Решение № 1180 от 12.12.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1180 гр. Кюстендил, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. А. като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20241520101662 по описа за 2024 година

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ

„ЛЕВ

ИНС“А.Д.,ЕИК

121130788,съдебен адрес-град София , бул.“Симеоновско шосе“№ 67 А е предявила против В. А. З., ЕГН ********** от ***** иск, да бъде признато за установено по отношение на ответникът, че му дължи сумата от 8351,35 /осем хиляди и триста и петдесет и един и тридесет и пет/лева,представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилстите,застрахователна полица BG22/121003226932 със срок на валидноскт от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 год.,като във връзка с настъпило застрахователно събитие е образувана щета № 0000-1000-64-22-7752/както и законната лихва върху главницата,считано от 10.05.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор на ИМ ответника изразява становище за допустимост на иска,но неоснователност на същият.Не се оспорват доказателствата,признават се фактите,на които се основава исковата претенция,при възражението че е напуснал мястото на ПТП,за да се погрижи за собственото си здраве.

КРС,след като обсъди при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

1

На 08.05.2022 год.ответникът управлявал лек автомобил марка „Ауди А 4“ с рег.№ ********,негова собственост, по третокласен път ,когато на кръстовището,образувано от пресимането на пътя по тойто се движел и второстепенен път 2-62 /Дупнишко шосе“, не спрял на пътен знак Б2-„Спри.Пропусни движещите се по пътя с предимство“,управляваният от него автомобил ударил лек автомобил марка „Форд“,модел „Мондео“ с ДК № ********,управлян от Б. Н. К.,пътуваща по вторият път,като причинил ПТП.Ответникът не останал на мястото на ПТП,като от показанията на св.Т.

С.,живущ в с.Пиперков чифлик на около 500 м. от мястото на ПТП,ответникът го посетил,пристигайки пеша,помолил да бъде откаран до болницата в гр.Кюстендил,пътем променил намеренето си и помолил да бъде оставен в дома му.Няма доказателства на датата на ПТП ответникът да е посещавал здравно заведение,където да му е оказана медицинска помощ.Пристигналите на мястото на ПТП полицейски служители изготвили Протокол за ПТП с пострадали лица/л.8/,в който отразили констатациите си,свързани с ПТП,наличието на материални щети по автомобилите и телесни увреждания на водача на другият автомобил и пътуващото в същият негово дете.По случая било образувано наказателно производство за престъпление по чл.343,ал.1,б.“б4,пр.2 НК във вр. с чл.342,ал.1 НК,което било прекатено с постановление на РП-Кюстендил/л.57-58/ от 31.10.2022 год.От изисканата от сектор „пътна полиция“ при ОДМВР-Кюстендил справка/л.51-558,се установява,че ответникът е бил с отнето СУМПС.Няма спор между страните,че към дата 08.05.2022 год. управляваният от В. З. лек автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/22/121003226932,това се установява и от представеното нейно копие/л.7/,видно от което е че застраховетел по същата е ищцовото АД.

Пострадалата Б. К. предявила пред ищеца претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,същата не била удовлетворена,като от решение № 276/18.03.2024 год. по гр.д.№ 83/2023 год. по описа на РС-Кюстендил/л.9-12/ се установява,че исковата и претенция била частично уважена за сумата от 5000,00 лв.,ведно със законната лихва върху същата,считано от 08.05.2022 год. до окончателното й изплащане,както и разноски в размер на 1160,83 лв.С платежно нареждане от 23.04.2024 год./л.13/ ищецът превел по сметка на пострадалата сумата от 7332,09 лв.

2

За платената сума ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК,като видно от приложеното в цялост ч.гр.д.№ 1143/2024 год. същото било уважено,но поради депозираното от ответника възражение за недължимост на сумите предявява искове за установяване съществуване на вземанията си.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

Регресното право на застрахователя по договора за имуществена застраховка е уредено в разпоредбата на чл. 500,ал.1 КЗ,съгласно която: Чл.

500. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) Освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач:1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества;3. е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач;

Елементите на фактическия състав на суброгационното право на застрахователя са: имуществена застраховка; плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования за увредената или погинала вещ,както и за причинените неимуществени вреди,изразяващи се в претъпрепин болки и страдания,причинени в резултат на ПТП, причиняване на застрахователното събитие от трето лице, което отговаря пред застрахователя по правилата на деликтната или договорна отговорност. С действията си третото лице трябва да реализира фактическия състав, който поражда гражданската му отговорност - задължението да обезщети вредите, причинени на застрахованото лице. Затова застрахователят, суброгирал се в правата на застрахования, може да упражни регресния си иск както срещу 3 прекия причинител на вредата / чл. 45 ЗЗД/, така и срещу възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД, както и по силата на чл. 50 ЗЗД срещу собственика на вещта

В настоящото производство събраните доказателства установиха основателността на исковата претенция.Ответникът като водач на ПТП е нарушил правилата за движение по ЗДвПътищата, при което е станал причина за възникване на ПТП,което е причинило както материални щети по авномобилите,така и телесни увреждания.Това обстоятелство е безспорно между страните,признава се изрично от ответника,установява се и се доказва и от приетият като доказателство протокол за ПТП с пострадали лица.Ищцовото ТД е било застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите на управляваният от ответника лек автомобил,било е осъдено с решението на РС-Кюстендил по гр.д.№ 38382023 год. да заплати на едното от пострадалите лица парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди,както и разноските по делото,като ги е заплатило на пострадалата.Искът е процесуално допустим с оглед проведеното заповедно производство по ч.гр.д.№ 1143/2024 год. на РСКюстендил.

Възраженията на ответникът са неоснователни.Съгласно протокола за ПТП с пострадали лица,неоспорен от страните,изрично от ответника,от реализираното по вина на ответника ПТП са били причинени както материални щети на двата автомобила,така и телесни увреждания на водача на вторият участник в ПТП автомобил и на детето му,също пътуващо в автомобила като пътник.Ответникът е бил длъжен да остане на мястото на ПТП съгласно чл.123,ал.1,т.2,б.“б“ от Закон за движение по пътищата,но не е сторил това.Твърденията му,че се е убедил в здравословното сътояние на водача на другият автомобил са недоказани.Същият/ответникът/ е бил длъжен да изчака пристигането на службите по контрол от МВР,а последните са били длъжни да посетят ПТП на осн.чл.125,ал.1,т.1 и т.5 ЗДвПП,защото е имало лица с телесни увреждания и защото ответникът не сторил опит да изготви с пострадалата двустранен протокол за ПТП относно обстоятелствата,свързани с него.Твърдение за последната хипотеза не се и поддържат.Възражението на ответника по смисъла на чл.500,ал.1,т.3 КЗ е неоснователно.Показанията на допуснатият до разпит свидетел на ответника не установиха това щото да е било наложително да му бъде оказана медицинска помощ.Ответникът е 4 преминал едно разстояние от около 500 м. до дома на свидетеля пеш,последният не е възприел някакви външни телесни увреждания,а поскоро притесненият вид на ответника.Налага се извода,че ответникът не се е чувствал в толкова влошено здравословно състояние,при положение че не е посетил здравно заведение,а е указал да бъде оставен в дома си.На ищеца се дължат не само платената главница,но и лихвите и разноските по силата на чл.500,ал.2 КЗ.Тук следва да се отбележи и това,че службите за контрол са били длъжни да посетят ПТП, а от това и на осн.чл.4,ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите, когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост – и на останалите участници в произшествието. При пътнотранспортно произшествие с пострадало лице на водачите на МПС се извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.Ответникът е напуснал мястото на ПТП,при законово задължение да остане там,осуетил е извършването на задължителната проверка по цитираната наредба,поради което на осн.чл.500,ал.2 КЗ дължи на ищеца всичко платено по съдебното решение.Няма спор между страните по размерът на начислената от ищеца и платена на пострадалото лице лихва,поради което исковата претенция ще се уважи в пълен размер.

С оглед горното исковата претенция е основателна и ще се уважи.

При това положение ответникът дължи и законната лихва върху главницата,считано от деня на депозиране на заявлението по реда на чл.410 ГПК.

С оглед резултата по делото на ищцовото дружество се следват разноските от производствата-от заповедното в размер на 196,95-сто и деветдесет и шест и деветдесет и пет лева,платени за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,а за исковото сумата от 146,65 лв. за държавна такса.Съдът определя на ищеца и юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв.,съобразено с това че делото не представлява голяма фактическа и правна сложност,при което като краен резултат ще му присъди за настоящото 5 разноски от 246,65 лв.

Водим от горното и на осн.чл.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.500,ал.1 и 2 КЗ,съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“А.Д.,ЕИК 121130788,седалище и адрес на управление на дейността-град София,бул.“Симеоновско шосе“№ 67“А“ и В.

А. З., ЕГН ********** от *****,че последният следва да му заплати сумата от 7332,09/седем хиляди и триста и тридесет и два нула двевет/лева,главница,представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилстите,застрахователна полица BG22/121003226932 със срок на валидност от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 год.,във връзка с настъпило застрахователно събитие по щета № 0000-1000-64-22-7752,както и законната лихва върху главницата,считано от 10.05.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В. А. З., ЕГН ********** от *****,ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“А.Д.,ЕИК 121130788,адресград София , район Лозенец , бул.“Черни връх“ № 51 Д ,сумата от 196,95-сто и деветдесет и шест и деветдесет и пет лева,представляваща сторените разноски по ч.гр.д.№ 1143/2024 год.по описа на РС-Кюстендил,както и сумата от 246,65/двеста и четиредесет и шест и шестдесет и пет/лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски.