Решение № 260008 от 07.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер

260008 07.03

Година 2024 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение,

18 състав

На двадесет и седми февруари 2024 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Александър Стойчев при секретаря Ваня Казакова, като разгледа докладваното от Съдия Стойчев търговско дело номер 652 по описа за 2019 година намери за установено следното:

Производство по реда на чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ.

Ищецът НАП твърди,че с молба изх.№24-15-587/1150 от

24.04.2019 г. е предявила на основание чл.688, ал.3 от ТЗ в производството по несъстоятелност на ответното дружество „Красикапласт“АД-в несъстоятелност-гр.Асеновград, публични общински вземания за данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства и такси битови отпадъци, дължими към Община Асеновград ,в общ размер на 354 695,98 лв., в това число главници- 280 694,45 лв. и лихви в размер на 74 001,53 лв., изчислени към 17.04.2019 г. Твърди,че основания за предявените вземания са посочените в исковата молба 39 броя декларации по чл.14 от ЗМДТ и 1 брой декларация по чл.54 от същия закон.

Твърди на следващо място, че в Търговския регистър под №20190515113150 е обявен списък на приетите вземания на кредиторите на „Красикапласт“АД-в несъстоятелност,ЕИК *********,предявени на основание чл.688,ал.3 от ТЗ. В този списък били включени изцяло предявените от агенцията публични вземания, индивидуализирани в исковата молба по основания, размери и периоди на дължимост. В законния срок по чл.690,ал.1 от ТЗ били депозирани три броя възражения срещу приетите със списъка публични общински вземания, като две от тях, едното от които подадено от длъжника „Красикапласт“АД, а другото от С.П., били уважени с определение №1473 от 11.07.2019 г.,постановено по т.д.№676/2011 г. по описа на ОС-Пловдив, вследствие на което предявените от НАП публични вземания били излючени от горния списък.

Агенцията-ищец твърди,че предявените от нея публични общински вземания са установени с декларации по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ, заверени копия от които са били приложени към молбата за предявяване на вземанията. Но от мотивната част на определението, постановено по т.д.№676/2011 г., ставало видно,че съдът не споделя виждането на кредитора НАП, че публичните общински вземания за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозните средства, съгласно представените декларации, се дължат без издаване на нарочен акт. В тази връзка, агенцията-ищец развива в исковата молба правни аргументи, с които обосновава позицията си, че не е необходимо издаването на акт за установяване на публично задължение по смисъла на чл.166,ал.1 от ДОПК, доколкото редът за установяване на задължението е уреден в самия ЗМДТ. Сочи, че за неуредените въпроси по установяване на задълженията за местни данъци върху недвижими имоти и дължимата такса смет, законът препраща към ДОПК и в чл.107 от същия кодекс действително била уредена хипотеза, в която органът по приходите изчислява дължимия данък, въз основа на данни от подадена от задълженото лице декларация, като в този случай същият орган издава акт за установяване на задължението, но това, както поддържа агенцията, ставало само при поискване от страна на задълженото лице.

В този аспект сочи, че в хода на производството по реда на чл.690 от ТЗ не са били представени доказателства длъжникът да е отправил подобно искане пред кмета на общината,с което да инициира производство по установяване на задължението и органът по приходите не е бил задължен да издаде такъв акт.

Относно дължимостта на данъка върху моторните превозни средства, агенцията-ищец поддържа довода, че разпоредбите на ЗМДТ, регламентиращи този данък, определят и неговия размер, поради което възникването на публичните вземания за такъв данък произтича от разпоредбите на посочения закон и не е необходимо издаване на нарочен акт от страна на органа, администриращ събирането му.

Твърди се още в ИМ, че към молбата за предявяване на публичните вземания, е било приложено писмо от 17.04.2019 г. на Община Асеновград, ведно със справка, установяваща размера и периода на дължимост на процесните публични общински вземания за данък върху недвижимите имоти,данък върху превозните средства и такса битови отпадъци към 17.04.2019 г., дължими към Община Асеновград.

При горните твърдения,агенцията-ищец счита,че предявените от нея публични вземания са установени по основание и размер и че съдът не е следвало да ги изключва от списъка на приети вземания в производството по несъстоятелност на ответното дружество „Красикапласт“АД-в несъстоятелност.

Поддържа още,че законната лихва върху посочените в ИМ главници е дължима на основание чл.1 от Закона за лихвите върху данъци,такси и други подобни вземания и е законна лихва за забава,която се определя на база основния лихвен процент,определен от БНБ за съответния период плюс надбавка от 10 пункта.

С оглед на така изложените твърдения, агенцията-ищец моли да бъде постановено съдебно решение,с което да бъде установено съществуването и дължимостта на предявените от НАП в производството по несъстоятелност на „Красикапласт“АД /н/ публични общински вземания за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозните средства, дължими към Община Асеновград, в общ размер на 354 695,98 лв.,от които главници-280 694,45 лв., дължими за периода от 2014 г. до 2018 г. влючително и начислени лихви към 17.04.2019 г. в общ размер на 74 001,53 лв., с основания за възниването им подробно индивидуализирани в исковата молба и приложена към нея справка.

От дружеството-ответник „Красикапласт“АД-в несъстоятелност не е подаден отговор на исковата молба в законния срок.

Отговор е постъпил от синдика на същото дружество-К.П.И.,участващ като страна в производството по процесния иск на основание чл.694,ал.4 от ТЗ.

В същия отговор синдикът заявява,че иска е допустим, но по същество е неоснователен. В тази връзка поддържа,че в глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: с акт за установяване на задължението по данни от декларация по чл.107,а л.3 ДОПК и с ревизионен акт по чл.108 ДОПК. Счита, че само при наличието на такива актове,и здадени от компетентните за това органи и влезли в сила, вземането за данъци може да се счита за установено, включително и по размер, и едва в така хипотеза би могло да се противопостави на длъжника и кредиторите в производството по несъстоятелност. Позовава се и на съдебна практика в тази насока .Поддържа и аргумента,че редът по чл.105-106 ДОПК не намира приложение при установяване на местни данъци и такси, тъй като тези задължения не се определят чрез самоизчисляване. Излага и доводи за това, че определянето на размера на дължимия данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за съответния отчетен период изисква установяването на „отчетната стойност на имота“ и „данъчната оценка на имота“, а в конкретния случай не било ясно как са установени тази стойност и оценка на процесните имоти за всеки един от отчетните периоди.

Синдикът поддържа и аргумента, че през посочения в ИМ период от 2014 г. до 2018 г. дружеството-длъжник „Красикапласт“АД не е работило и дори е липсвало ел. захранване поради липса на ел. съоръжения, с оглед на което не е формирало и отпадъци, затова и не дължи такса за битови отпадъци. В тази насока се позовава на разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ и счита, че принципно лицата, които не ползват съответната услуга не дължат заплащането й. Развива и други аргументи за недължимост на такса битови отпадъци за процесния период.

На следващо място,синдикът заявява, че през 2018 г. са продадени недвижими имоти и не е ясно дали те са взети в предвид при определяне и изчисляване на данък върху недвижимите имоти и таса битови отпадъци. Поддържа, че в производството по предявяване на вземането не са събрани доказателства във връзка с предоставянето на всяка една от услугите,както и не е извършена проверка на техния размер.

Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, осемнадесети състав, като разгледа приложените от страните доказателства във връзка с твърденията им намери за установено следното:

Искът е допустим. Претенцията изхожда от легитимирано лице на основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ. Установява се, че ищецът е включен в списъка с приети вземания, като впоследствие с определението по 692 от ТЗ списъка е бил одобрен, като по възражение на други кредитори Съдът по несъстоятелността с определение № 1473 от 11.07.2011г. постановено по т.д.№ 676/2011г. по описа на ПОС изключва от списъка на кредиторите на „Красикапласт“ АД, ЕИК ********* с приети предявени вземания № 3 по чл. 688, ал.3 ТЗ, обявен в ТР на 15.05.2019 г., следните вземания, предявени с молбата с вх.

№ 14015 от 07.05.2019 г. от НАП, а именно за сумата 280 694.45 лв., представляваща главници за данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и данък превозни средства дължими към Община Асеновград за периода от 2014г. до 2018 г. вкл. и за сумата 74 001.53 лв., представляваща лихви към 17.04.2019г., които са приети под условие относно размера до влизането в сила на АУЗД и са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.7 ТЗ и включва същите в списък на неприетите вземания. Определението е обявено в ТР при АВ на 15.07.2011г., като поради това очевидно и исковата молба е постъпила в канцеларията на съда в предвидения за това срок- датата на изпращане по куриер до съда е от 29.07.2011г.

По същество съдът намира иска за частично основателен. Съдът установява, че с молба вх. № 14015 от 07.05.2019г. НАП е предявила вземане в общ размер на 354 695.98 лв., представляващи публични вземания за главница в размер на 280 694.45 лв. и лихви в размер на 74 001.53 лв., възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност – 28.02.2013г. с искане същото да бъде включено в списъка на приетите вземания. В молбата е посочено, че главницата е формирана от сбора на дължим данък върху недвижими имоти, данък върху превозни средства и такса битови отпадъци, съгласно 39 броя декларации по чл.14 от ЗМДТ и 1 брой декларация по чл. 54 ЗМДТ.

Събирането на публични държавни вземания по правило се осъществява по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго – чл. 163, ал.1 ДОПК. Съгласно чл. 164, ал.1 ДОПК публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. В конкретният случай длъжникът е с открито производство по несъстоятелност, поради което и кредиторът НАП в съответствие с разпоредбата на чл. 164, ал.3 ДОПК е предявил пред съда по несъстоятелността коментираните вземания от публично правен характер. Основна характеристика на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът урежда, както фактическите състави, които са правопораждащи данъчните задължения, така и кои са компетентните органи с правомощия за установяване на конкретен размер на данъка за конкретно данъчно задължение. ЗМДТ установява данъците и таксите, които постъпват в общинските бюджети. С данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България - чл. 52, т.1 от ЗМДТ, а съгласно разпоредбата на чл. 10 ЗМДТ сградите, разположени на територията на страната се облагат с данък недвижими имоти, като данъкът е дължим до момента на унищожаването или промяната в собствеността. Посочените разпоредби относно обекта на облагане и субекта на задължението правопораждат правото на общината да получи плащане на данъчни задължения и/или задължения за местни такси, респективно пораждат насрещното задължение за плащането им, без да е необходимо издаването от данъчните органи на нарочен административен акт за тяхното установяване. В този случай е налице предварително установяване на данъци - налице е определено задължение за местен данък на база декларация по чл. 54 или чл. 14 ЗМДТ, подадена от данъчния субект, въз основа на която компетентния орган установява размера на дължимия данък.