакетните отстъпки, които са приложими към конкретните споразумения, в резултат, от което неустойките са в по-висок размер, отколкото би било плащането по договора при доставка на услугите. Предвид изложеното, се поддържа, че клаузите за неустойка, се явяват нищожни, тъй като излизат извън присъщите им и предвидени в закона функции. Изложени са подробни съображения, в подкрепа на становището, че процесните клаузи за неустойка не са индивидуално договорени по смисъла на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. Твърди се, че в разрез с изискванията за добросъвестност, процесните клаузи създават, в ущърб на потребителя, значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, поради което се явяват неравноправни на основание чл.147, ал.1, т.19 от ЗЗП, съответно са нищожни тъй като не са индивидуално договорени. Поддържа се, че съгласно трайната съдебна практика, клаузите за неустойки в договорите за мобилни услуги, при които се претендира сумата от всички оставащи до края на договора вноски, се считат за нищожни. Сочи се относима съдебна практика.