Решение № 1634 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1634 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Б.а като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20251100500506 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ищеца „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт

К.А., срещу решение

№13419/08.07.2024г., постановено по гр.д. №41443/2023г. по описа на СРС, 63 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от дружеството срещу „НИК ФУД БГ“ ЕООД иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1140.41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.10.2018г. до 24.07.2020г. в размер на законната лихва върху главницата от 6643,25 лева, представляваща цена на преизчислено количество електрическа енергия заради установена повреда на измерващо устройство, като е установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване, за което е съставен констативен протокол № 409608/02.10.2018 г., обхващащ периода от 28.06.2018 г. до 31.08.2018 г. и фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура № 8204745387/30.09.2018 г. за недвижим имот – птицеферма в с.

Вълчин с ИТН 2730927, собственост на ответника „НИК ФУД БГ“ ЕООД, като погасен по давност.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е 1 неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че корекционното вземане в размер на 6642,25 лева е било предмет на предишен съдебен спор между страните по гр.д. №50715/2019г. по описа на СРС, като с влязло в сила решение предявеният иск за недължимост на вземането бил отхвърлен. Счита, че по време на производството по гр.д.

№50715/2019г. по описа на СРС давност не е текла, а новата давност следвало да бъде петгодишна. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да му бъде присъдено претендираното обезщетение за забава.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна „НИК ФУД БГ“ ЕООД.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

С оглед поддържаните от страните становища в хода на производството пред въззивната инстанция спорно е дали е погасено по давност вземането на ищеца за мораторна лихва за периода от 19.10.2018г. до 24.07.2020г. върху главницата от 6643,25 лева, представляваща корекционна сума, начислена въз основа на констативен протокол № 409608/02.10.2018г. Въззивникът поддържа, че вземането не е погасено по давност, тъй като вземането за главница в размер на 6643,25 лева е било оспорено с предявен от длъжника отрицателен установителен иск, който е бил отхвърлен от съда, като счита, че 2 по време на съдебното производство давност не е текла. Съобразно разпоредбата на чл.115, б. „ж“ от ЗЗД давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането. В случая видно от представеното решение №20076764/27.01.2023г., постановено по гр.д. №50715/2019г. по описа на СРС, 148 състав, вземане за мораторна лихва не е било предмет на това производство. Поради изложеното неоснователни са поддържаните от въззивника доводи, че давност не е текла за претендираната мораторна лихва до приключване на производството по гр.д. №50715/2019г. по описа на СРС, както и, че давността за вземането е петгодишна. Съобразно разпоредбата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност, като към датата на подаване на исковата молба – 25.07.2023г., погасени по давност за вземанията за мораторни лихви за периода от 19.10.2018г. до 24.07.2020г., както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №13419/08.07.2024г., постановено по гр.д.

№41443/2023г. по описа на СРС, 63 състав, обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу „НИК ФУД БГ“ ЕООД иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1140.41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.10.2018г. до 24.07.2020г. в размер на законната лихва върху главницата от 6643,25 лева, представляваща цена на преизчислено количество електрическа енергия заради установена повреда на измерващо устройство, като е установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване, за което е съставен констативен протокол № 409608/02.10.2018 г., обхващащ периода от 28.06.2018 г. до 31.08.2018 г. и фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура № 8204745387/30.09.2018 г. за недвижим имот – птицеферма в с.

Вълчин с ИТН 2730927, собственост на ответника „НИК ФУД БГ“ ЕООД, като погасен по давност.

3

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4