Решение № 102 от 30.12.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Бургас, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600135 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Сливен срещу присъда № 7/13.05.2025 г., постановена по НОХД № 212/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият С. Я. С. е признат за невиновен в това, че на 02.03.2024 г. в гр. Сливен отвлякъл Х. А. В., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК.

С присъдата, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, е постановено направените по делото разноски в размер на общо 2 420 лева, представляващи възнаграждение на вещи лица в досъдебното производство, да останат за сметка на държавата.

С подадения протест, както и с допълнително писмено изложение към него, се поддържа тезата, че постановената от първоинстанционния съд присъда е неправилна поради допуснати съществени нарушения на 1 процесуалните правила и нарушение на материалния закон. В обсега на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила се изтъква, че първоинстанционният съд е дал ход на разпоредителното заседание при нА.чие на основание за неговото отлагане, което е довело до преграждане на възможността за осъществяване на процесуалните права на пострадА.я. В тази връзка се посочва, че по делото е постъпила молба от 12.05.2025 г., депозирана от адв. Н. – надлежно упълномощен от пострадА.я В. в досъдебното производство, с която повереникът изрично е заявил желание да участва в съдебната фаза на наказателното производство, но поради служебна ангажираност е поискал отлагане на разпоредителното заседание. Акцентира се върху обстоятелството, че макар повереникът да не е задължителен участник в разпоредителното заседание, изразеното в молбата желание за участие в съдебната фаза и осъществяване на пълноценно процесуално представителство на пострадА.я В. е било препятствано от съда. Счита се, че по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на пострадА.я. Изтъква се, че повереникът не е бил призован по делото и по този начин не му е била предоставена възможност да реА.зира пълноценно процесуално представителство на пострадА.я В., включително за неговото конституиране в качеството на страна в процеса. По отношение на нарушението на материалния закон се застъпва становище, че първостепенният съд е извършил неправилна правна оценка на доказателствената съвкупност, което е довело до неправилно приложение на материалния закон, като се излагат конкретни съображения в подкрепа на тази позиция. С протеста се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 142, ал. 1 от НК. Алтернативно, в случай, че се констатират допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Сливен.

В постъпило по делото писмено възражение от адвокат П. П. от АК – Сливен - упълномощен защитник на подсъдимия С. Я. С. се изразява становище за неоснователност на протеста и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

2

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас поддържа протеста на Окръжна прокуратура – Сливен в частта, с която се иска отмяна на постановената оправдателна присъда и признаване на подсъдимия С. за виновен по повдигнатото обвинение. По отношение на заявеното в протеста оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в даване ход на разпоредителното заседание при нА.чие на основание за неговото отлагане, прокурорът от Апелативна прокуратура – Бургас не поддържа протеста в тази му част, като изразява становище, че посоченото като процесуално нарушение не е съществено, а дори и да се приеме за такова, то е неотстранимо с оглед разпоредбата на чл. 348, ал. 4 НПК, доколкото молбата по чл. 85 НПК, както и искането за конституиране на частен обвинител, не биха могли да бъдат уважени при повторно разглеждане на делото. На следващо място се излага становище, че са били нА.це основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 НПК и че в хода му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е изключил от доказателствената съвкупност протокола за очна ставка, проведена преди привличането на С. като обвиняем, доколкото дадените от него показания в качеството му на свидетел не притежават процесуална доказателствена стойност. По същество на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение прокурорът от Апелативна прокуратура – Бургас поддържа, че първоинстанционният съд е извършил неправилна оценка на доказателствената съвкупност, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се посочва, че съдът необосновано е отказал да кредитира показанията на пострадА.я, като се е позовал на извънпроцесуални обяснения и заявления, които не представляват доказателства, събрани по надлежния процесуален ред.

Подчертава се, че обстоятелството, че пострадА.ят е заинтересован от изхода на делото, не може само по себе си да обоснове недоверие към показанията му, както и че при преценката на свидетелските показания следва да се отчете близостта на част от свидетелите с подсъдимия. Изразява се становище, че от събраните доказателства – показанията на пострадА.я, обясненията на подсъдимия и заключението на видеотехническата експертиза – по несъмнен начин се установява, че пострадА.ят е бил принуден да се качи в лек автомобил и против волята си е бил отведен до автокъща „Ауто Ка“, като 3 волята му е била сломена вследствие на упражнено физическо насилие, отправени заплахи и конкретни действия на подсъдимия. В тази връзка се поддържа, че е осъществен от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 142, ал. 1 НК. С оглед изложеното представителят на Апелативна прокуратура – Бургас пледира за отмяна на оправдателната присъда и за признаване на подсъдимия С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 142, ал. 1 НК, като му бъде наложено справедливо наказание.

Защитникът на подсъдимия С., адв. П. П. от АК – Сливен, изразява становище за неоснователност на подадения от Окръжна прокуратура – Сливен протест, като поддържа изложените в писменото възражение доводи в подкрепа на заявената позиция. Счита, че постановената първоинстанционна присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, тъй като не са допуснати твърдените от прокуратурата нарушения на процесуалните правила и правилно е прието, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 142, ал. 1 НК. В пледоарията си защитникът акцентира върху обстоятелството, че в конкретния случай не е нА.це лишаване от свобода с интензитет и продължителност, които да обосноват съставомерност на деянието като „отвличане“, като подчертава, че пострадА.ят се е придвижил до автокъщата, не е бил задържан, заключван или изолиран, намирал се е в присъствието на други лица и е осъществявал свободни контакти, след което е бил отведен до място, което сам е посочил. В тази връзка защитникът твърди, че съдебна практика е приела, че лишаването от свобода трябва да е продължило повече от две денонощия. С оглед на изложеното защитникът отправя искане въззивния съд да остави без уважение подадения протест и да потвърди оправдателната присъда.

Подсъдимият С. Я. С., в рамките на личната си защита, заявява, че не е извършил вмененото му престъпление, като отрича да е упражнявал принуда или насилие спрямо пострадА.я. Твърди, че не го е принуждавал насила да се качи в автомобила му, нито го е избутвал или отвеждал против волята му, като поддържа, че придвижването е осъществено доброволно. Посочва също, че разполага със запис в личния си телефон, в който пострадА.ят заявява, че е вземал парични средства. Изтъква, че е казал на пострадА.я да седне на предната седалка на автомобила, като мотивира това с опасения за собствената си сигурност. В последната си дума подсъдимият моли въззивния 4 съд да потвърди постановената от първоинстанционния съд оправдателна присъда.

Апелативен съд – Бургас, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 314 от НПК, намери следното:

Въззивният протест е процесуално допустим, поради подаването му в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При разглеждане по същество на протеста, въззивният съд н а първо място следва да обсъди наведените в протеста доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първата инстанция, защото тяхното нА.чие по необходимост води до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, без да се обсъждат доводите, касаещи неправилно приложение на материалния закон.

Разгледан на тази плоскост, протестът е основателен.

Въззивната инстанция констатира, че при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, което е довело до ограничаване на процесуалните права на пострадА.я.

По внесен обвинителен акт срещу подсъдимия С. Я. С. с обвинение по чл. 142, ал. 1 от НК – за това, че на 02.03.2024 г. в гр. Сливен отвлякъл Х. А.

В., е образувано НОХД №212/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен. На основание чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК съдията-докладчик от окръжния съд е насрочил разпоредително заседание на 13.05.2025 г. от 10.00 часа, в което лицата по чл. 247в, ал. 1 и 2 НПК да обсъдят и да изложат своите становища по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК.

В досъдебното производство са били приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 27.03.2025 г. (л. 152 от ДП), съгласно които пострадА.ят Х. А. В. е упълномощил адв. П. Н. от АК – Сливен като свой повереник, който да осъществи защита на неговите права и законни интереси в настоящото наказателно производство. Упълномощеният повереник – адв. Н. не е бил самостоятелно уведомен от първоинстанционния съд за насроченото разпоредително заседание, за което е бил уведомен 5 единствено пострадА.ят Х. В..

На 12.05.2025 г. по делото е постъпила молба от адв. Н., с която той е уведомил Окръжен съд – Сливен, че на същата дата е узнал за насрочването на разпоредително заседание по НОХД № 212/2025 г. за 13.05.2025 г. от 10.00 часа. В молбата си адв. Н. е посочил, че има качеството на повереник на пострадА.я Х. В., но не му е била връчена призовка или друго уведомление за насроченото разпоредително заседание, което го е лишило от възможността за пълноценно организиране на процесуалните действия по защита на правата и интересите на представляваното от него лице. Наред с това е изложил, че на датата, на която е насрочено разпоредителното заседание – 13.05.2025 г. от 09.30 часа, е служебно ангажиран по друго наказателно дело пред Районен съд – Сливен, поради което не може да се яви в заседанието пред Окръжен съд – Сливен. За удостоверяване на служебната си ангажираност към молбата е приложено заверено копие от съдебния протокол по НЧХД № 21/2025 г. по описа на РС – Сливен. С оглед на изложеното с молбата е направено искане за отлагане на разпоредителното заседание по НОХД № 212/2025 г. по описа на ОС – Сливен.

На 13.05.2025 г. съдебният състав на Окръжен съд – Сливен е дал ход на разпоредителното заседание в отсъствие на пострадА.я Х. В., който е бил редовно призован, но не се е явил. Постъпилата по делото молба от повереника на пострадА.я – адв. Н. за отлагане на заседанието е била счетена за неоснователна с аргумента, че макар адв. Н. да е надлежно упълномощен от пострадалото лице да го представлява в наказателния процес, той не е сред лицата, чието присъствие в разпоредителното заседание следва да се съблюдава съгласно разпоредбата на чл. 247в, ал. 2 НПК. Съдебният състав е приел, че провеждането на разпоредително заседание без участието на повереника на пострадА.я, при положение че последният не се е явил и не е посочил уважителни причини за отсъствието си, не представлява пречка за даване ход на заседанието и произнасяне по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, поради което е дал ход на разпоредителното заседание в отсъствието на повереника. Непосредствено след провеждане на разпоредителното заседание първоинстанционният съд е пристъпил към разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК, на основание чл. 252, ал. 1 НПК. В същото заседание съдът е дал ход на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 НПК, изслушал е съдебните прения и последната дума на подсъдимия, 6 след което е постановил присъда, с която е признал подс. С. за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 142, ал. 1 НК.