Решение № 2965 от 05.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2965 гр. Варна, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Т.а К. при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Т.а К. Гражданско дело № 20233110111372 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от А. Т. А., ЕГН ********** и М. П. А., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. *****, чрез адв.

Д. П. от ВАК жалба срещу Заповед № ПР—07 от 04.08.2023г. на Кмета на р-н Вл. Варненчик, с която е одобрена оценка на извършените подобрения в част от НИ № ***** по ПНИ на с.о. на местност М., попадащ в ПИ № ***** по КККР на гр. Варна, целият с площ 391 кв.м. от ПКП, в размер на 930 лева, собствеността върху който е възстановена на наследниците на Д.И.К., по реда на ЗСПЗЗ.

Жалбоподателите твърдят, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като оценката е неправилно извършена. Не е изпълнена надлежно предвидената в закона процедура по издаване на заповедта. Оспорват приетата оценка, като считат, че същата не е съобразена с пазарните цени. Не е ясно, кога са влезли в сила, посочените в атакувания акт заповеди, послужили като основание за издаването му. Молят обжалваната заповед да бъде отменена, а в условията на евентуалност изменена и съдът да се произнесе по съществото на спора, като определи действителната справедлива пазарна оценка на подлежащите на заплащане подобрения в процесния имот.

В откритите съдебни заседания жалбоподателите, чрез адвокат Д. П., поддържат жалбата.

Ответникът по жабата - Кметът на р-н Вл. Варненчик, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Т., в открити съдебни заседания изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че оспорената заповед е издадена правилно и законосъобразно, от компетентен орган, при спазване на всички законови изисквания. Твърди, че размерът на процесната оценка е правилно определен, като са приложени всички нормативни изисквания за същата. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата.

Заинтересовани лица Т. Д. А.; Е. М. К. и Е. И. К. не са изразили 1 становище по жалбата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № *****г. на Кмета на Район „Вл. Варненчик" при Община Варна, е одобрена оценка на извършените подобрения в част от новообразуван имот с ид. №***** по ПНИ на с.о. М., попадащ в ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна, целият с площ 391 кв.м. (триста деветдесет и един), в размер на 930.00 (деветстотин и тридесет) лв., собствеността върху който е възстановена на наследниците на Д.И.К. по реда на ЗСПЗЗ.

Представено е Удостоверение за наследници изх.№ *****/16.02.2023г. на Д.И.К., поч. на 12.01.1984г., от което е видно, че заинтересованите страни са негови наследници.

Представено е Удостоверение за сключен граждански брак /л.90/, от което е видно, че жалбоподателите са сключили граждански брак на 10.03.1985г. в гр. Варна.

С Решение № 500/08.05.1998г. на Поземлена комисия – Варна е признато правото на собственост на наследниците на Д.И.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху лозе с площ от 3.5 дка в м. М., представляващо имот пл.№ 76 от КП.

С влязло в законна сила Решение от 30.07.2002г. по възз. гр. дело №1642/2001г. на Окръжен съд – Варна е отменено решението по гр. дело №5339/2000г. на Районен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание §4и ЗСПЗЗ и чл.108 ЗС и вместо него е постановено възстановяване правото на собственост на наследниците на Д.И.К. върху следния недвижим имот: реална част с площ от 225 кв.м от имот по КП „М." в землище на кв. Владиславово, гр. Варна, попадаща в очертанията на пл.№76 по плана на ССГ, при граници: път, пл.№*****, пл.

№***** и останалата част от имот с пл.№*****, поради това, че правото на ползване върху имот пл.№***** е предоставено на А. Т. А. в нарушение на нормативните актове, на основание §4и от ЗСПЗЗ и А. Т. А. е осъден да предаде гореописания имот на Иван Димитров Костадинов и Т. Д. А., на основание чл.108 ЗС.

С ъ с Заповед №ПР-14/11.09.2018г., поправена със Заповед №ПР05/18.03.2021 г. е възстановено правото на собственост при условията на §46, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д.И.К. върху ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна (идентичен с част от НИ № ***** по ПНИ на м.

М., район Вл. Варненчик, Община Варна) с площ 391 кв.м., при граници и съседи по КК: ***** ***** ****** ***** ****** *****.*****.

С Писмо изх. № *****/07.07.2023г. жалбоподателят е уведомен, че по повод на Заявление рег.№ *****/06.07.2023г. на наследниците на Д.И.К., е образувана административна преписка за изготвяне на оценка на подобрения в имот пл.№***** по КП на м. М., попадащ в ПИ с идентификатор ***** по КККР на административен район Вл. Варненчик /со м. М., гр. Варна/.

По повод на посочената административна процедура са изготвени Констативен протокол от 02.08.2023г. за оглед на имота, с цел установяване достоверността на извършените подобрения, вписани в експертната оценка и Протокол за оглед на извършени подобрения и трайни насаждения от 2

09.03.2021г.. За извършване на огледа жалбоподателят А. е уведомен, видно от известие за доставяне /л.33 от делото/, но не е присъствал при провеждането му.

Съгласно изготвената Експертна оценка, стойността подобренията в част от новообразуван имот № 1634 по ПНИ на СО М. възлиза на 930 лева.

По делото е изготвено заключение по Съдебно-оценителна експертиза.

Съгласно същото, пазарната стойност на направените подобрения в част от НИ №***** по ПНИ на с.о. на местност „М.", попадащ в ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна възлиза на общо 2504 лева и е формирана по следния начин: 1 501 лева трайни насаждения - плодни дръвчета и лози; 219 лева - конструкция на лозето; 396 лева – ограда на парцела и 388 лева – дървено бунгало. Вещото лице е посочило, че в парцела има разположено дървено бунгало, поставено върху каменни основи. Същото е с размери 2.05м. на 2.50м. - представлява една стая с легло. Подът е покрит с балатум, стените са дървена обшивка, покривът е дървен, покрит с ламарина и ондулин.

Състоянието е незадоволително — силно амортизирано.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

С подадената жалба е сезиран родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирани лица. Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което производството се явява допустимо.

С жалбата се иска отмяна на Заповед № *****г. на Кмета на Район „Вл.

Варненчик" при Община Варна, с която по реда на § 4л. вр. § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 72 ЗС вр. § 31 ал. 3 вр. ал. 2 т. 3 от ПМС № 234/16.12.1999г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е одобрена оценка на извършените подобрения в част от новообразуван имот с ид. №***** по ПНИ на с.о. М., попадащ в ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна, целият с площ 391 кв.м. (триста деветдесет и един), в размер на 930.00 (деветстотин и тридесет) лв., подлежащи на заплащане от реституираните собственици наследниците на Д.И.К..

При служебната проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на административнопроизводствените правила, като съдържа минимално изискуемите реквизити за редовността й от формална страна съгласно чл. 59 АПК, поради което не е налице основание по см. на чл. 146 т.13 АПК за отмяна на процесуално основание.

Подобренията по см. на чл. 72 ЗС представляват извършени от владелеца материални въздействия върху имота, чрез влагане на труд или набавяни материали, които по този начин обективно увеличават стойността му. Критерият, по който следва да се определи дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е трайното му прикрепване към земята - в т. см. е ППВС 6/1974 г. на ВС. Подобренията следва да го правят трайно годен да задоволява нужди, които в дотогавашното му състояние не е задоволявал.

След като с извършените разходи за материали и труд, и полаганите грижи добросъвестният владелец е предизвикал трайно обективно увеличаване в общата стойност на имота, той има право да иска възстановяване на това увеличение: той е обеднял със стойността на вложените труд и разходи за материали в извършване на подобренията, с които действителният собственик 3 се е обогатил.

Специалната норма на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ изрично сочи, че лицата, извършили подобрения в имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС. В § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ е указан компетентният орган и срокът, в който се извършва оценката на земите, сградите и подобренията, като нормата препраща към ППЗСПЗЗ. Съобразно § 31 ал. 2, т. 3 от ПЗР към ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 113 от 1999г., изм. ДВ, бр. 44 от 2001 г., изм. ДВ, бр. 62 от 2009 г./ в случаите по § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, оценката на подобренията върху подлежащите на възстановяване имоти се извършва по пазарни цени от техническата служба на общината.

Няма пречка, както е в случая, оценката де се изготви от лицензиран експертоценител, след което да се приеме и съгласува от общинската техническа служба.

Безспорно настоящата хипотеза попада в § 31 ал. 2 т. 3 от цитирания нормативен акт, тъй като се касае за оценка на стойността на подобрения по см. на специалната разпоредба на § 4в от ПЗР към ЗСПЗЗ, а не на стойността на поземлен имот или част от него /или сграда/ по см. на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. § 31 ал. 2, т. 1 и т. 2 от ПЗР към ПМС № 234 от 1999г. Дори и да се приеме противното, редът за определяне стойността на подобренията е идентичен съобразно § 31 ал. 2, т. 1 от ПЗР към ПМС № 234 от 1999г. /в ред. към изготвяне на заповедта/ вр. чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с Постановление № 254 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г.), меродавна е пазарната им цена определена от независим оценител, която не може да е по-ниска от данъчната оценка /посочването на данъчната оценка в чл. 90 ППЗДС като критерий е още едно основание за неприложимост на тази норма към оценката на подобрения, доколкото за тях такава не е налице/ .

Според чл. 72, ал. 1, изр. 2-ро ЗС увеличението на стойността на имота се определя към деня на постановяване съдебното решение. При съответно прилагане на тази разпоредба по отношение на подобренията в хипотезата на подлежащи на връщане имоти, стойността на подобренията следва да бъде преценена към момента на издаване на индивидуалния административен акт, одобряващ оценката и създаващ задължение за заплащане на подобренията от страна на възстановените собственици. В ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане не се съдържат други критерии, поради което определянето на пазарната стойност на извършените подобрения е с оглед факта на обективното им съществуване към момента на оценяването. В т. см. Решение по адм. д.№ 1336 /2015 г. на Административен съд – гр. Варна.

В контекста на разглеждания случай, гореизложеното означава, че след като ползвателят на имота, влагайки труд и материални средства в периода, в който е ползвал процесната част от имота, е увеличил стойността му чрез засаждане на трайни насаждения и строителни подобрения. Това обосновава правото на жалбоподателя да получи обезщетение за подобренията на имота, респективно – задължение на законните наследници на реституирания собственик да му го заплатят. Към момента на издаване заповедта в полза на наследниците на бившия собственик, сторените в имота подобрения са създадени от жалбоподателите (според възрастта посочена от вещото лице на трайните насаждения) и техният патримониум реално е намалял със стойността им.

Освен горепосочените процесуални права и задължения на страните, в 4 конкретния случай са налице и материалноправните основания за упражняването им – ПНИ за процесния имот е влязъл в сила, процедурата по възстановяване собствеността в полза на наследниците на бившия собственик е приключила с влязъл в сила акт на компетентен орган – заповед на осн.§4к ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ, а наследниците са упражнили редовно правото си по §31 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. за ИДППЗСЗПП.